Ключови фрази
допустимост на иск * Неоснователно обогатяване - субсидиарно приложение * договор за поръчка

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 399

София, 30.05.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 292/2012 година.


Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Й. С., С. М., И. Ж. и Д. Ж., всички от [населено място] срещу определение на Варненския окръжен съд по ч. гр. д. № 505/2012 г., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд по гр. д. № 6386/2011 г. за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 59 ЗЗД поради недопустимост на иска. Към касационната жалба е приложено изложение на касационни основания и решение на състав на ВКС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Определението на районния съд за прекратяване на производството по иска, предявен на основание чл. 59 ЗЗД, прегражда развитието на производството по този иск и съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, определението на въззивния съд, с което първоинстанционното определение е потвърдено, подлежи на проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация на обжалваното определение е основателно поради противоречие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в постановления на Пленума на ВС. В случая, съдът е нарушил приетото в Постановление № 1/1979 г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му. Както следва от чл. 59, ал. 2 ЗЗД има се предвид материалното право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което възниква само при липса на друга възможност за защита. Въззивният съд не е съобразил, че евентуалното съединение на искове може да бъде обосновано с взаимно изключващи се материални факти и при отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск. По настоящото дело главният иск е отхвърлен поради липса на доказан материален факт – валидно сключен договор за поръчка между ищците от една страна и ответника от друга страна. При това положение, съдът в нарушение на закона е приел, че ищците могат да защитят правата си с иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, което изключва предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД, макар да е приел със сила на пресъдено нещо, че липсва материалноправно основание за иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 505/2012 г..
ОТМЕНЯ определението от 12. 03. 20120 г. по ч. гр. д. № 505/2012 г. на Варненския окръжен съд и определението, съдържащо се в решението от 03. 01. 2012 г. по гр. д. № 6386/2011 г. на Варннеския районен съд, с което е прекратено производството по исковете, предявени на основание чл. 59 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за произнасяне на така предявените искове.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: