Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 26 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 913/2022 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане и допълнение към него на осъдения Ч. Б., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 14.01.2016 г. присъда № 37 от 02.06.2015 г. по нохд № 69/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, както и алтернативно се иска възобновяване на наказателното производство по внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново, отмяна на решението, което е влязло в сила на 14.01.2016г. и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване поради допуснато нарушение на материалния закон. Алтернативното искане по чл. 423, ал.1 от НПК се аргументира с неучастието на осъдения Ч. Б. в разглеждането на наказателното производство пред въззивната инстанция. В съдебно заседание осъденият Ч. Б. се явява, редовно уведомен, като поддържа така направеното искане. Защитникът му адв. Х. Б. претендира уважаване на искането по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК, като намира, че искането е подадено в срок, че в хода на воденото наказателно производство има допуснати нарушения на материалния закон, които могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото пред първата инстанция. Алтернативно направеното искане също се поддържа от защитника с аргументацията, че производството по отношение на неговия доверител пред въззивната инстанция е протекло задочно и осъденият Ч. Б. не е знаел за подадената въззивна жалба, както и е бил лишен от възможността да се яви лично пред въззивната инстанция и да се защитава сам по повдигнатото му обвинение. Искането за възобновяване се поддържа и от останалите двама защитници на осъдения Ч. Б.- адвокат А. Т. и адвокат Е. С., които претендират и за евентуално намаляне на размера на наложеното на техния доверител наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НКП за неоснователно, тъй като осъденият е участвал лично в производството пред първата инстанция. Що се касае до искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, намира, че то също следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 37 от 02.06.2015 г. по нохд № 69/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязла в законна сила на 14.01.2016 г., осъденият Ч. Б. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок също от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и 5, б. б вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, направени в хода на производството. Присъдата е била проверена по жалба от защитника на Ч. Б. – адв. М., като по внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново, решението по което е влязло в сила на 14.01.2016г., присъдата на първата инстанция е била изменена и Ч. Б. е бил оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. В останалата й част присъдата на първата инстанция е била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не е било проверено по касационен ред. Искането на осъдения Ч. Б. по чл. 423, ал.1 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, но същото се явява неоснователно. Производството по чл. 423, ал. 1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава: 1. ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият Ч. Б. е турски гражданин, като живее в /държава/. Поради извършено от него престъпление по транспорта, същият е бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 692/2014г. по описа на РУ на МВР – Велико Търново. Осъденият лично е участвал и се е защитавал по досъдебното производство, заедно с упълномощения си защитник адв. М.. При тези данни се налага извод, че осъденият Б. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза е участвал лично. Впоследствие спрямо него е бил внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Велико Търново, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и 5, б. б вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. В производството пред първата инстанция, протекло по реда на чл. 371, г. 2 от НПК, с проведено на 02.06.2015г. открито съдебно заседание, осъденият Ч. Б. е взел лично участие, като е бил защитаван отново от адв. М.. На същата дата, отново в негово присъствие и на защитника му адв. М., е била постановена и присъдата на ОС – Велико Търново. Наред с нея, на осъдения Ч. Б. е била наложена и забрана да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на съда. Присъдата на първата инстанция е била обжалвана пред Апелативен съд – Велико Търново, от защитника на Ч. Б. – адв. М., където е било образувано внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново, решението по което е влязло в сила на 14.01.2016г. В производството пред въззивната инстанция осъденият Б. не е взел лично участие, тъй като не е бил открит на посочения от него в страната адрес за призоваване, а междувременно не е упълномощил адв. М. да го представлява пред апелативния съд. От направените справки за пътувания се установява, че последно е регистрирано влизане на лицето в страната на 31.05.2015г., като няма данни за регистрирано излизане. Бил е направен опит Ч. Б. да бъде призован по телефона, който е бил предоставил още в хода на досъдебното производство за връзка със себе си, но операторът съобщил, че номерът е грешен. Пред въззивната инстанция е бил представляван от служебно назначен защитник и производството по делото е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. След влизане на присъдата в сила, по отношение на осъдения Б. е била издадена ЕЗА № Р-4/2016г. от 19.10.2018г., издадена от ОП – Велико Търново, като лицето е било установено и задържано в /държава/. На 20.09.2022г. Ч. Б. е предаден на българските власти, от която дата е било приведено в изпълнение наложеното му наказание лишаване от свобода. На 29.09.22г. осъденият Ч. Б., чрез своя защитник адв. Х. Б., депозирал настоящото искане. От изложеното става ясно, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал.1 от НПК. Производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения, а напротив – същият е участвал в разглеждането на наказателното производство, водено срещу него, още от досъдебната фаза. Присъствал е лично в съдебното заседание на първата инстанция и сам е изразил желание наказателното производство спрямо него да протече по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Узнал е за постановената спрямо него присъда и е поискал от защитника си към онзи момент адв. М. да я обжалва. Обстоятелството, че по своя воля сам се е лишил от възможността да вземе участие в разглеждането на жалбата му пред въззивната инстанция не променя извода, че производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения Ч. Б.. Осъденият е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично, процедурата по чл. 247в ал. 1 от НПК е била изпълнена, а неявяването му в съдебното заседание пред въззивната инстанция, когато е стартирала задочната процедура, не се дължи на уважителни причини. Това налага в тази му част искането за възобновяване на наказателното производство по внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново, решението по което е влязло в сила на 14.01.2016г., да бъде оставено без уважение. По отношение на второто искане на осъдения Ч. Б., направено по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, същото се явява просрочено, тъй като е изтекъл предвидения преклузивен шестмесечен срок, в който такова искане е можело да бъде отправено. Съображенията в тази насока са следните: Съгласно чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 в шестмесечен срок от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от фактическото предаване в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 6. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Както вече се посочи, лицето Ч. Б. не е бил задочно осъден, поради което и за него, както за всички останали случаи, шестмесечния срок, в който е можел да отправи искането си за възобновяване на наказателното производство по нохд № 69/2015г. по описа на ОС – Велико Търново, е започнал да тече от влизането в сила на присъдата на първата инстанция, което е станало на 14.01.2016г., а искането за възобновяване е било депозирано от осъдения Ч. Б. на 29.09.2022г. При това положение срокът по чл. 421, ал.3 от НПК за него е изтекъл на 14.07.2016г., поради което искането му, като просрочено, следва да бъде оставено без разглеждане и в тази връзка съдът счита, че не трябва да се произнася по съществото на делото в тази му част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 423, ал. 1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ч. Б., ЛН /номер/ за възобновяване на наказателното производство по внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново и за отмяна на постановеното по него решение № 265/21.12.2015г., влязло в законна сила на 14.01.2016г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Ч. Б., ЛН 31552348326 за възобновяване на наказателното производство по нохд № 69/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново и за отмяна на постановената по него присъда № 37 от 02.06.2015 г., влязла в законна сила на 14.01.2016г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 913/2022г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, в тази му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: