Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * незаконна сеч * отнемане в полза на държавата * съставомерност на деяние * продължавано престъпление * стойност на предмета на престъплението

Р Е Ш Е Н И Е
№ 59

град София, 21 март 2011 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Жанина Начева

при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 645/2010 год.

Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Г. А. против присъда № 315 от 10.09.2001 год. постановена по ВНОХ дело № 263/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че е осъден за деяние, което е несъставомерно като престъпление по чл. 235 НК и се иска присъдата да бъде отменена. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 1567 от 14.04.2010 год. постановена по НОХ дело № 895/2009 год. Разложкият районен съд е признал подсъдимия А. Г. А. за невиновен в това на 10.06.2009 год. в м. “Пеща” землище на[населено място], с лек автомобил да е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал- 2.00 куб.м дърва за огрев от бук на стойност 110лв и на 4.07.2009 год. в м. “Белъов баир”, землище на[населено място], в условията на посредствено извършителство да е транспортирал с лек автомобил 1.30 куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 71.50лв., незаконно добит от другиго, поради което на основание чл. 304 във вр. с чл.9 ал.2 НК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 235 ал.2 пр.3 във вр. с чл. 26 ал.1 НК.
С присъда № 315 от 10.09.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 263/20010 год. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че за времето 10.06.-4.07.2009 год., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на лек автомобил с прикачено към него ремарке, транспортирал незаконно добити от другиго дървени материали на обща стойност 181.50лв, като извършеното е маловажен случай, поради което и на основание чл. 235 ал.6 във вр. с ал.2 пр.3 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание “пробация” включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично”, и двете за срок от по девет месеца, а го е оправдал по първоначално предявеното обвинение.
На основание чл. 235 ал.7 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че от обективна страна е осъден при форма на изпълнителното деяние транспортиране, без да е доказазан незаконен добив и да е направено разграничение между тази форма на изпълнително деяние и превоза на дървен материал по ал.1 от чл. 235 НК, че не е установен размера на вредата, която има значение за разграничаване на престъплението от административното нарушение, че неправилно деянието е квалифицирано като продължавано престъпление при липса на еднородност на вината, а от субективна страна не е доказан умисъл. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, чл. 102 и чл. 339 ал.3 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати.
В изпълнение на задълженията си по чл. 313 и 314 НПК и по повод протеста на прокурора, Благоевградският окръжен съд изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата интанция доказателства и допълнително събраните от него в проведеното съдебно следствие. След като самостоятелно ги е анализирал и оценил поотделно и в логическата им връзка, е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд за извършените проверки на автомобила управляван на 10.06.2009 год. от подсъдимия и на 3.07.2009 год. от П., по искане на подсъдимия и за резултата от тях. Тези фактически контатации, че при първата проверка св. Н., Б. и Д., констатирали в ремаркето, прикачено към управлявания от подсъдимия автомобил, 2.00 куб.м. дърва за огрев от бук, за които не представил доказателства за произход, а при втората проверка в автомобил, управляван от св. П. по молба на подсъдимия, св. П. и А. констатирали, че превозва 1.30 куб.м. дърва за огрев от бук, не са лишени от доказателствена основа. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите П., А., Н., Б., Д., П., Д. и Б.. Всеки от тях е установил фактите, които лично е въприел при извършените проверки относно вида, състоянието, маркировката на дървения материал и поведението на подсъдимия. Всички свидетели по категоричен начин са установили, че дърветата са били маркирани по начин различен от посочения в представения превозен билет и от начина, по който се маркират дървата за лични нужди. Липсват данни свидетелите да са се намирали в някакви отношения с подсъдимия, които биха ги мотивирали да му навредят, като му припишат деяние, което не е извършил. От жалбоподателя не се сочат основания, които биха поставили под съмнение тяхната обективност и добросъвестност. Не са отхвърлени като изтъчник на доказателства и обясненията на подсъдимия, че е закупил дървата от св. Д.. Подробно са обсъдени и мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция.
Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за стойността на предмета на престъплението. Въззивният състав мотивирано е отхвърлил съображението на първоинтанционния съд, че при нормативно определени правила за оценяване на дървен материал е недопустимо определянето им по средни пазарни цени. Вредата за Държавното лесничейско стопанство представлява нереализираната пазарна цена и тя е установена със заключението на изслушаното в съдебно заседание вещо лице Ч..
При приетите фактически констатации, въззивният състав е приложил точно материалния закон, като не е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 235 ал.6 във вр. с ал.2 пр.3 НК. Като е отменил оправдателната присъда, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 9 ал.2 НК, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Новата присъда е изготвена при спазване изискванията по чл. 339 ал.3 НПК.
Изводът за съставомерност на деянието е направен при преценка на всички обстоятелства, релевантни за квалификацията му като престъпление, в това число данните за личността на дееца, характера на извършеното деяние, степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулиране. Подсъдимият два пъти е бил санкциониран по административен ред за същото престъпление. Въпреки това упорито е продължил да не се съобразява с регламентирания в нормативните актове ред, по който става добиването и транспортирането на дървен материал от горския фонд. След извършване на първото деяние е продължил престъпната си дейност, като е въвел в заблуждение св. П. относно законността на транспортирания дървен материал. Двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и осъществяват състава на едно и също престъпление, поради което законосъобразно цялостната престъпна дейност е квалифицирана като продължавано престъпление. Стойността на предмета на престъплението не е незначителна до степен да прави неоправдано използването на целите на наказателната принуда. От друга страна обаче въз основа на нея мотивирано е прието, че се касае до маловажен случай на престъпление по чл. 235 НК. Умисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Не е бил лишен от годност да съзнава реда, регламентиран в Закона за горите, по който става транспортирането на незаконно добит от другиго дървен материал и умишлено не го е спазил.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 315 от 10.09.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 263/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 1567/14. 04.2010 год. на Р. районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. Г. А. е признат за виновен и осъден по чл. 235 ал.6 във вр. с ал.2 пр.3 НК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: