Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 02.02.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4161 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 74 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Х. Х. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 29976 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието, че по време на работата му в ответното дружество, вследствие на трудова злополука от 17.05.2011 г., ищецът е претърпял травматични увреждания на здравето, изразяващи се в закрити счупвания на дясна седалищна кост и на първи лумбален прешлен, причинили му продължителни и сериозни болки, страдания и неудобства, за които е определено обезщетение в размер на 40000 лева. Поради признато съпричиняване от страна на пострадалия и след приспадане на получена от застрахователя сума от 24 лева, на основание чл. 200 КТ е присъдено обезщетение в размер на 29976 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Прието е, че претенцията за обезщетение за вреди от открита през 2012 г. компресионна фрактура на трети лумбален прешлен е неоснователна - в хода на лечението на ищеца е било констатирано и друго заболяване, изразяващо се в бавно растящ доброкачествен тумор, ангажиращ педикулите на трети лумбален прешлен, което заболяване, довело до увреждане на тялото на трети лумбален прешлен е предшествало травмите от трудовата злополука, но няма причинна връзка с тях. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК с постановяване на определение № 827 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 4939/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. С молба вх. № 16277 от 04.09.2017 година, подадена от Х. Х. Д. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 74 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1009 от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 38/2013 г. на Великотърновски районен съд. Поддържа се, че след влизане на решението в сила е била постановена осъдителна присъда № 243 от 03.10.2016 г. по н.о.х.д. № 177/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърдена с решение № 90 от 22.06.2017 г. по н.д. № 177/2017 г. на Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение, с която управителят на дружество [фирма] А. П. е осъден за извършено престъпление по чл. 134, ал.4, вр. с ал.1, пр.ІІ-ро НК за това, че поради немарливо изпълнение на занятие е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на седалищна кост и първи и трети лумбални прешлени. Изложени са доводи, че причинената вследствие на трудовата злополука средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трети лумбален прешлен, съставлява ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, поради което решението на въззивния съд следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна, като въведените от молителя твърдения налагат произнасяне по основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т. 4 ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. Обстоятелствата, касаещи увреждането на трети лумбален прешлен на молителя са били известни при разглеждане на гр.д. № 38/2013 г. на Великотърновски районен съд и гр.д. № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд. В решенията, чиято отмяна се претендира в настоящето производство съдът се е произнесъл относно характера на това увреждане. Постановената по наказателното дело присъда не съставлява ново обстоятелство, нито сочи за наличие на нови обстоятелства, които не са били известни на страната при решаване на гражданския спор за деликта. Присъдата не съставлява и ново писмено доказателство, с което страната не е могла да се снабди своевременно, поради което предпоставките за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК не са налице. Не са налице и предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. В решенията на гражданския съд и постановената от наказателния съд присъда са формирани различни изводи относно определен факт, от значение за изхода по гражданското дело. Тези различни изводи обаче не са формирани поради установена по надлежния съдебен ред неистинност на документи, на показания на свидетели, на заключение на вещо лице или на престъпно действие на страна, представителя и, на член на състава на съда или връчител. Не са налице основания за отмяна на решението и по чл. 303, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК – решенията, чиято отмяна се търси не са основани на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, нито между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което им противоречи. Предмет на гражданските дела е иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение от трудова злополука, дължимо от работодателя, а предмет на присъдата е извършено ли е от лицето А. П., (което не е страна по гражданското дело) престъпление по чл. 134, ал. 4 вр. с ал.1, пр.ІІ-ро НК, т.е. липсва както субективен, така и обективен идентитет между делата. Независимо от изложеното, дори и в хипотеза на постановяване на влязлата в сила присъда по време на висящност на гражданскоправния спор, то присъдата не би била задължителна за гражданския съд по отношение факта на телесната повреда, изразяваща се в счупване на трети лумбален прешлен. Съгласно чл. 300 ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай, влязлата в сила присъда би била задължителна за гражданския съд, разглеждащ иск от увредения срещу деликвента относно факта на извършено от лицето А. П. престъпление по чл. 134, ал. 4 вр. с ал.1, пр.ІІ-ро НК, изразяващо се в това, че поради немарливо изпълнение на занятие е причинил на пострадалия средна телесна повреда. Присъдата е задължителна за всички елементи от престъпния състав на чл. 134, ал.1 НК, т.е. и относно това, че на ищеца е причинена средна телесна повреда. По този въпрос обаче няма противоречие между присъдата и решенията по гражданските дела, в които е прието, че на ищеца са причинени счупвания на тазова кост и първи лумбален прешлен, които в наказателното право се квалифицират като средна телесна повреда, т.е. възприетата от наказателния съд квалификация не би рефлектирала върху изводите на гражданския съд относно претърпените от молителя телесни увреждания при трудовата злополука. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 74 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1009 от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 38/2013 г. на Великотърновски районен съд следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 21.09.2017 г. с адвокатско дружество „Д. и И.”, [населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 16277 от 04.09.2017 година, подадена от Х. Х. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 74 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1009 от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 38/2013 г. на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА Х. Х. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2400 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: