Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 29 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1567/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура и жалба на гражданския ищец-И. а. “агенция” срещу въззивно решение № СП-26 от 23.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. №СП-126/15 г. по описа на Военно - апелативния съд. В протеста на Военно - апелативна прокуратура се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийски военен съд за деяние по чл. 219, ал.3, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия П. Н. Г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата от гражданския ищец, насочена срещу гражданската част на обжалваното решение се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Военно – апелативния съд за ново разглеждане, а алтернативно за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер, ведно със законните последици. Постъпило е възражение от адв.В., защитник на подсъдимия, с изложени аргументи за неоснователност на протеста и касационната жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения от Военно-апелативна прокуратура протест. Счита, че подсъдимият е следвало да сключи договора само ако има осигурени средства и разрешение на Министерство на отбраната. Сключвайки договора въпреки уведомлението на министерството, че за 2009г. няма предвидени средства, подсъдимият е нарушил закона. Намира за недопустимо оневиняването му само въз основа на гласни доказателства. Изразява становище, че по делото е установено какви действия е извършил подсъдимия и каква щета е претърпяна. Моли за уважаване на протеста и жалбата на гражданския ищец. Гражданският ищец И. а. “агенция” към Министерство на отбраната, редовно призован, не изпраща представител. Адвокат В.-защитник на подсъдимия Г. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение. Изразява становище, че до момента страните не са имали спор по фактическата обстановка. Спорният по делото момент е във връзка с това дали е следвало да бъде включено плащането по договора в поименния списък за 2009г. Сочи, че по този въпрос защитата е изложила подробни аргументи във възражението си. Твърди, че платената неустойка се дължи по силата на договора и съдебното решение, и нейното изплащане не може да се вмени във вина на подсъдимия. Счита, че правилно и законосъобразно, без да е допуснал процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, въззивният съд е приел, че подзащитният й не е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление. Ето защо, правилно първоинстанционната присъдата е била потвърдена. Подсъдимият П. Г., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадения протест и касационни жалби, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от № СП-126/20.05.2015 г., постановена по н.о.х.д. №СП-126/2014г., Софийският военен съд е признал подсъдимия П. Н. Г. за невиновен в това, че като длъжностно лице-Директор на дирекция “дирекция" в ИА”С. д.” на Министерство на отбраната, на 18.06.2009г., в [населено място], не положил достатъчно грижи за възложената му със заповед № 304/09г. на Изпълнителния директор на ”С. д.” на МО работа - да упражнява правата на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнители за инженеринг с гарантиран резултат за енергийната ефективност на обект военно общежитие “име”-/населено място/, [улица], както и за строителен надзор на същия обект, както и да упражнява правото за подписване на договорите с изпълнителите, като в нарушение на чл.13 от Вътрешните правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори:”Утвърдени от министъра на отбраната ЕФП/Единен финансов план за материално-техническо осигуряване/с приложени спецификации и ЕПС/Единен поименен списъка на обектите за строителство и строителни услуги/ са предпоставка за стартиране подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки, като обект Военно общежитие “име”, не е бил включен в ЕФП и ЕПС на ИА “С. д. “на МО, сключил договор № Б-13/18.06.2009г. между ИА”С. д.” на МО и фирма [фирма] - /населено място/, с предмет “Възмездно енергоефективно саниране с гарантиран резултат, преустройство и рехабилитация на ВО”име”-/населено място/, като знаел, че Агенцията не разполага с осигурени финансови средства за заплащане на строително-монтажни дейности, несвързани с енегоефективното саниране, с гарантиран резултат в размер на 5 359 756,59лева и от това са последвали значителни щети за ИА “С. д. “на МО в размер на 32 714,31лева, тъй като липсвали осигурени средства за заплащане на договорените строително-монтажни работи, Агенцията изпаднала в забава и на 29.07.2011г. заплатила на [фирма] неустойка в размер на 32 714,31лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от ИА “агенция “на МО срещу подсъдимия Г. граждански иск за имуществени вреди в размер на 32 714,31лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С въззивно решение № СП-26 от 23.10.2015г., постановено по внохд №СП 24/15г., Военно-апелативният съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът и жалбите са допустими и основателни. Касаторите правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с липсата на мотиви на въззивното решение, както и за неправилно приложение на материалния закон. От съдържанието на протеста и по-точно в частта му, досежно аргументацията на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се съдържат доводи, сочещи на необоснованост на въззивния акт, която не е сред касационните основания, както и за невярна оценка на част от доказателствата и по –точно на гласните такива. Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, относно събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на апелативния съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Действително първоинстанционният съд в акта си не е обособил като самостоятелна част изложението си, свързано с аналитичната дейност по отношение доказателствената съвкупност, а е сторил това едновременно с описанието на фактическите констатации и обосноваването на правните изводи. Възприетият подход на изготвяне на мотивите е избор на съответния съдия-докладчик, като е достатъчно, от една страна съдебният акт да отговаря по съдържание на законоустановените изисквания, а от друга, както беше посочено по-горе, да дава възможност на контролиращата инстанция да проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение. Следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на доказателствата, установени с годни доказателствени средства. Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че въззивният съд не е анализирал показанията на свидетелите Д. Т., П. П., Н. А., С. С., И. С., Р. Ц. и Ж. Т.. Апелативният съд е констатирал, че посочените свидетели дават показания за общите правила, по които са се сключвали договорите в МО. Също така е констатирал, че в показанията им няма противоречия, относно информацията, касаеща приетите фактически констатации. Правилно въззивният съд е приел, че прокуратурата се позовава на цитати от показанията на горепосочените свидетели, изведени от контекста на цялостната им смисъл, „тълкувайки ги превратно и целенасочено”. Във връзка с тези твърдения на прокуратурата настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното: недопустимо е избирателното позоваване от страна на прокуратурата на едни доказателствени източници/посочените свидетелски показания/ и игнорирането на други, без да се изложат съответни аргументи; освен, че е некоректен в принципен аспект, подходът на прокуратурата да поддържа обвинителната си теза, обосновавайки се с фрагментарни цитати от показанията на свидетели е и в разрез с законоустановените в НПК принципни изисквания относно анализа и оценката на доказателствата; оценката на доказателствените източници-свидетелските показания следва да се извежда от конкретиката на казуса и да се свързва само с фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване, без да се взема предвид личните съждения и предположения на разпитваните лица. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обусловят релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са оплакванията и за допуснати нарушения на материалния закон. Във връзка с преценката за това дали с действията си подсъдимият е осъществил състава на възведеното му обвинение за безстопанственост е необходимо да се посочи, че поддържаното от прокуратурата обвинение не е по отношение цялостната деятелност на подсъдимия като възложител по обществената поръчка, касаеща военното общежитие “име”, а само за затова, че сключеният договор с фирма [фирма] не е бил включен в ЕФП и ЕПС, като е знаел, че агенцията не разполага със средства, поради което не е извършено плащане по договора и се е стигнало да заплащане на неустойка. Всъщност страните не спорят по фактите, независимо от наведените оплаквания за нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд. От значение за правилното решаване на делото е изясняването на въпроса дали обектът “име” е следвало да бъде включен в Единния поименен списък за 2009г., за да бъде подписан процесния договор. Към инкриминирания период са били в сила Вътрешни правила , относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на сключените договори. Нарушената разпоредба на тези правила, която е инкриминирана, е чл.13- тя визира, че утвърдените от Министъра на отбраната ЕФП/Единен финансов план за материално-техническо осигуряване/ и ЕПС/Единен поименен списъка на обектите за строителство и строителни услуги/ са предпоставка за стартиране подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки. По делото е установено, че договорът с [фирма] е бил с отложено плащане. Същият е сключен на 18.06.2009г., като е предвиждал първото плащане да се осъществи десет дни след приключване на първия етап.Той от своя страна е следвало да приключи на 19.05.2010г., следователно плащането е трябвало да започне на 29.05.2010г. По делото е установено, че обектът –общежитие “име” не е включен в ЕПС за 2009г., независимо от сключения договор, който се предхожда от процедура, документално съгласувана във всеки един етап с финансовите отдели на агенцията. Включването в ЕПС е ставало за календарната година, през която е следвало да бъде извършено плащането по съответната инвестиция, тъй като в противен случай при отпуснати средства и нереализирано финансиране в края на календарната година, средствата се връщали в бюджета. По тази причина процесният договор не е бил включен в ЕПС за 2009г. За следващата 2010г., когато е било договорено първото плащане, изпълнителната агенция е включила в проекта за Единен поименен списък/ЕПС/ обекта-общежитие “име”, като на министерството е била изпратена и справка за извършените и неизплатени към 31.12.2009г. строителни дейности, сред които и обект-общежитие “име”, но в крайна сметка последният не фигурирал в окончателния списък, одобрен от Министерски съвет. Обектът е бил включен в ЕПС едва през 2011г. Извън изложеното дотук, за да се изведат правилни изводи, касателно въпросите за съставомерността на деянието е необходимо да се посочат още няколко съществени фактически положения, които са били отчетени и от решаващите съдилища, а именно: месец септември 2009г. на подсъдимият са били отнети правата на възложител, а м.май 2010г. е бил освободен от заеманата в Агенцията длъжност. Към момента на сключване на договора, подсъдимият е нямало как да знае, че бюджета на министерство на отбраната ще бъде намален, а още по-малко, че обектът няма да бъде включен в ЕПС/не става ясно по какви причини/. Плащането на неустойката е резултат от забавеното плащане, договорено между страните, а не от действия на подсъдимия по сключване на договора. Включването на клауза за неустойка при забавено плащане не е нарушение на закона, още повече, че в случая неустойка е била предвидена и за изпълнителя. От гореизложеното, настоящият състава на касационната инстанция намира за правилни изводите на решаващите съдилища, че подсъдимият Г. не е извършил вмененото му нарушение на Вътрешните правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори, което да сочи на неполагането на достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа и от това да са настъпили значителни щети за Изпълнителната агенция “С. д.” на МО. Тези изводи са обусловили и признаването на подсъдимия Г. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК.С оглед липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието, правилно е бил отхвърлен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № СП-26 от 23.10.2015г., постановено по внохд № СП 24/15г., по описа на Военно-апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: