Ключови фрази


9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 04.05.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1824/2021 година


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. –синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) срещу решение № 130 от 08.06.2021 г. по в. т. д. № 57/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260097 от 18.12.2020 г. по т. д. № 245/2019 г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), И. П. П., Н. Й. Б., М. Г. П. и Правда Т. Ч., всички от [населено място], обективно и субективно съединени искове: искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на кооперацията-несъстоятелен длъжник на сключения между ответниците договор за продажба на дружествени дялове от 27.04.2018 г. с едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието, с рег. №№ 5045 и 5046 на Нотариус Г. Г., с район на действие – Русенски районен съд, с който „Русенска популярна каса“ е продала на ответниците-физически лица собствените си 1000 дружествени дяла от капитала на „КТД-СПБ“ ЕООД и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответниците да върнат в масата на несъстоятелността на „Русенска популярна каса“ полученото по обявената за относително недействителна сделка, а именно И. П. П. – сумата 26 600.34 лв.; Н. Й. Б. – сумата 61 172.55 лв.; М. Г. П. – сумата 17761.32 лв. и Правда Т. Ч. – сумата 20 465.79 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил приетата пред него като ново писмено доказателства справка за актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, от която може да се направи извод, че отчуждаването на процесните дялове чрез атакуваната сделка има увреждащо за дружеството действие. Изразява несъгласие с извода, че при сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД (datio in solutum) не може да има увреждане, като обосновава тезата си, че разпореждането с дяловете с цел погасяване задължения води до намаляване имуществото на длъжника и възпрепятства другите кредитори да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, с което се осъществява увреждането като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу приетото от въззивния съд, че член-кооператорите и кооперацията нямат качеството на свързани лица по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и че не е доказано знание за увреждането у несъстоятелния длъжник, разпоредил се с имуществото си, доколкото сделката е извършена в изпълнение на взето решение от ОС на кооперацията, въз основа на предварително утвърдени ред и критерии и с единствената цел да се стабилизира финансовото състояние на търговеца.
Като значими за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
1. „Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ“.
За този въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о. и решение №11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г о.; решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о.; решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о.; решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на IV г. о.; решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на IV г. о.; решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о. и решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на II т. о.;
2. „Възможно ли е увреждането на кредиторите по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение" (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице“ и „Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите“.
По отношение на тези въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на задължителна съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
3. „Кога е налице знание за увреждане у длъжника".
Касаторът поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о., решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о. и решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о.
4. „За основателност на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ необходимо ли е ищецът да докаже наличието на знание за увреждането от страна на длъжника и третото лице“. Твърди се противоречие с практиката на ВКС – решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о., решение №11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о. и решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на ІІ т. о.
5. „Необходимо ли е за наличието на свързаност по & 1, ал. 2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност" и „Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по & 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ".
Касаторът счита, че по отношение на тези въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
6. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните".
Поддържа се, че посоченият въпрос е решен в противоречие с постановените от ВКС решения по чл. 290 ГПК: решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на IV г. о., решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г. на II т. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на II т. о. и решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II г. о.
Освен по посочените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението, без да са изложени конкретни аргументи в обосноваване на същото.
Ответниците по касация – Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), И. П. П., Н. Й. Б., М. Г. П. и Правда Т. Ч. – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.07.2021 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалвания акт въззивният съд, чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, е приел за безспорно установено, че: С договор за продажба на дружествени дялове от 27.04.2018 г., с едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието, с рег. №№ 5045 и 5046 на Нотариус Г. Г., с район на действие – Русенски районен съд, Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ е продала на ответниците-физически лица собствените си 1000 дружествени дяла от капитала на „КТД-СПБ“ ЕООД, както следва: на И. П. П. – 211 дяла с обща номинална стойност 1 055 лв., за сумата 26 660.34 лв.; на Н. Й. Б. – 486 дяла с обща номинална стойност 2 340 лв., за сумата 61 172.55 лв.; на М. Г. П. – 141 дяла с обща номинална стойност 705 лв., за сумата 17 761.32 лв. и на Правда Т. Ч. – 162 дяла с обща номинална стойност 810 лв., за сумата 20 465.79 лв.; Вместо заплащане на дължимата продажна цена страните са се съгласили да се прихване задължението за плащане на същата с насрещните задължения на продавача към купувачите по вземания на член-кооператорите от срочни допълнителни вноски до размера на съответната продажна цена на дяловете на дружеството по този договор; След извършеното прихващане задължението на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) към ответниците Б., П. и П. е погасено, а по отношение на ответницата Ч. по сделката е прихваната сумата от 20465.79 лв., като е останала дължима към нея сума за допълнителни вноски в размер на 1 276.94 лв.
За да отхвърли главните искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“, въззивният съд е приел, че не са налице два от задължителните елементи от фактическия състав на посочената разпоредба – увреждащ характер на сделката за кредиторите на несъстоятелността и свързаност на участващите в нея лица.
Решаващият състав е посочил, че действително, след извършването на процесната разпоредителна сделка, 100 % от притежаваните от несъстоятелния длъжник 1000 дяла от капитала на „КТД-СПБ“ ЕООД вече не са част от масата на несъстоятелността, но вместо това вземането на четирима от кредиторите – купувачите е погасено и те няма да участват в разпределението на сумите, получени от продажбата на останалите активи. Изводът, че процесната сделка не е увреждаща, е аргументиран и с това, че същата е извършена въз основа на изрично взето решение на общото събрание на „Русенска популярна каса“ от 23.07.2016 г. за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член-кооператорите за погасяване задълженията на кооперацията към тях, като е отчел и обстоятелството, че такава възможност е предоставена на всички член-кооператори и по предварително определена процедура, включваща писмено искане, заплащане по пазарна цена въз основа на оценка на лицензиран оценител, както и при постъпване на суми от активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член кооператорите за допълнителни вноски от по 10%. Като допълнителен довод в подкрепа на становището за липса на увреждане е изтъкнат фактът, че от имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с различна поредност, включително и разноски по несъстоятелността, поради което ако сделката не беше сключена и имуществото би останало част от масата на несъстоятелността, не би се стигнало до съразмерно частично удовлетворяване на всички кредитори.
Въззивният съд е счел, че не е налице и предпоставката, изискуема по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, купувачите да са свързани лица с длъжника, тъй като купувачите са член-кооператори в кооперацията и не са от категорията лица, визирани в § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. Освен това е посочил, че страни по процесната сделка са член-кооператорите и кооперацията, докато, ако се приеме за приложим по аналогия § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, свързани лица са член-кооператорите /съдружниците/, а не член-кооператорите и кооперацията /съдружниците и дружеството/. Като неприложима е преценил също и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като процесната продажба е сключена въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и по делото не се твърди, както и няма данни, да не е извършена съобразно условията по това решение.
С оглед липсата на посочените две предпоставки, решаващият състав е направил извод за неоснователност както на главните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, така и на обусловените от тях искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият поставен от касатора въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на касационната инстанция – решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о. и решение №11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о. Въззивният съд не е изразил различно становище от това, застъпвано в последователната практика на ВКС, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. За да отхвърли иска като неоснователен, съдебният състав е приел, че няма увреждане в конкретната хипотеза, доколкото не се намалява имуществото на прехвърлителя, тъй като се погасяват негови задължения към приобретателите. Преценката за това, дали чрез фигурата на „даване вместо изпълнение“ се намалява имуществото на длъжника, респ. дали се затруднява удовлетворението на кредиторите, следва да се прави във всеки отделен случай при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото. Що се отнася до правилността на тази преценка, същата е предмет на самия касационен контрол.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. ГПК. Достатъчна причина за това е обстоятелството, че поддържаното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – чрез цитиране на законовата разпоредба, без обаче да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, първият от двата въпроса не е значим за правния спор, доколкото въззивният съд не е изключил принципната възможност чрез сделка „даване вместо изпълнение“ да бъдат увредени кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Изводът на съда за липса на увреждане в случая е обусловен от становището, че липсва намаляване на имуществото на длъжника, а не от вида на възмездната сделка. Що се отнася до втория въпрос, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице предвид формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на ІІ т. о., в която аргументирано е направено разграничението между фактическите състави на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Макар двата иска да целят попълване на масата на несъстоятелността, искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав наличието на увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл (както при П. иск), за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, с които се цели осигуряване на „преферентния ефект“ за едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други.
Поставените от касатора трети, четвърти и пети въпрос не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на въпроси № 3 и № 4 този извод произтича от обстоятелството, че същите са релевантни само за иск по чл. 135 ЗЗД, какъвто обаче в случая не е предявен. По отношение на въпрос № 5 отсъствието на общата предпоставка следва от това, че не е единствено обуславящ крайните изводи на съда. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че чрез процесната сделка не е настъпило увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав по отменителния иск, разглеждането на въпроса дали член-кооператорите са свързани лица с кооперацията, не би могло да доведе до различен изход по делото.
Липсва основание за допускане на касационния контрол и по процесуалноправния въпрос (въпрос № 6), свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Този въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, тъй като решаващият състав е обсъдил доводите на страните и всички доказателства, които е приел, че са относими за разрешаването на правния спор, в т. ч. и приетата като доказателство пред въззивната инстанция справка за установеното имущество и имуществени права в масата на несъстоятелността на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) към 15.03.2021 г., като е преценил, че същата не променя изводите за неоснователност на исковете.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Доколкото касаторът не е обосновал изобщо в какво се изразява „очевидната неправилност“ на акта, наличието на такава не подлежи на обсъждане.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответниците по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липсата на ангажирани доказателства за извършването на такива.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата държавна такса за производството в размер на 30 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 130 от 08.06.2021 г. по в. т. д. № 57/2021 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 30 (тридесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: