Р
Е Ш Е Н И Е
№ 277
София
01.04.2010 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 март две хиляди
и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Любка Богданова
Илияна
Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като
изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 965/2009г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Е. В. К. и В. Х. К., двамата от гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 241 от 23.04.2003г. по гр.д. № 815/2002г. на ВКС, ІІ г.о. и оставеното с него в сила решение на Пловдивския окръжен съд от 03.06.2002г. по гр.д. № 9/2002г. Молителите претендират разноските по делото.
Ответникът по молбата за отмяна К. В. Б. от гр. П. не е изразил становище.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС взе предвид следното:
Предмет на въззивното решение по гр.д. № 9/2002г. на Пловдивския окръжен съд е иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от К. В. Б. против Е. В. К. и В. Х. К.. Качеството си на кредитор ищецът е установил с три броя записи на заповеди от 13.09.2000г. с падеж съответно на 15.01.2000г., 15.02.2000г. и 15.03.2000г. Пловдивският окръжен съд е констатирал наличието на записите на заповеди и издаден въз основа на тях изп. лист, по силата на който ищецът К се легитимира като кредитор на ответницата Е. Приел е, че преди падежа на втората запис на заповед длъжницата Е. К. е осъществила безвъзмездна сделка – дарение в полза на съпруга си на недвижим имот, с което действие длъжниковото имущество е намалено със значителен по стойност имот и кредиторът е увреден по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. По тези съображения съдът е уважил иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като е обявил дарението за недействително по отношение на кредитора.
Като ново писмено доказателство към молбата за отмяна молителите са представили заверено копие от решение № 340 от 20.12.2006г. по гр.д. № 198/2005г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение № 527 от 05.12.2007г. по гр.д. № 418/2007г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ с-в, влязло в сила на 18.06.2008г. /видно от представеното удостоверение № 14264/15.07.2008г. на ПОС/, с което е признато за установено по искове, предявени от Е. В. К. против К. В. Б. и И. В. Б. , че записи на заповеди, издадени на 13.09.2000г., и двата на стойност 91 500 германски марки, платими от К. Б. на 15.02.2000г. и на 15.03.2000г., издадени от Е. К. , са нищожни.
Молбата за отмяна е основателна.
Качеството на кредитор на ищеца по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД К. Б. , съдът е приел за установено от представените по делото три броя записи на заповеди, въз основа на които е издаден изп. лист по реда на чл. 237, б. „д” ГПК /отм./, две от които с приложените към молбата за отмяна съдебни решения са признати за нищожни. Новите писмени доказателства са от съществено значение за делото, тъй като биха могли да мотивират друг извод относно качеството на кредитор на К. Б. и друг резултат по спора. Следователно налице са предпоставките на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
По изложените съображения влязлото в сила решение на ВКС, ІІ г.о. и оставеното с него в сила решение на Пловдивския окръжен съд следва да се отменят и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. На молителите следва да се присъдят разноските по делото в размер на 267,50 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение № 241 от 23.04.2003г. по гр.д. № 815/2002г. на ВКС, ІІ г.о. и оставеното с него в сила решение на Пловдивския окръжен съд от 03.06.2002г. по гр.д. № 9/2002г.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ОСЪЖДА К. В. Б. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на Е. В. К. и В. Х. К., двамата от гр. С., сумата 267,50 лв.разноските по делото.
Председател:
Членове: