2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50131
гр. София, 15.11.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1846 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 362 от 08.06.2022 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение № 140 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 431/2020 г., с което е потвърдено решение № 260018 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 266/2019 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения от Г. Ф. Р. против „ЗАД Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 05.01.2019 г., за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв. - част от вземане с твърдян общ размер 70 000 лв., с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба на Г. Ф. Р. от [населено място], обл. П., се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на иска, ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното плащане. Поддържат се оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, че с поведението си като пешеходец ищцата - касатор е допринесла за настъпване на вредите и че приносът й възлиза на 50 %, с колкото следва да бъде намалено обезщетението. Излагат се и оплаквания, че в резултат на повърхностен анализ на доказателствата и допуснато нарушение на материалния закон - чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е определил приноса на пострадалата ищца в степен, равна на степента на принос на виновния водач, без да съобрази обстоятелството, че извършеното от нея нарушение на правилата за движение по чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП е формално и не предполага отчитане на принос повече от 10 %.
Ответникът по касация „ЗАД Евроинс“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ф. Р. против „ЗАД Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв. /частичен иск от 70 000 лв./, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че ищцата Г. Р. има право на справедливо обезщетение за причинените при ПТП на 05.01.2019 г. неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., което подлежи на намаляване до размер на 20 000 лв. поради доказан принос в степен 50 % от нейна страна за настъпване на вредите.
Въззивният съд е анализирал заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, с която е изяснен механизма на увреждащото ПТП, настъпило на 05.01.2019 г. около 8.50 ч. в границите на [населено място], обл. П.. Въз основа на заключението съдът е приел за установено, че при настъпване на произшествието ищцата се е движила като пешеходец в дясната част на пътното платно в посоката на движение на лек автомобил „Фиат Добло Карго“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача А. Б. /който е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „ЗАД Евроинс“ АД/; Заедно с ищцата се е движила и друга пешеходка, като и двете са били с гръб към приближаващия автомобил; Ищцата е вървяла от лявата страна, към средната линия на платното, а спътничката й - към десния банкет; Банкетите от двете страни на платното са били заснежени и снегът по тях е бил замръзнал, което е препятствало възможността да бъдат използвани от пешеходци; При достигане на пешеходките автомобилът, пред който е имало видимост, е блъснал ищцата отзад с предната дясна ъглова част, отхвърлил я е напред и тя е паднала върху платното, получавайки травми по тялото. В заключението е посочено, че пътното платно на мястото на инцидента е прав и хоризонтален пътен участък с неограничена видимост за водачите, предназначен за двупосочно движение, без разделителна линия от надлъжната пътна маркировка и банкети на нивото на пътното платно. След преценка на установения от експертното заключение механизъм на произшествието въззивният съд е направил извод, че ищцата е нарушила чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, позволяващ на пешеходците при липса на тротоар или банкет или при невъзможност за използването им да се движат по пътното платно, но в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата граница на пътното платно, и по този начин е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Съдът е изложил съображения, че вредоносният резултат би могъл да бъде предотвратен, ако ищцата се е движила в лявата страна на пътното платно в частта за насрещно движещи се автомобили, в който случай тя би се оказала противоположно на автомобила и далеч от неговата траектория. Предвид възприетия механизъм на произшествието и констатираното нарушение на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и на собствените си вреди в степен 50 %, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД полагащото й се справедливо обезщетение от 40 000 лв. подлежи на намаляване съразмерно на степента на приноса до сумата 20 000 лв.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано в производството по чл.288 ГПК противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІІ т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на І т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о., решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ІІ т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос задължен ли е съдът при произнасяне по възражение за принос на пострадалия - чл.51, ал.2 ЗЗД, да съпостави тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП от страна на делинквента и от страна на пострадалия, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, и на тази база да определи степента на принос на пострадалия, съразмерно на която се намалява обезщетението за вреди.
В цитираните решения на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение на за принос на пострадалия - чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът е задължен да съпостави тежестта на извършеното от делинквента нарушение на правилата за движение по ЗДвП и тежестта на нарушението на ЗДвП от страна на пострадалия, за да установи действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътно - транспортното произшествие; При изследване на приноса на пострадалия съдът следва да вземе предвид поведението на пострадалия към момента на реализиране на увреждащото произшествие, задълженията, които той е имал като участник в движението, всички негови действия и допуснати нарушения на правилата за движение; Преценката за принос на водача на моторно превозно средство, по чиято вина е настъпило произшествието, следва да обхване поведението на водача, спазването на уредените в ЗДвП забрани и изпълнението на възложените в негова тежест задължения, както и вменената му от закона отговорност за осигуряване безопасността на движението, която е значително завишена спрямо отговорността на пешеходците; След съпоставяне на поведението на всеки от участниците в произшествието и на тежестта на извършените от тях нарушения на правилата за движение, от които е последвал вредоносният резултат, съдът следва да определи конкретния принос на отделните участници за настъпване на произшествието и на вредите, като разпредели помежду им отговорността за деликта и съобразно това да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и е частично неправилно.
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е определил степента на принос на пострадалата ищца, без да анализира задълбочено доказателствата по делото, без да изследва в пълнота поведението на всеки от участниците в произшествието и без да съпостави тежестта на извършеното от всеки от тях нарушение на правилата за движение по ЗДвП.
Механизмът на произшествието, при което са причинени неимуществени вреди на ищцата - сега касатор, Г. Ф. Р., е установен правилно от въззивния съд въз основа на неоспореното заключение на назначената в производството пред първата инстанция автотехническа експертиза. Правилен - с оглед констатациите в заключението, е изводът на въззивния съд, че с поведението си като пешеходец ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и за проявлението на вредите, предмет на обезщетяване с иска по чл.432 КЗ. Според заключението, към момента на настъпване на увреждащото произшествие ищцата се е придвижвала по пътното платно в посоката на движение на пътните превозни средства, тъй като намиращият се отстрани на платното банкет е бил заснежен и практически неизползваем от пешеходци. Придвижването на пешеходката в посоката на движение на пътните превозни средства съставлява нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, която позволява на пешеходците при липса на тротоар или банкет или при невъзможност те да бъдат използвани да се движат по платното за движение, но противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства. Неоснователен е доводът на касаторката, че допуснатото от нейна страна нарушение е формално и не се намира в причинна връзка с настъпилото произшествие поради възможността водачът да я възприеме своевременно и да избегне съприкосновението с нея. Вещото лице, изготвило експертното заключение, е констатирало, че движейки се в нарушение на правилото по чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, ищцата и нейната спътничка са се намирали с гръб към идващия зад тях автомобила и не са имали видимост към него, което им е попречило да го възприемат, респ. че ако движението е осъществявано в съответствие с посоченото правило - в лявата страна на пътното платно, в частта за насрещно движещи се автомобили, противоположно на посоката на движение на автомобила, сблъсъкът е бил предотвратим, тъй като ищцата би останала далеч от траекторията на автомобила. От така направената констатация и с оглед цялостния механизъм на произшествието следва категоричен извод, че произшествието и вредите от него не биха настъпили, ако поведението на ищцата е било съобразено с правилото на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, което е достатъчно, за да се приеме наличието на принос от нейна страна по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Правилното прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД предполага поведението на пострадалата пешеходка и тежестта на извършеното от нея нарушение да бъде съпоставено с поведението на водача на автомобила, по чиято вина е реализирано произшествието. От фактическа страна по делото няма спор, че произшествието е настъпило в населено място, като според данните в експертното заключение към момента на неговото настъпване времето е било сухо и слънчево, пътното платно е било сухо, пътният участък - прав и хоризонтален, с неограничена видимост. При изготвяне на заключението вещото лице е констатирало, че на пътното платно в района на инцидента не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача на товарния автомобил към движещите се в неговата посока пешеходки, че свободната част от пътното платно /при отчитане на заетата от пешеходките част от платното/ - 2.70 м., е била достатъчна за преминаване на автомобила без съприкосновение с пострадалата ищца и че на мястото на произшествието не са открити спирачни следи. Съобразявайки конкретните пътни условия към момента на настъпване на произшествието, вещото лице е изразило мнение, че с технически действия при управление на автомобила водачът е имал възможност да предотврати удара. С влязло в сила решение от 10.10.2019 г. по НАХД № 161/2019 г. на Районен съд - Никопол водачът на автомобила А. С. Б. е признат за виновен в това, че на 05.01.2019 г. в с Крета управлявал МПС - л. а. „Фиат Добло“ с рег. [рег.номер на МПС] , и нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП /според мотивите - не видял на пътното платно пешеходката Г. Р. и не направил всичко възможно да намали скоростта и да спре превозното средство при възникване на опасност за движението/, като по непредпазливост причинил на Г. Р. средна телесна повреда, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 НКС вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП вр. чл.78а НК същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Установеното с помощта на експертното заключение поведение на водача на автомобила, признато за виновно и противоправно със задължителен за гражданския съд /чл.300 ГПК/ акт на наказателен съд, води до извод, че приносът на водача за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат превишава приноса на пострадалата ищца. Въззивният съд е обсъдил заключението на експертизата, но не е изследвал паралелно поведението на двамата участници в инцидента и не е съпоставил тежестта на извършеното от всеки един нарушение на правилата за движение. Извън преценката на съда са останали съществените за размера на приноса обстоятелства, отразени в заключението, че водачът на автомобила е имал ясна видимост и движейки се по прав участък от пътя, без ограничения на видимостта и без насрещно движещи се превозни средства, е разполагал с възможност своевременно да възприеме движещите се с гръб към него пешеходки и чрез съответните технически действия на управление да ги заобиколи, като по този начин избегне удара върху ищцата. Вследствие незадълбочения анализ на доказателствата съдът е достигнал до неправилния извод, че тежестта на извършеното от ищцата нарушение на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП е еднаква с тежестта на извършеното нарушение от водача, който е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК, и че двамата участници в произшествието са допринесли поравно за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат. Неправилната преценка на фактите и доказателствата е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, което е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение и е основание за неговата частична отмяна съгласно чл.281, т.3 вр. чл.293, ал.2 ГПК. .
По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на въззивното решение в неправилната част спорът между страните следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. След съпоставяне на поведението на двамата участници в произшествието от 05.01.2019 г. и на тежестта на нарушенията на ЗДвП, извършени от всеки от тях, съставът на ВКС намира, че приносът на пострадалата ищца за настъпване на произшествието и на вредите от него е в степен 25 %, а приносът на водача на автомобила - 75 %. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението, което се дължи на ищцата за претърпените по повод на произшествието неимуществени вреди, следва да бъде намалено съразмерно на приетия принос, т. е. с 25 %. Въззивният съд е определил като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 40 000 лв., като размерът на обезщетението не е предмет на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК. Редуцирано с 25 %, обезщетението, което следва да се присъди на ищцата на основание чл.432, ал.1 КЗ, възлиза на сумата 30 000 лв. /40 000 лв. - 10 000 лв./.
Поради изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Г. Ф. Р. против „ЗАД Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 30 000 лв., и искът следва да бъде уважен за още 10 000 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. /приета за начален момент на задължението за лихви във влязлата в сила осъдителна част на въззивното решение/ до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от крайния изход на делото следва да бъде преразпределена и отговорността на страните по чл.78 ГПК за разноски и държавна такса. Съобразно допълнително уважената в касационното производство част от иска ответникът „ЗАД Евроинс“ АД следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, т.1 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата Г. Р. размер на още 330 лв. с ДДС за производството пред първата инстанция и в размер на по 519 лв. с ДДС - за въззивното и за касационното производство, или общо 1 368 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК допълнително държавна такса върху уважената от касационната инстанция част от иска в размер на 800 лв. (от които 400 лв. - по сметка на първоинстанционния съд, и по 200 лв. - по сметка на въззивния съд и на ВКС), както и още 16.67 лв. по сметка на първоинстанционния съд - подлежащи на възстановяване разноски за съдебномедицинска експертиза, извършени от бюджета на съдебната власт. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на ищцата да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 310 лв. до присъдените 366.45 лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК, предвид частичната неоснователност на касационната жалба, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 140 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 431/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 260018 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 266/2019 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения от Г. Ф. Р. против „ЗАД Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 05.01.2019 г., за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 30 000 лв. и за осъждане на Г. Р. да заплати на „ЗАД Евроинс“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата 310 лв., и вместо това постановява :
ОСЪЖДА „ЗАД Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Г. Ф. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. П., [улица], сумата 10 000 (десет хиляди ) лв. - допълнително обезщетение за причинените при ПТП на 05.01.2019 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 431/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. К. от САК със служебен адрес [населено място], ул. Славянска“ № 6, офис 10, сумата 1 368 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на Г. Ф. Р. с ЕГН [ЕГН] в производствата пред Окръжен съд - Плевен, Апелативен съд - Велико Търново и Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800 лв., от които 400 лв. - по сметка на Окръжен съд - Плевен, 200 лв. - по сметка на Апелативен съд - Велико Търново, и 200 лв. - по сметка на Върховен касационен съд, както и сумата 16.67 лв. по сметка на Окръжен съд - Плевен, представляваща извършени от бюджета разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Г. Ф. Р. с ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК на „ЗАД Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |