О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133 София, 22.03.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светла Цачева Членове: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 7001 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 2008 от 04.08.2014 година по гр.д. № 2988/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 28.04.2014 по гр.д. № 93/2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е върната на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК въззивна жалба вх. № 7946 от 18.12.2013 г., подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 376 от 02.12.2013 г. поради неотстраняване на констатирана нередовност – невнасяне в срок на определената държавна такса по жалбата. Частна касационна жалба против определението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросът за начина на определяне на държавната такса по искове за прогласяване на относителна недействителност на договор е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. С определение № 56 от 21.01.2015 г. производството по делото е спряно по постановяване на решение по тълк.д. № 4 от 2014 г. ОСГК ВКС. Тълкувателно решение № 4 по тълк. дело № 4 от 2014 г. е прието от ОСГК ВКС на 14.03.2016 г., поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 93/2013 година на Пернишки окръжен съд е образувано въз основа на искова молба, с която К. Първанова Д. е предявила против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителност на договори за прехвърляне на вещни права върху три недвижими имота, обективирани в нотариален акт № ., дело ..; нот. акт № ., дело . г. и нот. акт № ., дело . г. на нотариус И. И. с рег. № . с район на действие Пернишки районен съд. С исковата молба е представено удостоверение от 21.12.2012 г. за данъчна оценка на имотите възлизаща на 173025,30 лева на прехвърленото право на строеж по нотариален акт № ., дело . г. и 11943,90 лева на обектите по нот. акт № ., дело . г. и нот. акт № ., дело . г. С определение от 27.02.2013 г. ищцата е освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по делото, размерът на която не е определен от съда. С решение № 376 от 02.12.2013 г. съдът се е произнесъл по съществото на гражданскоправния спор. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба вх. № 7946 от 18.12.2013 г. от [фирма], [населено място], оставена без движение с разпореждане на съда от 18.12.2013 г. с указания в седемдневен срок от съобщението да се представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 3460,51 лева, както и за представителна власт на подписалия жалбата адвокат Г. Ж. от Софийска адвокатска колегия. С молба от 28.01.2014 г. въззивният жалбоподател е възразил срещу размера на държавната такса и е поискал да му бъде даден срок за внасянето и след точното и определяне. С разпореждане от 28.04.2014 г. съдът е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. С определение № 2008 от 04.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2988/2014 г., Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба. Приел е, че указанията за представяне на доказателства за представителна власт на подписалия жалбата адвокат са неправилни, тъй като приложеното по делото пълномощно на адвокат Г. Ж. от Софийска адвокатска колегия е до приключване на делото пред всички инстанции, но разпореждането за връщане е законосъобразно, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по жалбата. Приел е, че държавната такса по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 вр. с т. 2 ГПК, поради което държавната такса по жалбата, изчислена въз основа на данъчните оценки върху имотите възлиза на 3538,60 лева - размер по-висок от определения с за връщане на въззивната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, в което въпроси по приложението на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК и чл. 71, ал.2 ГПК са разрешени в противоречие с т.1б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4 от 2014 г. ОСГК ВКС. Съгласно Тълкувателното решение, при определяне на държавната такса по исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договори е приложима разпоредбата на чл. 71, ал.2 ГПК, т.е. размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е определил размера на държавната такса по жалбата в нарушение на закона - върху данъчната оценка на вещното право, предмет на договорите, чиято недействителност се претендира, без да съобрази, че при определяне цената на иска следва да се приложи правилото на чл. 71, ал.2 ГПК. Цената на предявените искове за прогласяване недействителност на договорите за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот (каквато не е била определена в първоинстанционното производство) следва да бъде определена съобразно правилата на чл. 69, ал.1, т.4 вр. с т.2 ГПК вр. с чл. 71, ал.2 ГПК или 4 % върху една четвърт от данъчната оценка на вещното право, предмет на договорите, чиято недействителност се претендира от ищцата. Съгласно доказателствата по делото, сборът от данъчните оценки на прехвърлените имоти към момента на предявяване на иска възлиза на 184969,20 лева лева, поради което държавната такса по въззивната жалба, изчислена съобразно правилото на 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 924,85 лева. Предвид изложеното, определение следва да бъде отменено и делото върнато на Пернишки окръжен съд за администриране на жалбата след изпращане на указания до жалбоподателя за внасяне на държавна такса в законоустановения размер. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 7001/2014 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2008 от 04.08.2014 година по гр.д. № 2988/2014 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2008 от 04.08.2014 година по гр.д. № 2988/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.04.2014 по гр.д. № 93/2013 г. на Пернишки окръжен съд за връщане на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК въззивна жалба вх. № 7946 от 18.12.2013 г., подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 376 от 02.12.2013 г. ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за администриране на жалба вх. № 7946 от 18.12.2013 г., подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 376 от 02.12.2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: