1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 614 София, 29 септември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4512 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. И., чрез адвокат Г. М. от САК срещу определение № 974 от 11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 435/2015 г. на Окръжен съд - София, с което се потвърждава определение от 04.02.2015 г. по гр.д. № 585/2014 г. на РС – Сливница, за спиране на производството по делото, поради разкриването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на правния спор - чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Частната касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и твърдения, че е отнето правото на обективен и справедлив процес, поради което следва да се отмени определението на въззивния съд. С уведомително писмо е посочено допълнително, че определението е постановено в грубо нарушение на правото на справедлив процес, което е основание за допускането до касация, както е била разгледана и жалбата на бившия вътрешен министър по наказателното производство водено срещу него. От ответника Н. Ж. К., чрез адвокат Д. Б. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва допустимостта на частната касационна жалба и доводите изложени в нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна. За да потвърди спирането на производството по предявените искове от Г. Х. И. срещу Н. Ж. К. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а евентуално – за развалянето на същия договор, въззивният съд е приел, че по делото са разкрити престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на спора. Пред първоинстанционния съд е било представено писмо, за образувано ДП №1415/2014г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр. № 13026/2014 г. по описа на РП – София, което се води срещу П. А. П. – пълномощник на продавача, за присвояване на продажната цена по сделката. С оглед на това обстоятелство, окръжният съд приема, че наказателното преследване срещу пълномощника на продавача имота е преюдициален по отношение на правния спор за унищожаване на договора поради измама на основание чл.29 ЗЗД. При проверка на основанията за допускане до касация, настоящият състав намира, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по уточнения от съда въпрос за обстоятелствата, които са от обуславящо значение да се спре исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, за да се осигури истината при решаването на гражданскоправния спор. Поставеният процесуалноправен въпрос е обусловил крайните изводи на съда при решаване на делото и е от значение за точното приложение на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато е предявен граждански иск, съдът може инцидентно да разкрие престъпни обстоятелства, но не може въз основа на тях да постанови решение в същото производство, дори да са значение за изхода на правния спор, тъй като в този случай производството по делото се спира според чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В гражданския процес съдът не може като преюдициален въпрос по предявения иск да установява престъпно обстоятелство, освен в изрично предвидените от закона случаи, когато е налице пречка за водене на наказателно производство. В този смисъл, преценката за преюдициалност на разкритите престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор. Съгласно установената практика на ВКС, съдът спира производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, независимо дали е образувано наказателно дело или досъдебно наказателно производство. В случая, обаче, когато е образувано досъдебно производство, но в него се прави само проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление и не е привлечено лице в качеството на обвиняем, няма основание за спиране на гражданското производство. Крайният извод на съда в обжалваното определение противоречи на дадения отговор, тъй като въззивният съд е приел, че при прокурорската проверка ще се установяват релевантни за делото факти, което би изключило измамливите действия на ответника по делото. Образуваното досъдебно производство е на етап, в който се проверява дали има данни за престъпление във връзка с парите от продажбата на недвижимия имот, което с оглед изложеното по-горе не е основание за спиране на висящо исково производство по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В писмото на Софийска районна прокуратура е посочено, че „няма лице, привлечено в процесуалното качество на обвиняем по горепосоченото досъдебното производство”, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 974 от 11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 435/2015 г. на Софийски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 974 от 11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 435/2015 г. на Софийски окръжен съд и връща делото на РС-Сливница за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.