РЕШЕНИЕ                                                                   N 48   София, 06.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА       при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4554/2008 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 12.03.09 г. е допусната касационна проверка на решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 273/2008 г. на Л. окръжен съд, след като е прието, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният процесуален въпрос за преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е от значение за точното прилагане на процесуалния закон. С въззивното решението, постановено след като делото е било върнато от касационния съд за ново разгреждане на въззивния съд, е отхвърлен предявения от П. Х. и С. Х. срещу Г. Н. Л. иск за установяване, че наследодателят на касаторите е бил собственик на земеделски имот – ливада с площ от 28.299 дка в м. “Б” в землището на с. Г. към момента на коопериране на земите в ТКЗС. Касационният довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства писмени и гласни в съвкупност – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери същата за основателна по следните съображения: Касаторите, ищци по иска, са поддържали, че наследодателят им П. И. Г. , техен дядо, починал на 1.04.1954 г. и оставил за насленици съпруга В, дъщеря, тяхна майка, е бил собственик на земеделски имот – овощна градина с площ от 28.299 дка в м. “Б” в землището на с. Г.. По делото е установено, че овощна градина с площ от 28 дка е декларирана от П. И. Г. и вписана в партидата му № 5* в том ІІ на емлячния регистър от 1949 г. Въз основа на декларацията подадена от Н. Л. е съставена партида с № 4* класирана също в т. ІІ на регистъра от 1949 г. и в нея няма деклариран имот овощна градина с площ от 28 дка. С писмени доказателства е установено, че притежаваните от П. Г. имоти са били внесени в ТКЗС от съпругата му В. П. Г. - заявление декларация подадена 195 ... (точната година не е вписана) в образеца. Посочено е, че внася ливади общо 58.5дка и овощни градини обща 72.8 дка, които не са индивидуализирани по местонахождение и граници. Правния интерес от иска касаторите - ищци обосновават с това, че земеделският имот с площ от 28 дка е бил заснет с пл. № 3* по картата на възстановената собственост и възстановен на ответника с решение № 1* от 27.04.1998 г. без той да е подавал заявление за това и да е твърдял, че е бил собственик на имота. С приета техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото е установено, че имотът не е бил деклариран в емлячния регистър от наследодателя на ответника Н. Емлячният регистър съдържа общо 597 страници. Поради това и очевидното различие в почерка, с който е написана представената страница от него, вещото лице приема, че копието от регистър за партидата № 687 на стр. 701 не е част от съхранявания в архива на кметството. По регистъра съставен през 1949 г. въз основа на подадени декларации за непокрити недвижими имоти Р. е декларирал ливади общо с площ от 8.6 дка, а общата площ на декларираните имоти възлиза на 28.9 дка. Въз основа на декларацията е съставена партида № 495 и класирана в том ІІ на регистъра. Наследодателят на ответниците не е декларирал спорния имот и в опис-декларацията, която е съставил при приемането му в кооперативното стопанство. Имотът е заявен за възстановяване от касаторите ч. пълномощника им Л. П. на 22.03.1999 г. въз основа на влязло в сила решение от 01.03.1999 г. по гр. д. № 21/1998 г. на Т. районен съд, постановено в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от касаторите срещу ОСЗГ. В съставен протокол за възстановено право на собственост върху земя в съществуващи стари реални граници към молбата за възстановяване имотът е индивидуализиран с граници: дол, И. В. , К. В. , Н. И. Г. (брат) и път. С техническа експертиза, изпълнена от инж. К, приета по гр. д. № 588/02 г. на Т. РС е установено, че спорния имот № 3* към 1959 г. се е състоял от овощна градина, нива и ливада. През имота е минавал полски път, а в северозападния край имотът е граничел с дол. От посочените от касаторите четири граници на имота, вещото лице установява, че спорния съвпада по две – дол и Н. Г. С гласни доказателства е установено, че имотът на П. Г. е имал за съседи имотите на М. В. Г. и Н. Б. От представените решения, с които са признати и възстановени земеделски земи принадлежали на тези лица, възстановените имоти на наследниците на Г. № 0* и на наследниците на Н. Б. № 3* са индивидуализирани със съседи, като един от тях е П. Г. Свидетелите също установяват и това, че след смъртта на наследодателя имотът е обработван от съпругата му и внесен от нея в ТКЗС. Показанията на свидетеля С относно местонахождението на имота и границите му съответстват на заснемането на имота в картата на възстановената собственост. По делото е приет като доказателство нот. акт № 2* от 29.06.1944 г., съставен за сключен договор за покупко-продажба, с който К. В. И. е придобила право на собственост върху ливада в м. “Б” в землището на с. С. село (Г. Желязна) индивидуализирана със съседи, един от които е П. Г. При така установените факти преценени в съвкупност въззивния съд е направил необоснован извод, че касаторите не установяват наследодателя им да е придобил спорния имот на основание давностно владение, което е продължено от съпругата му до внасяне на имота в кооперативното стопанство. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателства е довело до формиране на необоснован извод за неоснователност на иска. Това са основания за отмяна на въззивното решение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено решение по съществото на спора. Въз основа на описаните доказателства и установените с тях факти съдът намира, че предявеният иск е основателен. Наследодателят на касаторите е придобил право на собственост върху спорния имот на основание давностно владение, което е осъществявал до смъртта си настъпила през 1954 г. и което е продължено от наследниците му, неговата съпруга. Към момента на обобществяване на имота наследниците на П. Г. са се легитимирали като съсобственици на имота на основание давностно владение и наследяване. Тъй като съсобствеността не е била прекратена, имотът е заявен за възстановяване като произхождащ от общия наследодател П. Наследодателят на ответниците не е декларирал да е бил собственик на този имот, не го е внасял в кооперативното стопанство и наследниците му не са го заявявали за възстановяване. С постановени решения № 2* от 18.05.1993 г. и № 3* от 18.06.1993 г. не е признато право на наследниците на Н. Л. Р. на възстановяване на този имот. По преписка вх. № 84 от 25.10.1991 г. образувана по молба на Г. Н. Л. е постановено и решение № 1* от 27.04.1998 г., с което са възстановени земи в стари реални граници, между които е и процесния имот № 3* който не е бил заявен за възстановяване. Въз основа на това решение ответникът по иска се е снабдил и с констативен н. а. за собственост на имота. Имотът, признат за възстановяване на наследниците на П. Г. с решение № 1* от 01.04.1999 г. по преписка вх. № 9* от 25.03.1999 г., представляващ овощна градина с площ от 28 дка, индивидуализирана със съседи, не е идентифициран по КВС и не е нанесен в нея поради наличието на спор за материално право. С приета допълнителна техническа експертиза от въззивния съд е установено, че имотът не е бил индивидуализиран с граници или съседи в емлячния регистър и в декларацията за внасянето му в ТКЗС. За земеделските имоти в землището на с. Г. не е бил съставян кадастрален план преди кооперирането им. С гласни доказателства е установено, че освен двете посочени от заявителя граници от северозапад -дол и от запад - Н. Г. , имотът е граничел и с имотите на М. В. Г. от север и Н. Б. от изток. При липсата на писмени доказателства за границите на имота, събраните гласни такива са допустими. От съвкупната им преценка се установява, че владеният от наследодателя на касаторите имот е установен по местонахождение и индивидуализиран с граници (съседи). Съобразно изложеното предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника, че наследодателят на касаторите П. Г. е бил собственик на спорния имот преди внасянето му в ТКЗС. Неоснователно е искането за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съставеният констативен нот. акт за собственост в полза на ответника Г. Н. Л., в частта, с която е признат за собственик на основание земеделска реституция на овощна градина с площ от 28 дка., съставляваща имот № 0* в м. “Б” в землището на с. Г. по КВС като неверен. Предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е земеделски имот в границите му към момента на кооперирането му, а предмет на констативния акт е имот индивидуализиран в границите му по КВС. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски за всички инстанции, които възлизат на 1850 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 273/2008 г. на Л. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Н. Л. от с. Г., че наследодателят на ищците П, живеещи в Германия, гр. Б., П. И. Г. , б. ж. на с. Г., починал на 01.04.1954 г., е бил собственик на недвижим имот – овощна градина в м. “Б”, в землището на с. Г. с площ от 28.00 дка и граници: от запад - Н. Г. ; от северозапад - дол; от север - М. В. Г. ; от изток - Н. И. Б. ; от юг - път. ОСЪЖДА Г. Н. Л. от с. Г. да заплати на П. Х. и С. Х. , ч. пълномощника им Л. С. П. , от гр. С., ел. “Т” № 54 сумата 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: