Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №. 332   гр. София, 18 септември 2009г.       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                        ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                     СЕВДАЛИН МАВРОВ при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 342/ 2009 година     Касационното производство е инициирано по жалби на подсъдимите Ю. Х. и М. М. срещу решение на Апелативен съд-Варна от 29.04.2009 година, постановено по ВНОХД№93/2009 г., по описа на съда, с което е изменена присъда №24/24.02.2009 година на Варненски окръжен съд. Саморъчно написаните касационни жалби обективират в декларативна форма израз на недоволство от срока на наложените на подсъдимите лица наказания-ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. В съдебно заседание на 15.09.2009 година пред ВКС, подсъдимите Х. и М. , надлежно уведомени и след изрично заявено нежелание за процесуално присъствие, не се явяват. Техните права и законни интереси се охраняват от представляващите ги защитници, които поддържат депозираните жалби, акцентирайки на данните за подсъдимите лица /младежка възраст, семейно положение, направени признания/ и пледират за ревизия на обжалвания съдебен акт, при съблюдаване изискванията на чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Частните обвинители и граждански ищци А. Л. , С. Н. , Н. И. и М. Б. , редовно призовани не участвуват в настоящото производство. Прокурор при ВКП дава заключение за неоснователност на касационните жалби на подсъдимите лица и аргументира позиция атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №24/24.02.2009 година по НОХД №1891/2008г., след проведено съкратено съдебно следствие в предвидената в чл.371, т.2НПК алтернатива, Варненски окръжен съд е признал Ю. И. Х. и М. С. М. за виновни в това, че на 22.08.2007 година в съучастие като съизвършители, по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с цел да прикрият друго престъпление - кражба, умишлено умъртвили В. Н. Л. , поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.8, пр.2, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2НК и чл.55, ал.1, т.1 от същия закон ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимите лица са определени наказателни санкции, съответно-ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за М. , и ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за Х. , при първоначален строг режим на изтърпяване, като двамата са осъдени солидарно да заплатят в полза на гражданските ищци А. Л. , С. Н. , Н. И. и М. Б. /наследници на починалия/ обезщетение за причинени с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, държавните такси и направените по делото разноски, индивидуализирани по размер. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №50/29.04.2009г. на Апелативен съд-Варна, с което първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част чрез намаляване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на Ю. Х. на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Касационните жалби на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Правилно контролираната съдебна инстанция на базата на признатите и установени при условията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2НПК факти, в съответствие с тежестта на престъплението и личната опасност на извършителите, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирала наказателната отговорност на М. М. и Ю. Х. При определяне на санкциите въззивният състав, възприемайки аргументацията на първостепенния съд е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни престъпносъставомерни признаци /времето; мястото; механизма на неправомерните действия, реализиран чрез използуваните брадва и кол, проектиран в броя на нанесените множество удари, и индициращ на интензитета на упражненото насилие; медикобиологичните характеристики на телесните увреждания на жертвата, довели до смъртта; и измеренията на прекия умисъл като форма на вина/. Проявен е юридически усет с поставения акцент на усложнената с оглед участвуващите лица задружна престъпна дейност и на кумулирането на множество квалифициращи същата елементи - демонстрираната особена жестокост, причиненото по особено мъчителен начин умъртвяване на пострадалия Л. и престъпната цел - прикриване на друго престъпление. Отдадено е и изскуемото се значение на предхождащите и последващи инкриминирания акт, противоправни прояви на подсъдимите, сочещи на осъществен опит за кражба на домашно животно и ориентирани към заличаване на уликите на извършеното посегателство против живота на В. Л. и укриване на средствата на престъплението. Мотивиращи наложеното наказание са и фактическите данни за личността на М. М. и Ю. Х. , очертани в характера и спецификата на престъпното деяние - отражение на техните обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приобщената доказателствена съвкупност за съдебното им минало /неосъждани/, социален и трудов статус, възраст, семейство, и процесуално поведение в хода на наказателното разследване. В коментирания аспект ВКС не споделя депозираните в хода на съдебните прения оплаквания за недостатъчна оценъчност на конкретната лична опасност на авторите на престъпно посегателство, индициращи на некоректност и доказателствена необезпеченост. Настоящата инстанция не възприема и лансираната теза за омаловажаване ролята на направеното от М. М. и Ю. Х. признание на изложените в обвинителния акт факти. Формалното волеизявление на подсъдимите лица в съдебно заседание на 24.02.2009 година, предпоставило съблюдаване на императивните предписания на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 НПК и предопределило прилагане разпоредбата на чл.55НК, независимо от визираните в същата материалноправни основания, не следва да се разглежда изолирано от оказаното обективно съдействие в хода на наказателното разследване, да се интерпретира допълнително при лимитиране на изключително смекчената по силата на закона отговорност и да се отъждествява с безнаказаност. /ТР1/2008г. на ВКС на РБ/. В контекста на предложената аргументация заявените самопризнания в рамките на предвидената в Глава двадесет и седма на процесуалния кодекс особена процедура, не обуславят редуциране на лимитирания срок ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в претендираната в касационните жалби посока. Анализираната фактология, относима към тежестта на инкриминираното деяние и неговия обществен отзвук, и обсъдените данни, свързани с личността на М. М. и Ю. Х. не обосновават явна несправедливост на наложените на подсъдимите лица наказания по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1НПК. Правнозначими за търсената и реализирана отговорност, очертаните обстоятелства изискват адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието санкционни последици и формират заключение за необходимост от социална изолация на подсъдимите лица през определения период от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. По изложените съображения, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото съдебно производство, образувано по жалби на подсъдимите М. и Х. , следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд–Варна, с който е изменена присъда №24/24.02.2009 година на Варненски окръжен съд, по НОХД№1891/2008г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №50/29.04.09 година, постановено по ВНОХД №93/2009г., по описа на Варненски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.