3 Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 01ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 663 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 975/16 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Ю. Л. Я. за две престъпления, както следва: на основание чл.244, ал.1, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година; на основание чл.211, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл.23 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор; на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка „Задържане под стража” – 15-26.01.2016 г.; на основание чл.25, във връзка с чл.23 от НК е определено едно общо наказание на подс.Я. измежду наложените му с тази присъда и по нохд № 3126/13 г. на РС-гр.Пловдив, а именно – три години лишаване от свобода към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 5 000 лева; на основание чл.24 от НК СГС увеличил определеното общо наказание с шест месеца, като определил на наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода строг първоначален режим на изтърпяване в затвор; съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” по нохд № 3126/13 г. на ПРС, както и по настоящото дело; на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] с управител М. А. Ф. сумата от 6 769, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 14.02.2009 г. до окончателното й изплащане. СГС се произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решение № 512 от 12.12.2016 г. по внохд № 853/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София потвърдил присъдата на СГС. Подсъдимият е направил искане за възобновяване на наказателното дело, подадено чрез защитата му – адв.И. В., с което се възразява, че е допуснато нарушение на закона при извършеното от съда групиране на наказания по реда на чл.25, във връзка с чл.23 от НК и иска съответна отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на подсъдимия, който, редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че направеното искане е неоснователно. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, трето наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Във връзка с приложимостта на правилата по чл.25, във връзка с чл.23 от НК данните по делото сочат следното: Деянията, предмет на нохд № 975/16 г. по описа на СГС са извършени на 14.02.2009 г. Относимите предходни осъждания на подсъдимия са, както следва: 1. по нохд № 2022/10 г. с присъда, влязла в сила на 20.04.2010 г., за деяние, извършено на 21.01.2010 г. подсъдимият е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода; 2. по нохд № 499/10 г. с присъда, влязла в сила на 07.12.2010 г., за деяние, извършено на 11.09.2009 г., подсъдимият е осъден на пробация; 3. по нохд № 3126/13 г. с присъда, влязла в сила на 07.06.2013 г., за деяния извършени на 5 и 30.11.2012 г., подсъдимият е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ (ВКС), т.9, в случаите, когато са налице няколко възможни съвкупности на престъпления, предмет на няколко влезли в сила присъди, съдът е длъжен да определи общото наказание в най-благоприятното съчетание за осъдения. В тази връзка съдът е длъжен да провери по коя от реалните съвкупности общото наказание заедно с наказанието за третото престъпление е най-благоприятно за подсъдимия и тогава да постанови общо наказание за съвкупността и това за отделно изтърпяване (на третото престъпление). От очертаните по-горе данни по делото, се налага извод, че са налице две възможни съвкупности, а именно – първата от тях – между престъплението, предмет на нохд № 975/16 г. и престъпленията, предмет на присъдите под №№ 1 и 2, и втора – между престъплението, предмет на нохд № 975/16 г. и престъпленията, предмет на присъдата под № 3. При първата съвкупност наказанието по нохд № 975/16 г. се поглъща от общото наказание между присъдите под №№ 1 и 2, т.е. общото наказание при тази съвкупност възлиза на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, като отделно следва да се изтърпи наказанието по третата присъда – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. При втората съвкупност наказанието по нохд № 975/16 г. се поглъща от наказанието по третата присъда, или общото наказание при тази съвкупност възлиза на 3 години лишаване от свобода с присъединяване на наказанието глоба в размер на 5 000 лева, като отделно следва да се изтърпи общото наказание между първата и втората присъда – 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. Изложеното добре очертава, че в конкретната хипотеза принципът за „най-благоприятното за осъдения съчетание” не е нарушен. Резултатът и при двете възможни реални съвкупности е един и същ за осъденото лице. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Л. Я. за възобновяване на внохд № 853/16 г. на Апелативния съд – гр.София]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: