Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 21.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2503 по описа за 2017г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. Л. срещу решение № 1864 от 28.07.2017г. по гр. дело № 5016/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5448 от 29.06.2016г. по гр. дело № 12468/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 15 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Б. Е. Б. на основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ сума в размер 23 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 172,50 лв. – разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 893,17 лв. - адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 920 лв. – държавна такса. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на съда за виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач не е съобразен със събраните по делото доказателства /заключението на съдебната автотехническа експертиза, свидетелските показания и постановлението за прекратяване на наказателното производство/. Съдебният състав не е отчел в пълна степен механизма на настъпилото ПТП и неправомерното поведение на пешеходеца. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Е. Б. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Вихър Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение - постановено е след обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност, при отчитане на конкретната фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон. Ответникът моли въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част и претендира присъждане на направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. С определение № 207 от 10.04.2018г. по т. дело № 2503/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на относимия към предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД правен въпрос с ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По материалноправния въпрос: Съгласно дадените в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 разяснения обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина, поради което, когато пешеходецът допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 117/08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове/ е посочено, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта. По съществото на спора: Материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Правилно въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е приел, че вина за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на лекия автомобил, така и ищецът като участник в движението. Изводът на въззивната инстанция, че в нарушение на чл. 113, ал. 2 във връзка с чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 114, т. 2 ЗДвП ищецът без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил /нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, е предприел косо пресичане на платното за движение непосредствено преди превозното средство /нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП/ при условията на ограничена видимост /нарушение на чл. 114, т. 2 ЗДвП/ съответства на събраните по делото доказателства. Правилна е констатацията, че водачът на автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се е движил със скорост 50 км/ч, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, която скорост не му е позволила да спре, предвид установената предотвратимост на удара при скорост на автомобила до 36 км/ч. При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил като участници в процесното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът неправилно е определил конкретния принос на всеки от тях за причиняване на съответното ПТП и неправилно е разпределил отговорността на причиняването на деликта. Не може да бъде споделен изводът относно определения принос в степен Ѕ на пострадалия ищец за настъпване на вредоносния резултат, тъй като въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен задълженията на пострадалия ищец, предвид разпоредбите на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 2 ЗДвП, както и конкретните действия и неадекватни реакции на ищеца, предвид средната степен на алкохолно опиване при наличие на 1.90 промила алкохол в кръвта, установено от протокол № 596/30.11.2012г. за кръвна проба, изготвен от експерт-химик в Н. при ОД на МВР – М. и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, и предупреждението за приближаващия автомобил и необходимостта от изчакването му преди пресичане на пътното платно, направено от свидетеля Р. З. Н.. П. поведение на пешеходеца не се състои в употребата на алкохол сама по себе си. Несъмнено обаче средната степен на алкохолно опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни средства като повишава риска от възможни забавени и неточни преценки на разстояния и скоростта на движещите се по пътното платно автомобили, особено при намалена видимост, както и на недообмислени и недооценъчни решения и действия. При определяне на конкретния принос на всеки от участниците в процесното ПТП съдебният състав не е взел предвид установения от свидетелските показания на Р. З. Н. и заключенията на авто-техническата експертиза факт, че ищецът преди да предприеме пресичане на платното за движение се е движел на платното вдясно, вместо на тротоара /с плочки/, който се е намирал вляво на платното, с което е нарушил правилата за движение, предвидени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Въззивният съд е приел, че при пресичане на платното ищецът се е движел косо към тротоара, с които действия е нарушил предвидените в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП правила за движение, но при преценката за конкретния принос и разпределяне на отговорността за настъпилото ПТП не е отчел, че ищецът се е завъртял в последния момент преди удара. Във въззивното решение не са съобразени и показанията на свидетеля Р. З. Н., изградени въз основа на преки впечатления, от които се установява, че свидетелят изрично е предупредил останалите двама пешеходци – ищеца и сина му Е. Б. Е., да не преминават от другата страна на платното за движение, защото се приближава лек автомобил, но същите независимо от предупреждението предприели пресичане – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Именно движението на пешеходеца на пътното платно, вместо по тротоара, какъвто е съществувал вляво с плочки и тревна площ, внезапното пресичане на кръстовището въпреки изричното предупреждение на свидетеля Р. Н. за приближаващия лек автомобил, както и удължаването на пътя и времето за пресичане чрез косо пресичане на кръстовището и завъртане на ищеца в последния момент, са действия на ищеца, които са причинили в значителна степен процесното ПТП и вредоносния резултат. При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца ѕ или 75%, а за водача на лекия автомобил ј или 25%. Следователно като е определил принос за настъпване на вредите в размер Ѕ или 50% въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 46 000 лв. обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца, т. е. с ѕ или 75%. Следователно касаторът – ответник по иска трябва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 11 500 лв. на основание чл. 226, ал. 1 /отм./. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от 27.11.2012г. - датата на причиняване на уврежданията, т. е. датата на настъпване на застрахователното събитие, а именно процесното ПТП. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Б. Е. Б. на основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ сума в размер над 11 500 лв. до 23 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва върху 11 500 лв. /разликата между двете суми/, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 86,25 лв. /над 86,25 лв. до 172,50 лв./ – разноски по делото, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 446,59 лв. /над 446,59 лв. до 893,17 лв./ - адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер 460 лв. /над 460 лв. до 920 лв./ – държавна такса. Вместо това предявеният от Б. Е. Б. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъде отхвърлен за разликата над 11 500 лв. до 23 000 лв. като неоснователен. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба /ищецът/ трябва да заплати на касатора общо сума в размер 581,04 лв., представляваща направени разноски за трите съдебни производства, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска с настоящото решение /91,04 лв. разноски за първоинстанционното производство, 230 лв. – разноски за въззивното производство и 260 лв. - разноски за касационното производство/. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът по касационната жалба /ищецът/ трябва да заплати на касатора общо сума в размер 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното и касационното производства /по 300 лв. за всяко производство/. Предвид неоснователната част от касационната жалба касаторът трябва да заплати на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адв. Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сума в размер 875 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство, изчислено съразмерно на неоснователната част от касационната жалба. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1864 от 28.07.2017г. по гр. дело № 5016/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5448 от 29.06.2016г. по гр. дело № 12468/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 15 състав в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Б. Е. Б. на основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ сума в размер над 11 500 лв. до 23 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва върху 11 500 лв. /разликата над 11 500 лв. до 23 000 лв./, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 86,25 лв. /над 86,25 лв. до 172,50 лв./ – разноски по делото, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 446,59 лв. /над 446,59 лв. до 893,17 лв./ - адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер 460 лв. /над 460 лв. до 920 лв./ – държавна такса, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. Б. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 11 500 лв. до 23 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва върху 11 500 лв., считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане, като неоснователен. ОСЪЖДА Б. Е. Б. с ЕГН [ЕГН], [населено място] махала, община Лом, ул. „Тридесет и втора“ № 9 да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Христофор Колумб“ № 43 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 581,04 лв. /петстотин осемдесет и един лева и четири стотинки/ – направени разноски по делото за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска с настоящото решение; на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 600 лв. /шестстотин лева/ – юрисконсултско възнаграждение за въззивното и касационното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1864 от 28.07.2017г. по гр. дело № 5016/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в останалата част. ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адвокат Вихър Наденов – САК, [населено място], ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 4, ап. 9 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сума в размер 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.