1 Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 23.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2997 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Й. П. молба за отмяна на влязло в сила решение № II – 95 от 01.11.2016г. по в. гр. дело № 1230/2016г. на Окръжен съд Бургас, Втори въззивен граждански състав в частта, с която, след като е отменил частично решение № 835 от 20.05.2016г. по гр. дело № 2135/2015г. на Районен съд Бургас, 13 граждански състав, въззивният съд е приел за установено, че [фирма] дължи на [фирма], [населено място] сума в размер на 12 455,31 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за периода 20.09.2013г. – 20.08.2014г., в качеството си на потребител с абонатен № 211465, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2015г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 83 от 13.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 104/2015г. на Районен съд Бургас. Молителят релевира доводи за наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото и с които не е могъл да се снабди своевременно: протокол от 12.09.2017г., съставен от служители на [фирма], [населено място], и свидетелство за проверка № 258 от 13.09.2017г., издадено от [фирма]. Излага аргументи, че протоколът установява сваляне на процесния водомер с идентификационен № [ЕГН] и изпращането му за проверка от независима техническа лаборатория, а свидетелството за проверка удостоверява неизправност на водомера и погрешно отчитане на преминаващото количество вода. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. П. оспорва молбата за отмяна като неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и доказателства следва да имат съществено значение за изхода на спора от фактическа и правна страна. Необходимо е представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването на спора, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно със съответните доказателства. Представените протокол от 12.09.2017г. на [фирма], [населено място] и свидетелство за проверка № 258 от 13.09.2017г. на [фирма] нямат характер на новооткрити писмени доказателства, а са новосъздадени. Същите материализират експертно заключение за състоянието на водомерното устройство към момента на проверката – края на м. септември и началото на м. октомври 2017г., но не и към процесния период от 20.09.2013г. до 20.08.2014г. С настоящата молба за отмяна молителят [фирма] се стреми да събере доказателства по реда на извънинстанционното производство, с които да опровергае установената по делото фактическа обстатовка и изводите на въззивния съд. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не представлява средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти и доказателства. При полагане на обичайната грижа за водене на исковия процес, молителят в качеството си на ответник по предявения иск е могъл в исковото производство да ангажира своевременно доказателства, установяващи съответствието, респективно несъответствието на процесния водомер на метрологичните и технически изисквания, като поиска извършването на проверка от независима лаборатория на водомерното устройство. Представеният в съдебно заседание на 20.02.2018г. протокол от 19.09.2014г. също не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е представен още в производството пред Бургаски районен съд – лист 137, същият е част от преписката на Районна прокуратура [населено място] вх. № 1124/2014г. по описа на Районна прокуратура [населено място], в която се съдържат материалите по ДП № 15-387/2014г. по описа на РУ „Полиция” – Приморско и която е приета по делото в заверено ксерокопие. Поради липса на твърдените предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд Бургас е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителя не се дължат. Молителят трябва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер 700 лв. – направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № II – 95 от 01.11.2016г. по в. гр. дело № 1230/2016г. на Окръжен съд Бургас, Втори въззивен граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 835 от 20.05.2016г. по гр. дело № 2135/2015г. на Районен съд Бургас, 13 граждански състав, е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], [населено място] сума в размер на 12 455,31 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за периода 20.09.2013г. – 20.08.2014г., в качеството си на потребител с абонатен № 211465, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2015г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 83 от 13.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 104/2015г. на Районен съд Бургас. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 700 лв. /седемстотин лева/ - разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.