Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  151            гр. София,   22 април  2010 г.       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                                              2. Жанина Начева   при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж.. Начева ………………………………………. наказателно дело № 27 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. П. против присъда от 8.12.2009 г. на Плевенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 729/09 г., с което е отменена осъдителната присъда № 458 от 19.06.2009 г. на Плевенския районен съд и подсъдимият Л. Ц. Н. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и е отхвърлен гражданският иск. В протеста е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушението на материалния закон, поради оправдаването на подсъдимия. Прокурорът счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста и счита, че материалният закон не е бил нарушен. Защитникът на подсъдимия се солидаризира със заключението на прокурора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: След като е отменил осъдителната присъда № 458 от 19.06.2009 г. на Плевенския районен съд, с нова присъда от 8.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 729/09 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Л. Ц. Н. за невинен в това, през периода м. септември – м. октомври 1998 г. в с. Г., Плевенска област, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на три милиона (нед.) лева, които владеел, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Отхвърлил е и предявения граждански иск от ЗКПУ „Развитие – в ликвидация”, гр. С.. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Неговото съдържание ясно показва, че оплакването на прокурора е насочено срещу съдебната оценка на част от доказателствените източници по делото, в частност срещу кредитираните обяснения на подсъдимия, че св. Т св. Веселинова са се съгласили да се изплати на подсъдимия от ЧЗК „Развитие”, гр. С., комисионно възнаграждение от 300 000 (нед.) лева, което те предварително са обещали, заради пласирана пшеница, собственост на кооперацията. Респективно, прокурорът възразява срещу приетите за недостоверни показания на св. Т на св. В, в частта, в която те са отрекли обещание за посоченото възнаграждение, както и да са присъствали докато подсъдимият е получавал първата част от паричната сума в размер на 150 000 (нед.) лева. От посоченото следва, че доводът за нарушение на материалния закон се извежда от нарушения на съда при оценката на двете групи доказателствени средства. Поначало съдът, разглеждащ делото по същество е свободен в оценката за достоверност на доказателствените материали в съгласие със своето вътрешно убеждение. В случая, Плевенският окръжен съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение аналитично да обсъди доказателствените средства и да ги прецени без да изкривява техния действителен смисъл и истинско значение. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е констатирал съществуващите противоречия, като в мотивите е изложил достатъчно подробни и убедителни съображения кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо счита като недостоверни. Съдът е приел за правдиви и надеждни обясненията на подсъдимия, че получената парична сума представлява договореното комисионно възнаграждение, откривайки подкрепа в съвкупността от други установени по делото факти и обстоятелства, извлечени от писмените материали и показанията на св. К, св. П св. Ванков за потърсеното съдействие и последващите контакти между подсъдимия и председателя на кооперацията, от показанията на К. за представените от подсъдимия проби за анализ на пшеницата и нейното фактическо извозване в складовата база на Мелничния комбинат, от показанията на св. В за конкретните обстоятелства, при които е била съставена фактура № 3* подписана от счетоводителя, и РКО № 422 от 4.09.1998 г. за извършено плащане в брой на част от общата сума в полза на подсъдимия. В рамките на възприетите фактически положения, Плевенският окръжен съд е достигнал до заключение, че подсъдимият не е обсебил съответния размер парични средства, а същият е действал със съзнанието за правомерно дължимо по договореност комисионно възнаграждение. Следователно материалният закон не е бил нарушен, щом съдът по същество не е констатирал всички признаци от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Протестът е неоснователен и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 8.12.2009 г. на Плевенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 729/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: