Р Е Ш Е Н И Е         № 190                               София,  31.03.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева   изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3975/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 309 от 15.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № II-74 от 18.04.2008 г. по в. гр. д. № 867/07 г. на Бургаския окръжен съд. С това решение в сила е оставено решение № 161 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1522/05 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено спрямо Г. П. Т., С. С. Т. и “И” О. гр. Б., че Ж. Г. Т. не е собственица на 360 кв. м. ид. ч. от ПИ № 1* по плана на промишлена зона “П” в гр. Б. н. а. № 126/92 г. е отменен в частта, с която Г. Т. Д. е признат за собственик към 1947 г. на 3/12 ид. ч. от дворно място с площ от 1 668 кв. м. като част от имот № 8* бивш парцел ****span>VI; отменен е и н. а. № 75/04 г. в частта, с която ответницата е призната за собственик по наследство от Г. Д. - баща, и Н. Г. Т. - сестра, на 360 кв. м. ид. ч. от спорното дворно място. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за реституцията на недвижими имоти, отчуждени по ЗНЧИМП, за момента, към който следва да се установи размерът на национализирания недвижим имот и относимите доказателствени средства, за правата на държавата, респективно на държавното предприятие, построило след национализацията нови сгради в отчуждения имот. Ответниците Г. П. Т. и С. С. Т. оспорват жалбата, “И” О. гр. Б. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е възстановен по силата на ЗВСОНИ недвижим имот, който е национализиран от СД “Б” по ЗНЧИМП. Основният спорен момент е за обема на придобитото право на собственост върху дворното място, което е предмет и на национализацията през 1947 г. Ищците Г. и С. Т. се легитимират за собственици на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 156 кв. м. в ПИ № 1* построена след одържавяването на имота, която закупили с н. а. № 54/04 г. от ищеца “И” О. гр. Б.. О. е наследница по закон на Г. Т. Д. - съдружник в СД “Б”, което с н. а. № 37/42 г. закупило недвижим имот с площ 4 000 кв. м. в индустриалния квартал на гр. Б., заедно с построените в него фабрика, навес, склад и др. постройки с площ 785 кв. м. Ищците твърдят, че наследодателят й не е притежавал към 1947 г. правото на собственост върху 3/12 ид. ч. от дворно място с площ от 1 668 кв. м., удостоверено с н. а. № 126/92 г. по чл. 9 ЗВСОНИ, и ответницата не е собственица на част от 360 кв. м. от имот пл. № 1* обект на издадения на нейно име констативен нотариален акт № 75/2004 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на иска и на постановеното по него решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Правният интерес от иска произтича от това, че ищците Т са собственици на постройка в имота, върху който ответницата претендира собственически права, като на това основание е предявила срещу тях и срещу праводателя им - ищеца “И” О. , иск по чл. 33 вр. чл. 66 ЗС за изкупуване на постройката. Доколко със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по спорното субективно материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, приобретателите по сделката са тези, които ще изберат процесуалното средство защита срещу предявения против тях иск - чрез възражение, че ищцата не е собственица на земята и затова не разполага с право на изкупуване, или чрез отрицателен установителен иск, предявен като инцидентен в същото или в отделно производство. Неоснователно се поддържа и това, че съдът се е произнесъл по иск, различен от предявения. Искът правилно е квалифициран по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не предвижда самостоятелна форма на защита чрез предявяване на иск. Отмяната на констативния нотариален акт е разпоредена от закона последица от уважаването на иска за защита на собствеността и се прилага и без искане на страната -/86 г. на ОСГК на ВС. Основателно е оплакването за неправилност на решението - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд приел, че придобитото право на собственост има за предмет посочената в н. а. № 37/42 г. площ на терена 4 000 кв. м., а за разликата до около 5 600 кв. м., колкото е площта на имота според кадастралния план от около 1900 г., действал до 1957 г., счел, не е налице годен титул за собственост. Издаденият в производство по чл. 9 ЗВСОНИ н. а. № 126/92 г. не удостоверява права по отношение на място с площ 1 668 кв. м., тъй като от регистрацията на дружеството в 1937 г. до национализацията в 1947 г. не е изтекъл законоустановеният 20-годишен срок на придобивната давност. Останалите писмени доказателства също не доказват правното твърдение на ответницата за площта на мястото. Въззивният съд правилно е определил като меродавен за изхода на спора момента на национализацията, но не се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1/1995 г. на ОСГК, относно тази от предпоставките на ЗВСОНИ, която се отнася до обекта на реституция. Ищците по отрицателния установителен иск не заявяват защита на претендирано свое право върху целия или върху част от терена на застроения имот. Не сочат и друг собственик, различен от наследниците на съдружниците в предприятие “Б”. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ собствеността върху национализирания имот се възстановява по силата на закона при наличието на визираната предпоставка - съществуването му до размерите, в които е отчужден. В хипотезата на сгради /сграда/, които държавата е построила след одържавяването, собствеността се възстановява върху целия терен на национализирания имот, включително и върху застроената част, заета от новопостроените обекти, които не подлежат на възстановяване, а държавата придобива качеството на суперфициар върху построеното от нея и на това основание има правото да държи тези сгради в чуждото място. Само в хипотезата на отчужден незасторен имот или застроен, в който постройките са премахнати след национализацията и са построени нови от държавата, се приема, че теренът е изгубил своята самостоятелност, касае се за нов обект на собственост, който не подлежи на реституция. При така възприетото в съдебната практика разрешение, положението на построената след одържавяването сграда, каквато е експерименталната база в един от образуваните след възстановяването на собствеността имоти - пл. № 1* е аналогично на строеж върху чужд имот, при който титулярството на правото на собственост върху земята и върху построеното е разделено. Ответницата, заедно с останалите наследници на бившите собственици, са придобили по силата на закона собствеността върху мястото и запазените сгради. При извършената делба, след въвеждането на новите имоти в кадастралния план, наследодателят й е получил в дял имот пл. № 1* него се намира сградата, построена след национализацията, за която страните не спорят, че е придобита от ищцовото дружество, а впоследствие - от ищците Т. П. това фактическо и правно положение искът, с който ищците целят да отрекат правото на собственост на ответницата върху идеална част от мястото, следва да се приеме за неоснователен. Искът е неоснователен и с оглед данните по делото, които сочат за собственици на целия терен на национализираното предприятие съдружниците в “Б” М. , М. и Г. В. и Г. Т. Д. , които с н. а. № 37 от 18.06.1942 г. закупили от “П” АД недвижим имот, състоящ се от място от 4000 кв. м. в индустриалния квартал на гр. Б., при посочени граници, заедно с построените в това място сгради: фабрика, навес, склад, клозет, барака, жилище, къща и резервоари с площ от 785 кв. м. Спорът относно площта на закупения терен е породен от несъответствието на записването й в нотариалния акт с данните за национализирания имот. Представен е акт № 608 от 15.09.1950 г. за завземане на недвижим имот за държавен, в който в ръкописния му вариант /неподписан/, е посочена застроена и незастроена площ 1 650 кв. м. В съставен опис /без дата/ са посочени границите на национализирания имот: ДИП “С”, ж. п. линия и морето, шосето Б. Г. и път. Приложен е опис от 29.12.1947 г., в който теренът на маслодобивната фабрика е описан като състоящ се от две дворни места- едното от 1 668 кв. м. в индустр. квартал № 6, другото от 4 000 кв. м. в индустр. квартал № 7. О. , че закупеният от дружеството имот е бил разположен на територията на два квартала, е видно и от нотариалния акт от 1942 г., в който са посочени кв. 294 и кв. 295. Площта на имота, измерена графично от плана по имотните граници, според заключението на техническата експертиза възлиза на около 5 600 кв. м. Липсват данни за промени в границите на имота такъв, какъвто е съществувал при национализацията, до момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства налага извода, че предмет на покупко-продажбата от 1942 г. е целият терен на маслодобивната фабрика в неговите пространствени измерения според кадастралното му отразяване в действащия към национализацията план от 1900 г. - около 5 600 кв. м. Затова и не подлежат на обсъждане данните и доводи на страните относно друг придобивен способ за правото на собственост. С оглед изложеното, като е приел, че ответницата не е собственица по реституция и наследствено правоприемство на част от възстановения по ЗВСОНИ недвижим имот, въззивният съд е постановил неправилно решение. Съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК то, и оставеното с него в сила първоинстанционно решение, следва да се отменят и спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като предявеният отрицателен установителен иск се отхвърли като неоснователен. На ответницата по иска следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 958.36 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № II-74 от 18.04.2008 г. по в. гр. д. № 867/07 г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 161 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1522/05 г. на Бургаския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Т., С. С. Т. и “И” О. гр. Б. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на установено, че Ж. Г. Т. не е собственица на 360 кв. м. ид. ч. от ПИ № 1* с обща площ 983 кв. м. по плана на промишлена зона “П” в гр. Б., и исканията за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм. / на н. а. № 126/92 г. в частта, с която Г. Т. Д. е признат за собственик към 1947 г. на 3/12 ид. ч. от дворно място с площ 1 668 кв. м., представляващо част от имот № 8* по плана на гр. Б., бивш парцел ****span>VI, и на н. а. № 75/04 г. в частта, с която Ж. Г. Т. е призната за собственица по наследство от Г. Т. Д. и Н. Г. Т. на 360 кв. м. ид. ч. от описаното в него дворно място. ОСЪЖДА Г. П. Т., С. С. Т. и “И” О. гр. Б. да заплатят на Ж. Г. Т. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 958.36 /хиляда деветстотин петдесет и осем лв. и 36 ст./ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: