Р Е Ш Е Н И Е №313/2011г. гр.София, 05.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 143/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 748 от 11.07.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 553 от 25.11.2010 год. по в.гр.дело № 618/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен състав, с което е уважен предявения срещу държавата иск за признаване за установено, че [община] е собственик на УПИ* в кв.* по плана на [населено място] с площ * кв.м., отреден за „хотел”. В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: представлява ли отреждането на имота за хотел по плана на населеното място, обществено и/или благоустройствено мероприятие и от значение ли е дали това мероприятие може ли да бъде реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на З./ДВ, 96 от 05.11.1999 год./. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че процесният УПИ * в кв.* с площ * кв.м. е „незастроен имот” съгласно чл.84, ал.7 ППЗТСУ/отм./ и П./отм./, като част от него с площ * кв.м. обхваща отчуждените през 1984 год. имоти с пл.№№ * до * в кв.*, за които е бил съставен акт за държавна собственост № */* год., а останалите * кв.м. са вписани в имотния регистър по плана на [населено място] като държавен имот /бивше сиропиталище към М./, предвидени по плана от 1967 год. „за музей”. Прието е по-нататък, че от посочените имоти е образуван УПИ* в кв.* по З. от 1976 год.; по плана от 1998 год. имота е УПИ* в кв.*, като в обяснителната записка към заповедта на кмета на [община] от 20.06.1998 год. за одобряването му има графичен текст, че предвиденото мероприятие е от общоградско значение. Посочено е още, че е налице разрешение за строеж № 2394/03.12.1984 год. за обект МК”О.” с инвеститор [фирма]-П., но протоколи за строителна линия са запазени след 01.01.1986 год., а разрешението за строеж е невалидно съгласно чл.153, ал.2 ЗУТ. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съгласно § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на З./обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 год./, процесният имот е преминал в собственост на [община]. Прието е, че се касае за незастроен имот в селищна територия, предназначен за благоустройствено мероприятие – „хотелски комплекс” и придобит от държавата чрез отчуждително производство /в съдебно заседание вещото лице С. К. обяснило, че една част от процесния имот е била отчуждена, а друга част – национализирано през 1947 год. бивше сиропиталище/. Прието е, че предназначението на имота обслужва именно нуждите на общината и строителството на обекта отразява необходимостта от наличието на подобни комплекси за посрещане гостите на града, поради което не следва да се приеме, че е с национално предназначение. В. съд е достигнал до извода, че са изпълнени предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 З. и § 42 от ПЗР на З. и имотът е преминал в собственост на общината-ищец. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. приема следното: Нормите, които съдържат определения /легални дефиниции/ не са самостоятелни и обикновено са уредени като допълнителни разпоредби в края на нормативния акт съгласно чл.32 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове /ДВ, бр.39 от 21.05.1974 год./. Очевидно е, че нито в З., нито в З. или в З. е дадена легална дефиниция на понятието „обществени мероприятия на общините” по смисъла на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на З. и § 42 от ПЗР на ЗИД З./ДВ, бр.96 от 05.11.1999 год./ или на понятието „обществени потребности от национално значение” по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 З., нито се изброяват изчерпателно или примерно обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за задоволяване потребностите на общините по смисъла на чл.7, ал.1, т.6 от ПЗР на З.. При липсата на легална дефиниция на понятията, съдебната практика /в т.ч. и Върховният касационен съд/ провежда разграничението между общинската и държавната собственост, като приема, че критерий за разделянето на общинската от държавната собственост е предназначението на имота, както и използването му във връзка с това му предназначение към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991 год., съотв. към датата на влизане в сила на З.-08.11.1999 год./срвн., напр. решение № 178 от 15.05.2010 год. по гр.дело № 68/2010 год. ІІ г.о. по чл.290 ГПК/. Според цитираното решение, което по-специално третира приложението на § 7, ал.1, т.6 З., ако към 17.09.1991 год. имотът е задоволявал потребности от национално значение, няма да са налице предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска. Възприетият от съдебната практика критерий за разграничение между общинската и държавната собственост е приложим и за процесния казус, при който е несъмнено, че отреждането на процесния имот за изграждане на хотел е обществено мероприятие, като конкретната преценка дали това мероприятие е от местно или от национално значение се извършва въз основа на събраните по делото доказателства /срвн., решение № 178 от 15.05.2010 год. по гр.дело № 68/2010 год., ІІ г.о./. Що се отнася до втората част на въпроса, а именно: има ли значение дали мероприятието, за което е отреден имота може да бъде реализирано, отговорът следва да е отрицателен, предвид редакцията на § 42 от ПЗР на З., според която трансформацията на държавната в общинска собственост настъпва по силата на закона /използвано е понятието „преминава”/. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е законосъобразно. В. съд правилно е приел, че процесният имот е незастроен /по аргумент за противното от чл.84, ал.7 ППЗТСУ,отм./, доколкото на терена са били изпълнени изкопни и бетонови работи на обект „хотел”, без да е отлята фундаментна плоча. От заключението на вещото лице, изслушано в първата инстанция, е прието, че както образуваният по плана от 1976 год. парцел * в кв.*, така и УПИ * в кв.* по плана на града от 1998 год. неизменно са били отредени за „хотелски комплекс”. С приемането на З. от 1976 год. е бил образуван парцел *, кв.* с обща площ * кв.м., включващ отчуждените за жилищно строителство имоти с планоснимачни номера от * до * в кв.* по плана от 1967 год. и отразени в акт за държавна собственост № */* год. с площ от * кв.м., както и терен – незастроен от * кв.м., предвиден за „музей” по З. от 1967 год., а по плана от 1998 год. е образуван нов УПИ* в кв.* със същата площ. Безспорно е установено, че по действащите планове на [населено място] имотът винаги е бил отреден за „Хотелски комплекс”О.”. При липсата на доказателства в противен смисъл, въз основа на обяснителната записка към заповедта на кмета на [община] за одобряване на З. на микрорайон „Ю. в.” № РД-15-4562/20.07.1998 год., в която е било посочено, че теренът на започналото строителство на хотел „О.” е от общоградско значение, въззивният съд правилно е приел, че предназначението на процесния имот е да обслужва нуждите на общината и че не е обект с национално предназначение. С оглед изложеното при отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на § 42 от ПЗР на З./ДВ, бр.96 от 05.11.1999 год./, тъй като към момента на влизането й в сила процесният имот е бил незастроен и е бил отреден за обществено мероприятие на [община]-изграждане на хотел. Предвид на това, безпредметно е да се обсъжда правилността на извода на въззивния съд, че имотът е преминал в собственост на [община] по силата на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на З. още на 17.09.1991 год. В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предл.първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 553 от 25.11.2010 год. по в.гр.дело № 618/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/