Р Е Ш Е Н И Е № 50159
[населено място], 14.11.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1596 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Галчев инженеринг“ЕООД срещу решение № 232/20.04.2021г. по в.т.д. № 2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/2017 г. на СГС касаторът е осъден да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 60140.41 лв., представляваща разликата над 12 602.92 лв. до сумата 72 743.33 лв.– неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено направеното от касатора възражение за прихващане с насрещно вземане на „Галчев инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора между страните за СМР от 12. 09. 2013 г., за сумата 60 140.41 лв. и е потвъдено решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/ 2017 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 602.92 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Допусната е била грешка в пресмятането на датата на падежа, поради което необоснован се явява изводът за липса на забава и недължимост на неустойка за забава. Навежда се и оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд служебно се е произнесъл по валидността на клаузата за неустойка относно неточното в количествено отношение изпълнение на СМР и не е дал възможност на страните да изразят становище и ангажират доказателства във връзка с това. Същата клауза според касатора не е нищожна. Иска се отмяна на въззивното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба „Благоустройствени строежи“ ЕООД в писмения си отговор оспорва основателността на същата.
С определение № 347/15.067.2022 г. по т.д. № 1596/2021г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, предл. последно ГПК за проверка допусната ли е очевидна неправилност в обжалваното решение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя по процесния договор.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по предявения от „Благоустройствени строежи“ЕООД иск с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД настоящият касатор „Галчев инженеринг“ЕООД е направил възражения за прихващане със свои вземания по същия договор, основаващи се на компенсаторна неустойка по чл.24, ал.2 от договора и неустойка за забава по чл.24, ал.1 от договора. След препращане към мотивите на СГС по реда на чл.272 ГПК относно доказателствата и изводите за установеност на изпълнение на част от възложените СМР и частично плащане от възложителя на възнаграждение, САС е разгледал и двете възражения за прихващане. Приел е, че е принципно е недопустимо да се уговаря неустойка за лошо или частично изпълнение, като процент от цялата стойност на договора въобще, а не на неизпълнената и/или лошо изпълнена част. Ако е налице напълно/изцяло лошо или липсва изпълнение, това е основание за пълен отказ от плащане и/или разваляне на договора, със съответните му последици, включително съответстващата му неустойка за случаи на разваляне на договора, изключваща валидното уговаряне, респ. – претенцията за неустойка за лошо изпълнение, като се е позовал на ТР № 7/2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е счел, че такава уговорка противоречи на добрите нрави, включително и направена между търговци, доколкото води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от /частично/ лошо или частично в количествено измерение, неизпълнение на договорните задължения на неизправната страна, съответно и до драстично, водещо до противоправност, несъответствие на неустойката по размер с въобще възможните да бъдат претърпени от изправната страна, вреди от същото /частично количествено, частично лошо/, неизпълнение, и в противоречие и с трите функции на неустойката - обезщетителна, обезпечителна, и санкционна, при това разглеждани във всички възможни техни проявни форми, и в тяхната съвкупност. САС е счел, че при съобразяване на основните принципи на действащия обективен правов ред - пропорционалност, съразмерност, съотносимост на неустойката с въобще възможния, максимален размер на вредите от само частично неизпълнение и предвид разпоредба на чл. 309 от ТЗ, която въобще забранява редуциране на размер на неустойката /предвидена и при частично неизпълнение да се начислява върху цялата стойност на договора/, следва да се отрече въобще валидността на договорната клауза между страните – търговци, на която конкретната претенция за неустойка за сумата от 60140,41лв. – тази за частично изпълнение, се основава – чл. 24, ал. 2 от процесния договор.
По отношение на второто възражение за прихващане с вземане за дължима неустойка по чл. 24, ал. 1 от договора – за забавено изпълнение, съдът е преценил, че срокът за изпълнение на СМР по договора е осем месеца и тече от подписването на Акт обр. 2а от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. от 12. 09. 2013 г., поради което според САС изтича на 12. 07. 2014 г. Тъй като Акт обр. 15 за установяване готовността за приемането на строежа – 3 бр. са били съставени на 06. 06. 2014 г., /неоспорени от касатора в тази им част/, съдът е заключил, че договорните задължения на ищеца са изпълнени в уговорения срок, а така заявеното от ответника, второ възражение за прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение, макар и допустимо, по същество е изцяло неоснователно.
Настоящият състав на ВКС намира, че хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“, като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
В конкретния случай само от външна страна, без проверка на доказателствата, може да се констатира в мотивите на обжалвания акт на САС очевидно нарушение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя. След като въззивният съд е определил начало на релевантния период - 12.09.2013 г., то посочените от него осем месеца не изтичат на 12.07.2014 г., както е приел, а на 12.05.2014г. Следователно спрямо друг момент следва да се прецени наличието или не на изпадане в забава по отношение задължението на изпълнителя, а оттук и приложението на клаузата за неустойка поради забава.
Основателно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдороизводствените правила относно произнасянето на САС по валидността на клаузата за неустойка по чл.24, ал.2 от договора.
С ТР №1 от 27.04.2022 год. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотвите на решението е изяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.
В случая въззивният съд служебно, във въззивното решение е разгледал валидността на неустоечната клауза, но не е дал указания на страните, че ще се произнесе за това и не им е дал възможност да изразят становище и посочат доказателства.
Констатираната неправилност налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на клаузата по чл.24, ал.2 от процесния договор, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. При новото разглеждане на спора от САС следва да се разгледа и въпросът за изпадането в забава на изпълнителя и приложението в тази връзка на клаузата по чл.24, ал.1 от договора предвид направеното възражение за прихващане.
При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 232/20.04.2021г. по в.т.д. № 2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/2017 г. на СГС „Галчев инженеринг“ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 60140.41 лв., представляваща разликата над 12 602.92 лв. до сумата 72 743.33 лв.– неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено направеното от касатора възражение за прихващане с насрещно вземане на „Галчев инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора между страните за СМР от 12. 09. 2013 г., за сумата 60 140.41 лв. и е потвъдено решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/ 2017 г. в частта му, с която „Галчев инженеринг“ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 602.92 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|