Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
София, 30 юни 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на
четиринадесети юни двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна
Методиева
ЧЛЕНОВЕ:
Биляна Чочева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 260/2010 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на решение № 89 от 30.05.2008 год. постановено по ВЧНД № 81/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция при групиране на наказанията по влязлите в сила присъди не е спазила принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъдения да търпи най-малко по размер наказание. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият не е взел становище по искането, а служебният му защитник моли да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното:
С протоколно определение № 109 от 30.01.2008 год. постановено по ЧНД № 461/2007 год. Великотърновският окръжен съд по реда на чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е групирал наказанията на осъдения И. Й. И., като му е определил за изтърпяване общо наказание от шестнадесет години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 2656/2004 год. и НОХ дело № 164/2004 год.
С решение № 89 от 30.05.2008 год. постановено по ВЧНД № 81/2008 год. Великотърновския апелативен съд е отменил определението на първата инстанция и вместо него е постановил ново групиране на отразените в свидетелството за съдимост присъди, като е определил общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 179/95 год., НОХ дело № 536/96 год. и НОХ дело № 518/99год.; общо наказание от шест месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 1001/2001 год. и НОХ дело № 822/2002 год и шестнадесет години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 778/2003 год., НОХ дело № 2656/2004 год. и НОХ дело № 164/2003 год.
Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в интерес на осъдения и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно.
Великотърновският апелативен съд е бил сезиран с жалба на осъдения И. Й. И. против постановеното от първоинстанционния съд определение, с което са групирани само наказанията по последните две присъди, отразени в свидетелството му за съдимост и е отказано цялостно групиране на наказанията по останалите присъди, по съображения, че те вече са били групирани. Въззивният състав е възприел довода за допуснато нарушение на материалния закон и е обосновал извода си, че предходното групиране на част от влязлите в сила присъди, не е пречка да се извърши цялостно групиране, при което да бъдат обособени различни от предходните съвкупности, защото са налице изискванията на закона. С въззивното решение е отменил определението на първата инстанция и вместо него е постановил решение, с което е групирал наказанията по всички осем влязли в сила присъди, като е обособил три съвкупности.
При постановяване на решението въззивният състав не е изпълнил задължението си по чл. 339 ал.3 НПК, като при усложнената форма на множество престъпления не е изследвал в цялост данните за осъжданията относно, времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания през призмата на изискването да обособи съвкупностите така, че осъденият да търпи общо най-малко по размер наказание, в какъвто смисъл са задължителните указания дадени от ВС в пост. № 4/65 год.казаното в т.9 от същото принципно положение, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, общо наказание за съвкупността следва да бъде наложено само по присъдите, за които са налице условия за това и то в най- благоприятното за осъдения съчетание, с оглед размера на общото наказание и наказанието, което следва да се изтърпи отделно, не е загубило своето значение. Затова съдът следва не само да определи съвкупностите, като включи в тях присъдите, деянията за които са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, но при наличието на различни варианти да ги обособи по такъв начин, че общото наказание да бъде най-малко.
Великотърновския апелативен съд не е изпълнил това свое задължение, като в мотивите липсват съображения дали е обсъждана възможността за извършване на друго групиране, при което би се достигнал по благоприятен за осъдения ефект.
Видно от данните по делото наказанията по осемте влязли в сила присъди могат да бъдат групирани и по друг начин, при което общия сбор на наказанията по размер ще бъде по- малък. Съществува възможност да бъдат обособени две съвкупности, като в първата бъдат включени НОХ дело № 179/05 год. и НОХ дело № 536/96 год. с общо наказание от една година и шест месеца, а във втората - НОХ дело № 518/99год, НОХ дело № 822/02 год. НОХ дело № 778/03 год. и НОХ дело № 164/03 год. с общо наказание от шестнадесет години и бъде постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца по НОХ дело № 2656/04 год., както и наказанието глоба по НОХ дело № 1001/01 год. При този вариант общото наказание лишаване от свобода, което ще се търпи е седемнадесет години и девет месеца, което е по-малко от групирането, извършено от въззивната инстанция.
Липсата на мотиви не дава възможност да се провери начинът на формиране волята на съда, което във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.2 НПК и самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт, без да е необходимо изричното му релевиране от обжалвалата страна. То може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото. На това основание влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да отстрани посочените по горе нарушения на материалния и процесуалния закон, като обсъди всички данни съдържащи се в свидетелството за съдимост, които имат значение при групирането на наказанията и при особобяване на съвкупностите приеме такъв вариант, при който размерът на наказанието, което ще се търпи да бъде най-малък. Въззивният състав следва да мотивира решението си, за да бъде проверена правилността на изводите му. Наличието на основание за отмяна на решението прави безпредметно обсъждането от настоящия състав на довода за допуснато нарушение по чл. 25 ал.2 НК, така както е релевиран в искането за въобновяване. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере и обсъди и данните за всички периоди, през които осъденият се е намирал в затвора във връзка с отделните осъждания и те да бъдат зачетени като изтърпяни части, с оглед изискването по чл. 25 ал.2 НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Възобновява производството по ВЧНД № 81/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Отменява постановеното по делото въззивно решение № 89 от 30.05.2008 год., с което е отменено определение № 109 от 30.01.2008 год. по ЧНД № 461/2008 год на Великорновския окръжен съд и е извършено групиране на наказанията на осъдения И. Й. И. по отразените в свидетелството му за съдимост присъди.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: