Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София, 01.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 19.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1014/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. В. К., В. Е. К. и С. Е. К., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото- б.ж. на [населено място] със суданско гражданство- ЕТ Е. А. Ю. К., упражняващ търговска дейност под фирма “С.- Е. К.” против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1143 от 13.07.2011 год., по гр.д.№ 1178/2011 год., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд № 532 от 18.02.2011 год., по гр.д.№ 1802/2010 год. и по предявените в обективно кумулативно съединяване искове, основани на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД са осъдени касаторите да заплатят на [фирма],гр.А. сумите : 6960 лв., представляваща получено на отпаднало основание - развален комисионен договор от 17.02.2005 год, авансово комисионно възнаграждение; 17 855 щ.д., с левова равностойност 24 998 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 24 300 щ.д. –авансово платена цена за закупуване на 36 тона фъстъци, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от датата на исковата молба- 11.02.2010 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, който последен порок, според жалбоподателите, е довел до недопустимо от процесуалния закон ограничаване на правото им на защита, като страна в процеса.
Основно касаторите изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че по делото липсват данни същите своевременно да са заявили искане за възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба, както и че липсата на предприетото от решаващия съд спиране на производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.2 ГПК и последващото му изрично възобновяване не се е отразило на крайния изход на спора, поради което дори и да е налице твърдяното процесуално нарушение, същото не е съществено и не обуславя отмяна на първоинстанционното решение на ПРС.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 791 от 01.11.2012 год. по отношение на приетите за значими въпроси на процесуалното право : “При спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено? и Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено?”.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и както в срока по чл.287, ал.1 ГПК, така и в проведеното по делото съдебно заседание, излагайки подробни съображения за неоснователност на въведените касационни основания, вкл. по съображения, че дори и да е налице визираното в касационната жалба процесуално нарушение, то същото е ирелевантно за крайния изход на делото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си чл.290, ал.2 ГПК, намира:
І. По поставените процесуалноправни въпроси:
С разпоредбата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК, аналогична на чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ законодателят изрично е предвидил, че производството по делото се спира в случай на смърт на някоя от страните. Следователно в разглежданата хипотеза спирането на делото настъпва по право - със самото осъществяване на въведения от закона факт. Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл.61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове, вкл. започналите да текат, но още неизтекли такива.
Това от своя страна означава, че страните не могат да извършват никакви процесуални действия по движение на делото,извън обезпечаване на иска. Процесуални действия не може да извършва и съдът, освен в хипотезата на настъпила смърт на страната след приключване на устните състезания, в която може да постанови съдебното си решение.
Съгласно чл.230 ГПК спряното производство се възобновява по искане на наследниците или служебно от съда след отпадане на пречките за движението му, което в разглеждания случай означава посочване на правоприемниците на починалия, тяхното конституиране и редовно призоваване. Последиците от възобновяване на производството са даване ход на делото и започването му от онова процесуално действие, при което е било спряно, като сроковете, чието течение е било прекъснато, поради постановеното спиране, започват да текат след възобновяване на производството, но занапред.
С оглед гореизложеното на първия от поставените от касатора процесуалноправни въпроси следва да се отговори в смисъл, че при спиране на делото, поради смърт на една от страните в процеса, като последица от произтичащата от закона временна недопустимост на развитието на висящия процес, спират да текат всички процесуални срокове - законни и съдебни, които при възобновяване на делото отпадат занапред от деня, в който е разпоредено възобновяването му.
От обстоятелството, че спирането на делото в случай на смърт на някоя от страните преди приключване на устните състезания е по силата на закона следва, че то настъпва от деня на събитието и не е обусловено от наличието или не на постановен в тази насока изричен съдебен акт. Спирането на процесуалните срокове в разглежданата хипотеза също започва от деня на спиране на делото и трае до неговото възобновяване, но с изричен съдебен акт, което означава, че срокът за отговор на искова молба, който не е изтекъл към момента на спирана на делото, започва отново да тече от деня на възобновяването му, занапред.
ІІ. По същество на въведените с касационната жалба оплаквания:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът ЕТ, починал в хода на делото пред първата инстанция и заместен по реда на чл.227 ГПК от наследниците си по закон, конституирани в процеса, в качеството си на комисионер по сключения между страните комисионен договор от 17.02.2005 год. не е изпълнил поетото договорно задължение към комитента с грижата на добър стопанин при сключване на възложената му покупко- продажба на 36 тона фъстъци от С., тъй като закупената стока не е отговаряла по съдържание за алфатоксини на изискванията на БДС и не е могла да бъде внесена на територията на Република България. Същевременно, обстоятелството, че след уведомяването му за негодността на така доставената стока, ответникът в качеството си на комисионер не е предприел нито действия по изпълнение на договора, заменяйки негодната вещ с друга, съответстваща на БДС, нито е дал сметка на комитента, връщайки му авансово заплатената покупна цена, според съжденията на въззивната инстанция в съобразителната част на обжалвания съдебен акт,е обусловило правото на последния на едностранно разваляне на сключения комисионен договор, волеизявлението за което е материализирал в исковата молба.
С отпадане на договорната връзка между страните, поради развалянето и от изправния съконтрахент, решаващият съд е приел, че е отпаднало и основанието за задържане от страна на комисионера на авансово престираните му от комитента суми, поради което искането за връщането им обратно, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, е счетено за основателно.
Без разглеждане, поради настъпила преклузия по см. на чл.266, ал.1 ГПК, въззивният съд е оставил възражението на ответниците за изправността на комисионера при сключване на процесната продажба, обосновано с настъпила през време на извършения превоз негодност на закупената стока, както и правопогасяващото им възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.
Изложени са съображения, че по делото липсват категорични доказателства, конституираните на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ответник- б.ж. на [населено място] ЕТ Е. К., негови наследници, да са поискали своевременно удължаване на срока за депозиране на отговор на исковата молба срещу праводателя им и за представяне на писмени доказателства по чл.63, ал.1 ГПК, нито са заявили искане за възстановяване на изтеклия законов срок за осъществяване на съответните процесуални действия, поради което отказът на първоинстанционния съд да им изпрати препис от доказателствата по делото и да им предостави нов срок за отговор, не е процесуално нарушение, даващо основание за приложението на чл.266, ал.3 ГПК и за възприемане на сочените във въззивното производство доказателства за новооткрити.
Като ирелевантно за процесуалната законосъобразност на първоинстанционното решение въззивната инстанция е преценила и обстоятелството, че производството по делото не е било спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, а е отложено за друга дата, с оглед представяне на необходимите за посочения факт доказателства щом след получаване на удостоверението за смъртта и наследниците на починалия, същите са надлежно конституирани в процеса, като негови правоприемници.
Решението е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Безспорно установено е по делото, че първоначалният ответник- б.ж. на [населено място], суданският гражданин –ЕТ Е. К. е получил лично препис от исковата молба на 08.03.2010 год., а на 14.03.2010 год. същият е починал. В проведеното на 03.06.2010 год. съдебно заседание по делото този факт е констатиран от решаващия съд, който не е дал ход и е разпоредил да бъде издадено на ищеца съдебно удостоверение, за да се снабди с друго от съответната Община за евентуалните наследници на починалата страна, като е отложил делото за друга дата - 14.09.2010 год., но без да постанови съдебен акт, констатиращ настъпилото на осн. чл.229, ал.1, т.2 ГПК спиране на производството.
В съдебното заседание на 14.09.2010 год., въз основа на представеното от ищеца удостоверение за смъртта и наследниците на починалия в хода на процеса ответника, на негово място, по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон, които редовно призовани на 09.10.2010 год. за следващото с.з., с молба от 21.10.2010 год. са поискали предоставяне на препис от исковата молба и доказателствата по нея, за да депозират отговор по същата. Искането е оставено без уважение от първоинстанционния съд, предвид настъпилото правоприемство в процеса и връчен препис от исковата молба на праводателя им.
В с.з. на 18.11.2010 год. - първото проведено по делото заседание с участието на ново конституираните ответници е отказано да бъде прието и направеното от последните правопогасяващо възражение за давност, по съображения за настъпила от чл.133 ГПК преклузия.
Този извод е изграден при неправилна преценка на доказателствения материал по делото.
Със смъртта на ответника на 14.03.2010 год. разпореденото от закон спиране по право на производството по делото е настъпило, независимо от липсата на постановен съдебен акт, констатиращ същото. По силата на чл.61 ГПК, като закономерна последица от спиране на производството е спряно и течението на всички процесуални срокове, вкл. за отговор на исковата молба, започнал да тече от връчването и на починалата страна на 08. 03. 2010 год..
Следователно до момента на конституиране на настоящите ответници и редовното им призоваване в производството по делото пред първоинстанционния съд срокът по чл.133 ГПК не е текъл и това обстоятелство въззивният съд е следвало да съобрази и обсъди, с оглед приложението на чл.266, ал.1 ГПК. Следвало е също в тази вр. въззвната инстанция да прецени и дали в съдържанието на отправената до първоинстанционния съд молба с дата 21. 10.2010 год., която само споменал в мотивите си като факт, не е обективирано, макар и недостатъчно прецизно, искането на ответниците за продължаване срока за отговор на исковата молба, който за тях към този момент не е изтекъл, по което искане е липсвало произнасяне от страна на първоинстанционния съд, както и дали в случая пропускът да въведат своевременно направените пред въззивния съд възражения не се дължи на особените непредвидени обстоятелства, безспорно установени по делото.
Отделен в тази вр. остава въпросът за вложеното от съда разбиране в понятието “надлежно заявено искане за удължаване на конкретен срок”, при наличие на депозираната молба, посочена по- горе.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и процесуалните действия на първоинстанционния съд, свързани с приложението на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.266, ал.3 ГПК, предвид въведените от ответниците доводи за нарушено право на защита, поради липса на изричен съдебен акт за спиране и възобновяване на производството по делото, конкретизиращ и указващ на страните по делото момента, от които спрените процесуални срокове започват да текат отново за тях.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски в касационното производство.
Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1143 от 13.07.2011 год., по гр.д.№ 1178/2011 год., по описа на с.с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|