Р Е Ш Е Н И Е № 31 Гр.София, 05.06.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2847/2017 г. за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ срещу Решение № 201/5 юли 2017 г. по т.д.№ 31/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено Решение № 466/18.11.2016 г. на Пловдивския ОС по т.д.№ 850 по описа за 2015 г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ДФ“Земеделие“ София срещу ЕТ „Илиян Бистрашки“ иск за сумата 284511,15 лв., представляваща главница по договор за отпускане безвъзмездна финансова помощ № 6/311/01231 от 7 октомври 2014 г., връщането на която се претендира на основание чл.8.1 от договора поради неизпълнение задълженията на ползвателя по чл.4.1 б.“а“ и б.“б“ от договора и на задълженията му по наредба № 30/11.08.2008 г. на МЗХ ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата, както и на иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2613,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.11.2015 г. – 16.12.2015 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. С определение № 564/14 август 2018 г., постановено в настоящото касационно производство по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на Решение № 201/5 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д.№ 31/2017 г. В проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2019 г. процесуалният представител на касатора ДФ „Земеделие“ поддържа жалбата. Пълномощникът на ответника по касация ЕТ „Илиян Бистрашки“ – адв. Ш. – изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 на 7 октомври 2014 г. Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. По силата на договора ДФ“Земеделие“ предоставя на ползвателя ЕТ „Илиян Бистрашки“, [населено място], безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените реално извършени от ползвателя разходи свързани с осъществяването на проект № 16/311/01231 от 30 май 2013 г. Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект и съобразно условията и сроковете в договора. Първоначално одобрената субсидия въз основа на представените от ползвателя документи е 284 511,15 лв. Сумата е постъпила по банкова сметка на ползвателя на 16.02.2015 г. Инвестицията е реализирана чрез закупуване на 11 бр. автомобили, марка „Опел“, предоставени с приемателни протоколи на ЕТ. С нотариална покана последният е известен, че е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.1 т.1 и т. 2 пр.3 от Наредба № 30 за условията и реда на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на земеделски дейности“. Уведомен е и за нарушение на чл.8.1 от процесния договор във вр.чл. 4.17, б.“а“ и „б“ на същия. С оглед на допуснатите нарушения Фондът е отправил искане за възстановяване на сумата 248 511,15 лв. в петнадесетдневен срок, след изтичане ползвателят дължи същата със законната лихва. Правно основание на претенцията е чл.8.1 от договора. Наредба № 30 регламентира реда за предоставяне на финансова помощ. Съгласно чл.43 ал.1 от цитираната наредба ползвателят е длъжен за срок от 5 години да използва придобитите активи по предназначението им. Той поема и задължението през същия период да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите – предмет на подпомагане под каквато и да било форма. Безспорно е обстоятелството, че инвестицията е реализирана, предназначението на закупените автомобили е да бъдат отдавани за ползване на трети лица под наем за осигуряване на превоз до определена туристическа дестинация. Спорно е дали третите лица-наематели могат да бъдат и юридически лица. Изрична забрана за това не се съдържа в текста на договора и в одобрения бизнес план. Въззивният съд е приел, че уведомителното писмо от 18.06.2014 г. съдържа предложение за изменение на бизнес-плана от ползвателя – неговата коригирана бизнес версия на хартиен носител. В тази коригирана версия на бизнес плана, одобрена от фонда са изразени намерения клиенти на фирмата да бъдат местни физически и юридически лица. Според въззивния съд от клаузата на чл.4.5 на договора става ясно, че автомобилите могат да се предоставят и на юридически лица. Според застъпеното от въззивния съд виждане договорът за предоставяне на безвъзмездна помощ може да бъде изменен само с подписването на двустранен анекс и при липса на такъв въпреки офертата планът е останал непроменен в частта, предвиждаща услугата на ползвателя да се предоставя не само на физически, но и на юридически лица. Наемател по договорите са били предимно юридически лица – търговски дружества, за което няма изрична забрана в одобрения бизнес-проект. Ползвателят не е нарушил и задължението си по чл.4.17 да ползва активите само по предназначението им и да не извършва разпоредителни сделки с тях. Съдът е заключил, че ползвателят е изправна страна по договора, поради което не дължи възстановяване на получената финансова помощ. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Едностранното обсъждане на събраните по делото доказателства от въззивния съд съставлява процесуално нарушение. По процесуалниправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да изгради изводите си въз основа на съвкупната им преценка е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да направи изводите си след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност и да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели. В обжалваното решение не са обсъдени задълбочено събраните писмени и гласни доказателства относно целите, за които са използвани наетите автомобили, както и резултатите от проверката, които не са оспорени. Автомобилите не са били открити на мястото на проверката, ползвателят е бил без персонал, а планът предвижда 1 бр. офис организатор. Наематели на леките автомобили са предимно юридически лица – 5 търговски дружества, автомобилите са отдавани и на физически лица, но дългосрочно, което изключва използването им за туристически цели. Наемател е и майката на ответника – Р. Б., действаща като ЕТ. Тя е наела автомобил за срок от 30 дни при наемна цена 600 лв., като е изминала 2478 км. При проверката на място са констатирани несъответствия, за които ползвателят е уведомен и му е предоставена възможност за възражения в 14-дн. срок. Според част от обясненията на наемателите автомобилите са ползвани за обмяна на опит, посещение на семинари, колективни уикенди с персонала /тим билдинг мероприятия/. Установено е, че в процедура по разглеждане на проекта ответникът е направил и изменения, декларирал е, че автомобилите ще бъдат отдавани под наем само на физически лица, навършили 21 г., с валидно свидетелство за правоуправление. Недоказан е останал доводът на ответника в отговора на исковата молба, че изменението на плана е направено само за постигане бързина в движението на преписката и изразената в писмото воля за отдаване на автомобилите само на физически лица е привидна. От значение е обективната изява на тази воля от ответника да отдава под наем автомобилите само на физически лица. Предложителят е обвързан от предложението за срока, определен в него. В случая срок не е посочен, но предложението не е оттеглено и между страните несъмнено е постигнато споразумение, че ответникът ще отдава под наем автомобилите само на физически лица. Тази обща воля на страните кореспондира с целта на проекта – предоставяне екскурзоводски услуги, водене на туристи в планината. По безспорен начин се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че в рамките на петгодишния срок от сключване на договора автомобилите са отдавани под наем нееднократно, а системно и дългосрочно на юридически лица и търговци, били са използвани системно за обмяна на опит с колеги от бранша в С. България, посещения на курсове с компютърна диагностика и презентации на техническо оборудване. Не отговаря на целта на договора и отдаването на автомобилите под наем на свързани лица – на майката на ищеца, и на дружеството, в което тя е съдружник. Месечната наемна цена не отговаря на посочената в бизнес плана и на целите за постигане на устойчива заетост в района. Допуснати са множество нарушения, активите са преотстъпвани и за ползване на лица под форма, която не се допуска от клаузите на договора. Констатираното неизпълнение на договорните задължения на ответника е основание за връщане на изплатената помощ със законната лихва от началния момент на забавата, определен с изтичане на срока за доброволно връщане на помощта съгласно връчена нотариална покана. Законната лихва от 14.11.2015 г. до деня на подаване на исковата молба възлиза на 2613,23 лв., т.е. съвпада с цената на иска по чл.86 ЗЗД. Главният и акцесорният иск се явяват основателни и доказани по размер, поради което обжалваното въззивно решение, с което същите са отхвърлени, следва да бъде отменено, като неправилно, а исковете – уважени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.293 ал. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 201 от 5 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 31/2017 г. и вместо него П О С Т А Н О В Я В А: ОСЪЖДА ЕТ „ИЛИЯН БИСТРАШКИ“ [населено място], [община], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] сумата 284 511, 15 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ, предоставена на ЕТ по договор № 16/311/01231 от 7 октомври 2014 г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на договорни нормативни задължения на ползвателя на помощта, ведно със законната лихва от 17.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата, както и обезвреда в размер на законната лихва 2613,23 лв. за периода от 14.11.2015 г. до 16.12.2015 г. и 41 377 лв. съдебни разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: