Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 11.12.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Атанасова …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 677 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Я. Х. Б. против решение № 89 от 26.06.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 67/2020 г. Отбелязани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107 НПК. Според жалбоподателя въззивният съд не е положил нужните усилия за разкриване на обективната истина, тъй като не е извършил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото; игнорирал е задълженията си за задълбочен и съвкупен анализ на доказателствата, довело до погрешни изводи по основния факт в процеса; пропуснал е да изследва обстоятелствата, свързани с изправността на спирачната система на автобуса, движещ се по пътя с предимство, който е участвал в пътнотранспортното произшествие; връщането на моторното превозно средство в нарушение на чл. 111, ал. 1 НПК е лишило вещите лица от възможност да дадат пълно, ясно и обосновано заключение; съдът без мотиви е отказал да допусне разпит на свидетел, поискан от защитата, а в нарушение на чл. 153 НПК - да назначи допълнителна или повторна експертиза за изясняване на обстоятелствата относно поведението на подсъдимия Б. и на водача на автобуса. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. З.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 73 от 5.11.2019 г. на Габровския окръжен съд по н. о. х. д. № 10/2019 г. подсъдимият Я. Х. Б. е признат за виновен в това, на 26.06.2018 г. в [община], на път ІІІ-4403, км 3+870, при управление на моторно превозно средство – т.а. „Мерцедес А.” с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 47 ЗДП, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, чл. 102 ППЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на С. Д. Г. и средна телесна повреда на В. Х. П., С. И. И., Д. М. И., В. А. Г., С. Б. Й., Й. Д. И. и Т. Я. К., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г” вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. В негова тежест са възложени разноски по делото. Приложена е разпоредбата на чл. 59 НК. Подсъдимият Б. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и за допуснато нарушение по чл. 27, т. 2 ЗДП. С решение № 89 от 26.06.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 67/2020 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП и по чл. 45, ал. 2 ППЗДП. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Съдържанието на решението, което се обжалва, позволява на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, предназначени да обезпечат правилно формиране на вътрешното убеждение в съответствие с принципното изискване по чл. 14 НПК. От мотивите се установява, че съдът е проверил в пълен обем присъдата и в съгласие с чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил стриктно на всички съществени аспекти от фактическите и правни доводи, които са били навеждани. Част от тях, по сходен начин формулирани, са представени отново в касационната жалба на защитника на подсъдимия. Великотърновският апелативен съд е възприел фактическите положения по делото след самостоятелен анализ на доказателствените материали поотделно и в съвкупност. Не е изключил от обсега на своето внимание и експертните заключения, които е оценил като компетентно изготвени, предоставящи пълен, ясен и обоснован отговор на поставените въпроси, поради което и в съответствие с правомощията си по чл. 327 НПК не е удовлетворил искането за назначаване на нова експертиза. Надлежно се е аргументирал защо възприема специализираните изводи и ги използва при изграждане на фактическите си констатации, в т.ч. относно поведението на водача на автобуса, който при правомерното си движение по пътя с предимство не разполагал с обективна възможност за спиране преди мястото на удара, за да преодолее пътнотранспортното произшествие с товарния автомобил, управляван от подсъдимия. Великотърновският апелативен съд е отказал да уважи и искането за разпит като свидетел на Д. Г., началник на ОПУ- Г.. Поначало правото на страните да поискат събиране на доказателства не е абсолютно. Въззивният съд разполага с правомощието сам да преценява необходимостта от събиране на доказателства. При надлежно направено искане има задължението да се произнесе и да го уважи, ако счете че то има отношение и ще допринесе за разкриване на обективната истина. В случая липсва произволен отказ на съда да събира доказателства, оправдаващи подсъдимия или смекчаващи отговорността му, лишавайки го по този начин от възможност ефективно да се защитава и да докаже невиновността си. Съдът е приел, че същите обстоятелствата могат да бъдат изяснени въз основа на писмените материали, приобщени към материалите по делото, аргументирайки в достатъчна степен определението си. Ето защо, оплакванията на жалбоподателя, че отказът от нова експертиза и разпит на свидетел е компрометирало установяването на обективната истина и въззивният съд не е осигурил правото на защита на подсъдимия чрез обективна, всестранна и пълна проверка на всички обстоятелства по делото, не могат да бъдат възприети. Жалбата не съдържа конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. То произтича единствено от изтъкнатите съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, които са неоснователни. В пределите на фактическите положения, приети по делото за установени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението, на данните за личността и останалите обстоятелства, както и на необходимостта от постигане изцяло на целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание, решението на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 26.06.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 67/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: