Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * липса на случайно деяние


Р Е Ш Е Н И Е



№ 323


гр. София, 23 юли 2013 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 762/2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 НПК по касационна жалба от подсъдимия К. Г. М. срещу въззивно решение № 8/ от 21.02.2013 год., постановено по внохд № 413/12 год. на Апелативен съд гр. Пловдив.
Изтъкнати са и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т.1, 2 и 3 НПК. В жалбата се правят следните доводи: съдилищата неправилно са кредитирали едни, а не са дали вяра на други показания; не е доказан по несъмнен начин механизмът на произшествието; експертизите по делото са хипотетични; изводите на съда са неправилни и, незаконосъобразно не е прието наличие на случайно деяние по чл.15 НК. Оспорва се приетото от съдилищата, че събитието е настъпило в момент, когато пострадалият вече е предприел качване в автобуса и че последният е потеглил при отворени врати. По-достоверно било да се приеме, че пострадалият се е подхлъзнал и попаднал под задните гуми след потеглянето на автобуса. Водачът, от своя страна, не е допуснал нарушения на задълженията си при потегляне. Твърди се още, че смъртта е настъпила и поради лекарска небрежност и наказателната отговорност за този резултат не трябва да се носи от подсъдимия. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се претендира връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление в минималните размери, предвидени за инкриминираното деяние.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на касатора адвокат Д. поддържа жалбата с изтъкнатите в нея доводи като сочи, че подсъдимият не е нарушил задълженията си на водач. Налице е случайно деяние, поради което липсва вина и подсъдимият следва да бъде оправдан. Подсъдимият е професионален шофьор и няма никакви наказания през периода на трудовата си дейност.
Частната обвинителка Д. Е. Т. не се явява в съдебно заседание пред ВКС, редовно призована. Не се явява и повереникът й адвокат С. Л., редовно призован.
Прокурорът от ВКС счита, че жалбата е неоснователна, не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, деянието е доказано по несъмнен начин, наказанието е справедливо, въззивното решение следва да се остави в сила.
В последната си дума подсъдимият М. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРАВОМОЩИЯ, прие следното :
С присъда № 71/13.09.2012година, постановена по нохд № 785/2012 година на Пловдивския окръжен съд подсъдимият К. Г. М. е признат за виновен в това, че на 22.12.2011г. в [населено място], на автобусна спирка, в близост до ОУ „Л. К.”, при управление на моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес”, модел „О 405”, с регистрационен номер е нарушил правилата за движение – чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, чл. 132, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, чл. 3, т. 2 от ППЗДвП, чл. 126, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 179, т. 2 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Й. М. от [населено място], като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 54 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл. 343, ал. 1 НК. На основание чл. 66, ал.1НК изпълнението на наложеното на подсъдимия К. Г. М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г НК подсъдимият К. Г. М. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА/ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдени са направените по делото разноски.
По въззивни жалби от защитата на подсъдимия и от повереника на частната обвинителка е образувано внохд № 413/12 год. на Апелативен съд гр. Пловдив, по което с решение № 8/21.02.2013 год. присъдата е потвърдена. Подсъдимият К. М. е осъден да заплати и направените пред въззивната инстанция разноски.
Възраженията на защитата относно приетият от въззивната инстанция механизъм на произшествието, местоположението на пострадалия спрямо превозното средство и състоянието на вратите при потеглянето са неоснователни и не могат да бъдат споделени от съставът на ВКС. Тези обстоятелства са изяснени много подробно, детайлно и аргументирано от вещите лица, извършили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, назначена от въззивния съд по искане на защитника на подсъдимия. Изводите на ангажираните специалисти съдържат с максимална прецизност и обоснованост отговорите на поставените въпроси от задачата на експертизата и не могат да бъдат поставени под съмнение, още по-малко - да не бъдат споделени и приети. Те са подкрепени и от данните, събраните от кредитираната част от гласните доказателствени средства и от останалите писмени доказателства. Свидетелят П., който е наблюдавал случилото се, от разстояние от около 5-6 метра, е категоричен, че автобусът е потеглил преди да затвори вратата с хваналия се за дръжката и висящ с половината си тяло навън пострадал Е. М., след което е възприел факта на последвалото изпадане на крака му под гумата на управлявания от подсъдимия автобус. На експертно изследване са подложени, при метода на условна допустимост, всеки един от вариантите на произшествието. Обследвани са възможните последици за пострадалия при : взаимното разположение между тялото на пострадалия и автобуса: при подхлъзване на пострадалия; при потегляне на автобуса при отворени и при затворени врати и т.н. Приложени са основните теореми на механиката: за движение на масовия център на механичната система на тялото с крайниците; за изменение на кинетичния момент и на кинетичната енергия и др. По този начин е определен действителният и истинен механизъм за получаване на уврежданията. Затова експертната оценка в заключението на комплексната експертиза не е „хипотетична”, а е реална и обективна - изградена е с необходимия потенциал от специални знания, което я прави неопровержима. Единственият възможен механизъм на инцидента, респ. на нараняванията, е този, посочен от вещите лица и свидетелят очевидец, приет от съдилищата по фактите, че пострадалият М. е предприел качване в автобуса, но още докато е бил на стъпалото, автобусът е потеглил при отворени врати, в резултат на което тялото му е паднало, съответно краката на пешеходеца са попаднали под задните десни гуми на автобуса. Вещите лица са установили, че подсъдимият е потеглил с отворени врати на автобуса, което е технически възможно. Съгласно проведените експерименти, цялостното затваряне на вратите се осъществява за около 6 секунди, т.е. времето на затварянето им е по-малко от времето за движение и падане на пострадалия. Следователно, ако преди тръгването на автобуса водачът е наблюдавал затварянето на вратите след задействането на механизма им, той безпрепятствено би възприел движението на пешеходеца при приближаването му към втората врата.
Съдилищата по фактите са се мотивирали по реда на чл.305, ал.3 НПК, респ. по чл.339, ал.2 НПК защо приемат за недостоверни обясненията на подсъдимия, че е потеглил, когато се бил убедил, че вратите на автобуса са били затворени, тъй като бил видял, че сигналната лампа е изгаснала. Тези твърдения не са могли да получат експертно обяснение и за отхвърлени като недостоверни, защото от обективна страна, не е възможно пострадалият да не е можело да бъде обективно забелязан във всеки даден момент от общото време на движението и падането му, което е изчислено от експертите , че е именно : t = 3,3- 3,8 сек. От друга страна анализът на доказателствените източници е показал, че прегазването на краката на пострадалия е настъпило за време от около 2 сек. след тръгването на автобуса, когато той е бил изминал път от 2.1 метра. Това изчисление на експертите е изведено в общото заключение, което е кредитирано от съдилищата, че към момента на тръгване на автобуса пешеходецът е бил изправен до вратата и категорично се е намирал във видимата за водача зона.
Следователно, подсъдимият като водач на автобуса е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди тръгването на автобуса е могъл да възприеме пешеходеца, хванат за ръкохватката на вратата, и е бил задължен да не предприема потегляне на ППС. Възприемането на всякакви други, различни от описаните обстоятелства, би било произволен акт, непочиващ на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства. Безпредметно е да се отговаря на възраженията за наличие на друга обективна действителност, за която няма фактически данни по делото. Като причина за смъртта на пострадалия М. е посочена остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се в резултат на тежка мастна емболия, която се явява в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Дори да има и съпричиняване от неправилно и ненавременно лечение, този извод остава непроменен, защото качеството на лечението не прекъсва причинно-следствената връзка между деянието и инкриминираните вредоносни последици. Евентуално може да се потърси отговорност и от други лица, но не е задължително това да стане в рамките на настоящето производство, респ. не е необходимо делото да бъде връщано за ново разглеждане, както претендира защитата, при което да се назначи СМЕ със задача да установи дали смъртният резултат е можел да бъде предотвратен. Отговорността на подсъдимия е за реално причинените вредни последици, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с виновно допуснатите от него нарушения на правилата за движение по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, чл. 132, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, чл. 3, т. 2 от ППЗДвП, чл. 126, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 179, т. 2 от ППЗДвП, инкриминирани в обвинителния акт.
Неоснователно е възражението на защитата, че водачът е имал задължение да гледа в огледалото за обратно виждане около секунда. Този довод е в противоречие с изискването на закона , според който водачите са длъжни да оглеждат обстановката толкова време, колкото е необходимо да се уверят в безопасността на предприетата от тях маневра. От заключението на единичната автотехническа експертиза е прието за установено, че водачът на автобуса е имал техническа възможност да забележи пострадалия, ако е бил наблюдавал дясното огледало за обратно виждане и да избегне произшествието, като отложи потеглянето си.
За да приемат точно тази фактическа обстановка, съдилищата са обсъдили и анализирали всички налични доказателства по реда на чл. 107 НПК. Неоснователен е доводът, че е дадена вяра само на обвинителните , но не и на оправдателните доказателствени източници. Направен е обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на който съдилищата са формирали вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване. В мотивите на присъдата и въззивното решение се съдържа изчерпателен и аргументиран отговор защо съдът не е възприел за основателна тезата на защитата. Подробно внимание е отделено на показанията на свидетелите Б., П., Х. и Т., и е обяснено защо и на кои показания се дава вяра, и на кои не, според предписанията по чл.305, ал.3 НПК, респ. по чл.339, ал.2 НПК.
Предвид тези съображения, не са основателни и доводите на защитата на подсъдимия за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, защото подсъдимият бил потеглил при затворени врати, а пострадалият бил паднал тогава и така се е стигнало до прегазването му. Няма никакви фактически и правни основания за подобен извод.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода и една година и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наказанията са наложени в съответствие с критериите на чл. 54 НК. Изводите почиват на анализа на фактическите данни за тежестта на извършеното, извън неговата квалификация и за степента на обществена опасност на дееца. Обусловени са от обективното наличие на превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид динамиката на тези деяния, изострената негативна обществена нагласа и в насока за постигане на целите специалната и генералната превенции, залегнали в нормата на чл. 36 НК, съставът на ВКС не намира основания за намаляне размера на наказанията.
Отсъстват касационни основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, ІІІ, н.о., в настоящият състав:

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8/21.02.2013 год., постановено по внохд №413/12 год., втори наказателен състав на Апелативен съд гр. Пловдив, с което е потвърдена присъда № 71/13.09.2012 год., постановена по нохд №785/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: