3 Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 10.02.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4973 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. Н. против решение № 207/24.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 290/2013 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1263/12.11.2013 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан с валидността на клауза за сключване на срок на изпитване към вече съществуващо трудово правоотношение тогава, когато се касае предложение за сключване на трудово правоотношение, придружено с фактическо описание, кореспондиращо с друго правно основание, мотивирало работника да приеме предложението. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Когато работодателят е отправил до работника покана за сключване на нов трудов договор, при наличието на вече съществуващо безсрочно трудово правоотношение, със срок на изпитване, при наведени от работника в исковата производство доводи за недействителност на така сключеното ново трудово правоотношение, предвид злоупотреба с права по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, съдът е длъжен да изследва дали не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, като съобрази тежестта от доказването на този факт, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, установяваща презумпция за добросъвестност. В случаите, когато се касае за довод от страна на работника в исковата молба, съдържащ твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя, изразяващо се в предложение за сключване на ново правоотношение, при срок за изпитване, придружено с фактическо описание на новата длъжност, кореспондиращо с друго правно основание за сключването на договора, съдът е длъжен да изследва дали не е налице злоупотреба с право, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ. По касационната жалба, съдът приема следното: Ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, по безсрочен трудов договор на длъжност „чистач/хигиенист/”, като с допълнително споразумение, подписано между страните, трудовото правоотношение е изменено, като ищцата се е съгласила да изпълнява нова длъжност при ответника – „работник – озеленител”, а новия трудов договор е сключен със срок за изпитване, договорен между страните в полза на работодателя. Съдът е приел, че на ищцата е възложена работа, различна от тази по безсрочното правоотношение, като е допустима промяната от безсрочно трудово правоотношение към такова със срок на изпитване в случаите, когато се касае до промяна на трудовите функции, поради което правилно и законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. В исковата молба, ищцата е навела доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя, изразяващо си в подвеждане на работника, че сключването на допълнително споразумение към трудовия договор, за изпълняване на трудови функции на друга длъжност, се налага с цел заемането на длъжност от работника, определена за трудоустроени лица по реда на чл.70 КТ. Съдържат се твърдения, че именно това въвеждане в заблуждение, както и липсата на данни по отправената покана, че са касае за сключването на трудово правоотношение със срок на изпитване, е мотивирало ищцата да даде своето съгласие за сключването на ново трудово правоотношение. Въпреки свето задължение да се произнесе по тези доводи на ищцата за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, въззивният съд не е сторил това. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по тези доводи на ищцата относно наличието на злоупотреба с право при сключването на допълнителното споразумение за новата щатна длъжност със срок на изпитване, води до неправилност на съдебното решение на въззивния съд. Липсата на произнасяне по този правен въпрос, наведен от страните в спора, представлява съществено процесуално нарушение, което препятствува произнасянето по съществото на спора от настоящия състав на ВКС, в рамките на касационното производство, тъй като не може да се направи проверка на произнасянето от съда по доводите на страната, доколкото липсва такова произнасяне. Това процесуално нарушение налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе по доводите на въззивника-ищеца по възраженията, описани по-горе. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 207/24.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 290/2013 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Пазарджик. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пазарджик, за ново разглеждане на делото от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.