4 Р Е Ш Е Н И Е № 749 София 15.12.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трeти ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 840/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Й.,[населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Д. С., срещу въззивно решение №205 от 15.12.2008 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №451/2008 г., с което е оставено в сила решение от 05.06.2008 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №189/2007 г. С първоинстанционното решение В. Й. Й. е осъден да заплати на Б. А. П. сумата 14 492.71 лв. – пропуснати ползи от ½ идеална част от магазин, находящ се в[населено място] със застроена площ 83.33 лв. и е отхвърлен искът до предявения размер 21 861.60 лв. поради прихващане със сумата 7 368.89 лв. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение е развален сключеният между наследодателя на ищцата и ответника алеаторен договор до размер на ½ идеална част от процесния магазин. Развалянето има обратно действие. Ответникът дължи освен връщане на имота и връщане на добивите от него под формата на претендираното обезщетение в размер на среднопазарния наем, независимо дали имотът реално е бил отдаван под наем или не. По възражението за прихващане относно платени суми за издръжка от ответника на наследодателя на ищцата е прието, че е доказано плащане на 6 595.39 лв., получаването на които е удостоверено с подписа на получателя. С оглед признанието на ищцата за получаване от наследодателя и на по-голяма сума - 7 368.89 лв., то възражението е признато за основателно за същата сума. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск за заплащане на пропуснати ползи, а не за реално получените добиви от имота. Дори да се приеме, че е бил предявен иск за обезщетение за лишаване от ползване, то при разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят дължи връщане само на реално получените добиви от вещта. Не са преценени правилно събраните по делото доказателства. На страница 27 от „тетрадката”, в която са отбелязани плащанията, наследодателят на ищцата е признал с подписа си, че е получавал редовно всички издръжки в брой. Това извънсъдебно признание не е било обсъдено. Ответницата по касационната жалба Б. А. П.,[населено място], оспорва жалбата. С определение №1020 от 10.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №205 от 15.12.2008 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №451/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните и материалноправните въпроси относно определяне основанието на иска по чл.88, ал.1 ЗЗД и за възможността при разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане да се върнат не само реално получените добиви от него, но и такива които биха могли да бъдат получени. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани помежду си, едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание. Това неизпълнение е основание да се развали договорът. При неговото разваляне страните са длъжни, съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД да възстановят положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция. За продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато, в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия, а при договора за периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации. Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. В този смисъл е ТР №122 от 01.12.1986 г. ОСГК на ВС. Страните трябва да си върнат всичко, което са получили в изпълнение на договора. При разваляне примерно на договор за покупко-продажба купувачът трябва да върне вещта и доходите от нея, а продавачът цената заедно с лихвата. Съобразно изричната разпоредба на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД заедно с връщане на даденото може да се иска и обезщетение за вредите от неизпълнението, което е дало основание да се иска развалянето на договора. Това означава, че при неизпълнение на задължение и разваляне на договора кредиторът може да иска кумулативно пълно възстановяване на съществуващото преди договора положение /restitutio in integrum/ и обезщетение за вредите. Последното представлява разликата между интереса на кредитора и изпълнението на вземането му и насрещната престация, от изпълнението на която той се освобождава или която му се връща. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. След като с влязло в сила съдебно решение е развален сключеният между наследодателя на ищцата и ответника алеаторен договор до размер на ½ идеална част от процесния магазин, то ответникът дължи освен връщане на имота и обезщетение за пропуснатите ползи. Правилно е определен и размерът на платените от ответника парични суми като издръжка на наследодателя на ищцата, до който размер е основателно направеното възражение за прихващане. В посочената от касатора страница 27 от „тетрадката”, в която са отбелязани плащанията, няма признание на наследодателя на ищцата за получаване на по-големи суми, от удостоверените вече такива с подписа му. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Като е обсъдил всички относими доказателства по делото и доводите на страните въззивният съд в съответствие с процесуалните правила се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 730 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №205 от 15.12.2008 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №451/2008 г. ОСЪЖДА В. Й. Й.,[населено място], да заплати на Б. А. П.,[населено място], 730 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.