Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 02 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 107/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по искане от Главния прокурор на РБ с правно на основание по чл. 422, ал. 1,т.5, вр. с чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, за възобновяване на НОХД№ 760/2014 год. на Районен съд гр. Кърджали и отмяна на постановеното по делото определение от 11.09.2014 год., с което е одобрено споразумение между прокурора от РП гр. Кърджали и защитата на подсъдимия за решаване на делото по обвинение срещу подсъдимия Е. К. М. за престъпление по чл. 354в, ал. 3, предл.второ,т.1,предл.1 от НК. В искането се изтъкват особено съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, тъй като при одобряване на споразумението съдът, по реда на чл. 382, ал.5 от НПК, не е предложил на страните отговаряща на закона промяна в неговото съдържание; не е съобразил данните за настъпила реабилитация по право на осъдения за предходното му осъждане; съдът е определил на подсъдимия и наказание глоба от 2 000 лева , без да е предложено това наказание в споразумението; не е съобразил данните за маловажност на случая, налагащи прилагане на по-леко наказуемия състав на престъплението по обвинението, а именно - чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК; във връзка с промяната на квалификацията и останалите предпоставки за приложението на чл. 78а от НК не е трябвало да одобрява споразумението, съгл. чл. 382, ал.7 от НПК, което в предложеното от страните съдържание е противоречало на закона, а вместо това да реши делото като освободи от наказателна отговорност подсъдимия с прилагане на административно наказание по чл.78а от НК; императивното приложение на чл. 78а от НК изключва решаване на делото по споразумение по Глава двадесет и девета от НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, който акцентира на недопустимостта на института на споразумението при наличие на предпоставки за решаване на делото при другата диференцирана процедура – по Глава двадесет и осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Осъденият Е. К. М. редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ и УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Искането за отмяна по реда на възобновяването на атакувания съдебен акт е допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна, съгласно чл.420, ал.1 от НПК, насочено е срещу влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените по чл. 419 от НПК и не е проверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. Съдебното производство по НОХД№ 760/2014 год. на Районен съд гр. Кърджали е образувано на основание чл. 247, ал.1,т.1 от НПК по общия ред с внесен обвинителен акт срещу Е. К. М. за престъпление по чл. 354а, ал.3, предл.второ, т.1, предл.първо от НК. В открито съдебно заседание на 11.09.2014 год. по НОХД№ 760/2014 год. на Районен съд гр. Кърджали е представено споразумение по обвинението, постигнато между представителя на Районна прокуратура гр. Кърджали и защитата на подсъдимия, с което е променен редът за разглеждането на делото от общ ред, в диференцирано производство по Глава двадесет и девета от НПК, в хипотезата на чл. 384 от НПК. Съгласно одобреното от съда по реда на чл. 384, вр. с чл. 382 от НПК споразумение с определение от 11.09.14 год., подсъдимият Е. К. М., [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 11.04.2014 г. в гр. Кърджали, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ. бр.30 /02.04.1999 г., в сила от 03.10.1999 г./, е държал високо рисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.8049 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 9.1% /тегловни процента/ и марихуана с нетно тегло 0. 7921 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 9.3% /тегловни процента/, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т.1, предл. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на “лишаване от свобода“ от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане на определението, както и на “глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева; на основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнето процесното наркотичмно вещество; присъдени са разноски от 94,50 лева по сметката на РС гр. Кърджали; производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 11.09.14 год. като необжалваемо. Наведените в искането доводи за отмяна по реда на възобновяването са основателни. Въпреки наличието на част от формалните предпоставки, състоящи се в изразената от страните воля за постигнато съгласие по съдържанието на споразумението и изявлението на подсъдимия, че признава вината по обвинението, запознат е със съдържанието на споразумението, подписал го е доброволно и съзнава последиците от него като се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред, действията на районният съд по одобряване на споразумението не отговарят на данните по делото и противоречат на закона. Проверката по същество от съда за законност на споразумението представлява изграждане на вътрешно убеждение в условията на непосредственост, не само относно съзнаването на всички елементи на постигнатото съгласие от страна на подсъдимия / обвиняемия/ и тяхното доброволно приемане от него, но и за наличието на пълно съответствие с доказателствения материал и със закона на постигнатото съгласие по въпросите от кръга на чл. 381, ал.5,т.т.1-5 от НПК / за характера на деянието, авторството , вината, приложимия закон, вида и размера на наказанието, начина на изтърпяване и пр./. Ако са налице данни за промяна в квалификацията, както е било в случая, както и за промяна в реда, по който да протече процесът за реализиране отговорността за извършеното престъпление, съдът е бил длъжен да се намеси, тъй като няма право да санира споразумение, което противоречи на закона. Съставът на ВКС намира, че при разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК са допуснати несъответствия на споразумението със закона, които са налагали неодобряване на споразумението от съда, прекратяване на производството за разглеждане на делото по особените правила на чл. 384 от НПК и разглеждането на делото по общия ред. На първо място, съдът неправилно е приложил чл. 382, ал.7 от НПК като е одобрил споразумение, в което е предложена незаконосъобразна правна квалификация на инкриминираното деяние. В този случай съдът е трябвало да се намеси по реда на чл. 382, ал.5 от НПК като предложи на страните законосъобразна правна квалификация на деянието, която да е в съответствие с доказателствения материал и с установените обстоятелства от предмета на доказване. Съдът е трябвало да прецени, че малкото количество на наркотичното вещество от общо 1,5970 гр. марихуана, ниската стойност на същото и твърде ниската величина на активното вещество тетрахидроканабинол, обуславят ниска степен на обществена опасност на деянието и маловажност на случая , по см. на чл.93, т.9 от НК, предпоставяща преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав - по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, предл. 2, т.1, предл. 1 от НК. Отделно от това, съдът с определението е одобрил непосочено от страните в споразумението наказание „глоба” от 2 000 лева като кумулативно наказание, наред с наложеното „лишаване от свобода” на осъдения, още повече, че при индивидуализиране на наказанието, което съгласно споразумението е във връзка с чл. 55, ал. 1,т. 1 и ал. 3 от НК, е предвидено изключване на кумулативното наказание, което е по-леко от наказанието „лишаване от свобода, предвидено в санкционната част на инкриминирания от обвинението престъпен състав. От информацията, съдържима в справката за съдимост на осъдения Е. К. М. /спр. за съдимост с рег.№398/22.04.2014 год., на стр.48-49 от досъд. произв./, съдът е имал обективната възможност да установи, че към датата на извършване на деянието 11.04.2014 г. за подсъдимия е настъпила реабилитация по право. Това е вярно, защото данните са, че той не е извършил друго престъпление в изминалия три годишен изпитателен срок на отлагане по чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието от една година „лишаване от свобода”, наложено с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 28.01.2008 год. по предходното му осъждане по нохд№1247/07 год. на РС гр. Хасково; заплатил е на 07.10.2008 год. и сумата на кумулативно наложеното наказание „глоба” от 2 000 лева, по същото дело, видно от същата справка за съдимост, откогато - до датата на деянието /несъмнено много повече от изискването да е изминала една година/, не е извършил престъпление от общ характер. Следователно, към момента на извършване инкриминираното деяние - 11.04.2014 год., за осъдения е настъпило правното действие на реабилитацията по чл. 86, ал. 1,т.1 и т.3 от НК като са заличени за в бъдеще последиците от предходното му осъждане. При тези данни, след необходимата преквалификация на престъплението при същите факти на обвинението в по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК и при последиците от настъпилата реабилитация по право за осъдения, съдът е трябвало да прецени предпоставките за императивно приложение на нормата на чл. 78а от НК, която е неприложима в диференцираната процедура по Глава Двадесет и девета от НПК - за решаване на делото със споразумение. В резултат на този извод съдът е следвало да откаже одобряване на споразумението и да реши делото, образувано с обвинителен акт по общия ред като при решаване на въпросите от съдържанието на присъдата да прецени императивните предпоставки по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо, при допуснатите съществени нарушения на правилата по чл. 382, ал. 5 и ал. 7 от НПК, както и на материалноправните норми от Общата и Особената част на НК/ чл. 93, т. 9, чл. 86, чл. 78а от НК, чл. 354а, ал. 5,вр. с ал. 3 от НК/ трябва да се изведе основателност на искането за възобновяване на атакуваното определение от Главния прокурор по чл. 422, ал.1,т.5 вр. с чл. 348, ал. 1,т.1 и т.2 от НПК. Делото следва да бъде възобновено, определението за одобряване на споразумение – отменено, а делото да бъде върнато в стадия на съдебното заседание в първата инстанция, където са допуснати основанията за отмяна. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС , трето наказателно отделение и съгласно чл. 425, ал. 1 ,т.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по НОХД№ 760/2014 год. по описа на Районен съд гр. Кърджали. ОТМЕНЯВА постановеното определение от 11.09.2014 год. по НОХД№ 760/2014 год. по описа на Районен съд гр. Кърджали. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд , за ново разглеждане от друг състав, в стадия на съдебното заседание . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: