Р Е Ш Е Н И Е №310 гр. София, 19 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 483 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по саморъчно искане, озаглавено „жалба”, на осъдения С. Г. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 21968/2011 на РС – София и ВНОХД № 4067/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В искането е посочено единствено, че В. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, възстановил е причинените щети от престъплението и въпреки това е осъден на три години лишаване от свобода, докато съучастникът му е оправдан. Изложена е претенция делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно да бъде намален размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание осъденият С. В., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Е. Г., счита, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е дал възможност на В. да приключи делото със споразумение. От друга страна, съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство възстановяването на вещите от страна на осъдения. В пледоарията си процесуалният представител застъпва становището, че от наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод относно авторството на деянието, както и че изложените от въззивния съд мотиви са в несъответствие с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е частично основателно, тъй като В. е осъден за това, че е извършил престъплението в съучастие с И., който е оправдан, поради което счита, че въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част, а относно останалите квалифициращи признаци на извършеното от осъдения престъпление съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 03.04.2014 г. по НОХД № 21968/2011 г. Софийски районен съд, 103 състав е признал подсъдимият С. Г. В. за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 с чл.29 ал.1 б.„А” и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.45 от ЗЗД В. е осъден да заплати на пострадалия В. В. сумата от 154,99 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 300 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. Със същата присъда обвиненият за съучастие с В. – И. И. е бил признат за невиновен и изцяло оправдан. По протест на прокурор от РП – София относно оправдаването на И., неподдържан в съдебно заседание, по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. В. и по жалба на В. е образувано ВНОХД № 4067/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ІХ въззивен наказателен състав. С решение № 13/08.01.2015 г. по същото дело присъдата е изцяло потвърдена. Съгласно разпоредбата на чл.426 от НПК, доколкото в производството по възобновяване на наказателни дела няма особени правила се прилагат тези, които важат за касационното обжалване, т.е. с оглед нормата на чл. 347 НПК съдът има задължението да провери атакувания съдебен акт само в посочените в искането предели, като осъденият съобразно чл.351 от НПК е длъжен да посочи основанието и данните, които го подкрепят, като допълнения могат да се правят писмено до давен ход на делото. В искането липсват конкретни оплаквания свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон или явна несправедливост на наложеното наказание, като осъденият най-общо е изразил несъгласието си с влезлия в сила съдебен акт или по-скоро недоволството си от оправдаването на съпроцесника му И.. Опитът на назначения служебен защитник да изпълни с необходимото съдържание така депозираното искане е несполучлив, тъй като е направен едва в пледоарията му, с което не са изпълнени изискванията на чл.351 ал.3 от НПК. Ето защо за настоящия състав е невъзможно да отговори на наведените от защитника възражения, тъй като същите са направени не в предвидената от закона писмена форма и извън установения срок – до даване ход на делото. Относно наведените в искането доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с твърденията на осъдения, че е бил лишен от възможност да сключи споразумение, следва да се посочи, че в случая не са били налице обективните изисквания на закона за това – причинените имуществени вреди от престъплението не са били възстановени изцяло, като са били останали дължими още 154,99 лв., за които в последствие В. е и осъден да заплати. Същевременно с това следва да се има предвид, че първоначално производството е било насрочено за разглеждане по реда на чл.370 вр. с чл.371 т.2 от НПК, но поради непрекъснато променящата се защитна позиция на В., а и на И., относно вината, делото е разгледано и решено по общия ред, като са спазени всички изисквания на закона. С присъдата В. е признат за виновен, че е извършил вмененото му във вина престъпление в съучастие с И. И., въпреки че със същата присъда И. е изцяло оправдан по така повдигнатото му обвинение. Въззивният съд очевидно не е забелязал този неточност на първонистанционния съд и не я е отстранил. В този смисъл производството следва да бъде възобновено, като не се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане, а В. следва да бъде оправдан относно извършването на деянието в съучастие, по смисъла на чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, в рамките на приетите за установени фактически положения от инстанциите по същество, тъй като това е в негова полза. Доколкото в искането е изразено общо недоволство от определеното наказание от три години лишаване от свобода, следва да се отбележи, че при индивидуализацията на наказанието правилно са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства. Определената и наложена санкция от три години лишаване от свобода е в минималния предвиден в закона размер, като липсват основание за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, дори и след отпадането на съизвършителството. С оглед на гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 21968/2011 на РС – София и ВНОХД № 4067/2014 г. по описа на Софийски градски съд. ИЗМЕНЯ постановената и влязла в сила Присъда от 03.04.2014 г. по НОХД № 21968/2011 г. на Софийски районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта, с която С. Г. В. е признат за виновен, че е извършил престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 с чл.29 ал.1 б.„А” от НК в съучастие с И. И., като на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК го оправдава по чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: