Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * запис на заповед * менителнично задължение * каузално отношение

Р Е Ш Е Н И Е

№.73

гр. София, 29.06.2016 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1025 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. У. срещу решение №1101 от 24.11.2014 г. по в.т.д.№1713/2014 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №2376 от 07.05.2014 г. по гр.д.№6988/2013 г. на РС Варна, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Л. Т. У. дължи на ищеца А. Г. К. сумата от 20 000 лв., част от главница по запис на заповед от 07.06.2010 г. с падеж 01.10.2010 г., ведно със законната лихва от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, за което вземане на 23.10.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№15408/20102 г. на РС Варна.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че издаденият запис на заповед не може да обезпечава изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, възникнало между лица, различни от издателя и поемателя по записа на заповед. Навеждат се доводи, че записът на заповед е и с опорочено съдържание, тъй като съдържа добавен текст, а от друга страна в него липсва посочване на мястото на плащане. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касация А. Г. К. заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №737 от 22.12.2015 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед /с който Л. Т. У. - ответник по иска и настоящ касатор се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца А. Г. К. сумата от 70 000 лв. в брой, на датата на падежа – 01.10.2010 г., с място на плащане – [населено място] и въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение/, е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ. Намерил е за неоснователни, възраженията за липса на посочване на място на плащане в ефекта и за опорочаването му поради наличие на отбелязване след подписа на издателя, че записът на заповед обезпечава конкретно каузално правоотношение. Изложил е съображения, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължение на [фирма] по договор за наем на скеле, сключен със [фирма], собственици на капитала и управители на които дружества са съответно ответникът и ищецът. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства за изпълнение на задължението на [фирма] да върне наетото скеле в посочения в договора за наем срок, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, като издател на записа на заповед, обезпечаващ изпълнението на това задължение.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №127 от 12.07.2013 г. по т.д.№274/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С посоченото решение е прието, че записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т. е. основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но това не означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание. Поначало записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни юридически факти и именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената причина /основанието/ за менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. Затова, при надлежно въведени от страните в производството по чл.422, ал.1 от ГПК твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването й - наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка. Прието е обаче, че правно значима е не всяка връзка между двете правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка е налице единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат - страните по ефекта са страни и по каузалната сделка, т. е. издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално правоотношение. Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност между страните по двете сделки погасяването на задължението по едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение, с оглед на което е и даденият отговор на правния въпрос, че менителнично правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитирания акт на ВКС, с оглед което обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Установява се в случая, че процесният запис на заповед, обезпечава изпълнението на задължение на [фирма] по договор за наем на скеле, сключен със [фирма], собственици на капитала и управители на които дружества са съответно ответникът и ищецът, т.е. каузалното правоотношение е възникнало по договор, сключен от страни, различни от страните по менителничното правоотношение. Вземането по договора за наем на скеле е възникнало в патримониума на наемодателя [фирма], а задължението за плащане е на наемодателя [фирма], като обстоятелството, че ищецът и ответникът са собственици на капитала и управители на дружествата не води до извод, че тези дружества са страни и по менителничното правоотношение /още повече че в записа на заповед не е посочено, че издателят и поемателят действат от името и за сметка на дружествата, чиито управители са/. В този смисъл и при липса на идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едното правоотношение не води до погасяване на задължението по другото, а установеното по делото непосредствено основание за менителничното задължаване на ответника - да се гарантира удоволетворяване на вземане, произтичащо от каузално правоотношение между чужди на спора лица, а не на ищеца, води до извод, че вземането по записа на заповед не съществува - гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден менителничният ефект не може да бъде реализирана, задължението по него се явява лишено от основанието, поради което е поето и ищецът не може да претендира изпълнение на това задължение.
Ето защо предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1101 от 24.11.2014 г. по в.т.д.№1713/2014 г. на ОС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Г. К. [ЕГН] срещу Л. Т. У. [ЕГН] иск по чл.422, ал1. от ГПК за признаване съществуване на вземане в размер на 20 000 лв., част от главница по запис на заповед от 07.06.2010 г., с падеж 01.10.2010 г., ведно със законната лихва от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№15408/2012 г. на РС Варна.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.