О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 532 София, 18.12.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 2615/2018 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка”АД/н/, [населено място], срещу определение № 2077 от 03.07.2018г. по в. ч. гр. д. № 3272/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – „ Прима консулт индъстри” ЕООД, [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение №2240 от 24.04.2018г. с което състав на Софийски градски съд е прекратил производството по т.д. №1581/17г. по описа на същия съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след установеното, че по описа на СГС е образувано преди настоящето производство, т.д. №6958/15г. по искова молба на КТБ /н/ против „Прима консулт Индъстрис”ЕООД, което има идентичен с разглеждания пред него предмет – искове за връщане в масата на несъстоятелността на едни и същи 147 имота, то са налице предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставил е въпросът – „ Подлежи ли на прекратяване по чл.126,ал.1 от ГПК по-късно заведено дело по иск с правно основание чл.60а от ЗБН, предявен от синдика на несъстоятелната банка в качеството му на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, при наличието на висящ процес по иск със същото правно основание, но предявен от несъстоятелния длъжник, чрез синдика, действащ, обаче като в качеството му на орган на несъстоятелността и единствен представляващ несъстоятелната банка.„ Частният касатор е сочил противоречие при разрешаване на този въпрос с практика на ВКС. Поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е пряко относим към решаващите мотиви на въззивният съд. Налице е и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано от касатора, с оглед даденото дефинитивно тълкуване на разпоредбата на чл.126,ал.1 ГПК с решение №46 от 08.04.2013г. по т.д. №96/12г. на ВКС, ТК и решение № 11 9 от 17.04.2015г. по гр.д. 3368/14г. на ВКС, ГК, с които еднозначно е прието, че на прекратяване по реда на чл.126, ал.1 ГПК подлежи по-късно заведеното дело но само при установяване на пълен обективен и субективен идентитет между делата. С оглед изложеното се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Частната жалба е основателна. В конкретния случай, въззивният съд при преценката си по чл.126,ал.1 ГПК не е отчел, че въпреки, че е налице обективен идентитет, липсва субективен. Предявеният иск /както предявеният по настоящето производство, така и този по т.д.6958/15г. на СГС/ е с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН. По силата на този текст синдикът, временният синдик или фондът могат да предявят искове за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична или непарична вноска в капитала му. Следователно, активната процесуална легитимация по този иск е определена лимитивно чрез конкретно изброяване на определен кръг лица, сред които не е несъстоятелния длъжник. Или, с оглед това съдържание на разпоредбата следва да се приеме / и доколкото иска е за попълване масата на несъстоятелността и активно легитимиран по него също така е и фондът при бездействие на синдика /, че в случая синдика действа като орган на несъстоятелността в обществен интерес т.е. като процесуален субституент – същият разполага със самостоятелно право на иск без да е носител на материалното право. Носител на това право, като титуляр на самото материалноправно вземане е банката в несъстоятелност, но правните последици от решението обвързват синдика и останалите участници в производството, без да е предвидено изрично кредиторите да се конституират като главна страна в исковия процес. В този смисъл и константната практика на ВКС определя, че процесуалната субституция в производствата по несъстоятелност е суброгация, с оглед това, че правото на синдика на иск съществува само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто е и настоящия. Налага се извод, че липсва идентитет във функциите на синдика, действащ като представител на несъстоятелната банка и тези по осъществявана от него субституция. Или, неправилно е приетото от състава за субективен идентитет между двете разглеждани производства, доколкото от данните по делото е видно, че по- рано заведеното е предявено от несъстоятелния длъжник, който обаче не фигурира сред лицата визирани от чл.60а ЗБН. Следователно, висящото пред въззивния съд производство като заведено от синдиците на банката / така както изисква чл.60а ЗБН/ неправилно е било прекратено без да бъде съобразено и това обстоятелство, освен липсата на субективен идентитет. Ето защо и с оглед на всичко изложено до тук, в случая не са налице предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК и обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2077 от 03.07.2018г. по в. ч. гр. д. № 3272/2018 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2077 от 03.07.2018г. по в. ч. гр. д. № 3272/2018 г. на Софийски апелативен съд. и потвърденото с него определение №2240 от 24.04.2018г. с което състав на Софийски градски съд е прекратил производството по т.д. №1581/17г. по описа на същия съд ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :