Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 09 юни 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 211/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Р. Я. П. за възобновяване на нохд № 6134/05 г. по описа на Районен съд - София. В искането са изложени твърдения за това, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и въпреки това е осъден, като по този начин е било нарушено правото му на лично участие в процеса. В съдебно заседание пред ВКС, осъденият П. се явява лично и поддържа искането си за възобновяване. Защитникът му пледира за уважаване на искането, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки, поради нередовно призоваване на П. за провеждане на съдебното производство пред първата инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, защото осъденият е знаел, че срещу него се провежда наказателно производство и се е укрил. ВКС –първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните съобразно правомощията си по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното : Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е подадено в законоустановения шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда и от процесуално легитимна страна- задочно осъден. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 19.09.2000 г. Р. Я. П. е привлечен лично към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 198, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на СРС от 19.09.2000 г., постановено по нчд № 7130/00 г. / по ДП 359/2000 г./. В хода на досъдебното производство на 10.10.2001 г. мярката за неотклонение е изменена от СРС в „подписка“ и П. е бил освободен от ареста. На 7.12.2001 г. П. е разпитан в качеството на обвиняем като дал подробни обяснения. На 30.01.2002 г. разследването му е предявено лично с участието на защитник. Досъдебното производство е върнато от прокурора за допълнително разследване, в хода на което се установило, че на 25.01.2003 г. П. напуснал страната. Това наложило обявяването му за общодържавно издирване с бюлетин на СДВР № 238 и телеграма на ДНСП № 24699/25.08.2004 г./л. 323 ДП, т. 1/. Въпреки щателното издирване П. не бил открит на територията на страната. На 7.06.2005 г. СРП внесла обвинителен акт срещу Р. Я. П. и още три лица за престъпление по чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по който в СРС е образувано нохд № 6134/05 г. За първото съдебно заседание, насрочено за 01.12.2005 г. П. е призован от адрес, [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез касиера на блока - Ц. П.. Заедно с призовката е изпратен и препис от обвинителния акт. Паралелно с това, съдът изискал справки от ГДИН, за това дали се намира в затворите на страната, от където постъпил отрицателен отговор и от БДС, от която се потвърдило, че П. напуснал страната на 25.01.2003 г. през ГПП – Калотина и че данни за завръщането му няма. На първото съдебно заседание П. не се е явил и съдът приел, че той се е укрил, поради което го обявил за общонационално издирване. Постъпило писмо № 43891 от 28.12.2005 г., подписано от началник сектор „Издирване“- СДВР, с което уведомил съда, че П. е обявен за общодържавно издирване още през 2004 година с телеграма № 24699 на 25.08.2004 г. и с бюлетин № 350/ 17.12.2005 г. В следващото съдебно заседание съдът назначил служебен защитник на подсъдимия - адв. Г. и разгледал делото в негово отсъствие. С присъда от 2.06.2008 г. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 4 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и осъден на три години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 68 от НК, съдът привел в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, наложено по нохд № 69/1999 г. на СВС. Присъдата влязла в сила на 12.04.2011 г., след като е проверена от СГС по жалба на П.. По отношение на Р. П. е издадена ЕЗА, с искане той да бъде задържан и предаден на Република България с цел изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по нохд № 6134/2005 г. на СРС. Междувременно П. бил осъден в Кралство Испания, където изтърпял наказание лишаване от свобода. Испанските власти отложили предаването му на РБ до окончателното изтърпяване на наложено с присъдата на испанския съд наказание. След това П. е задържан от испанските власти, считано от 11.07.2019 г. до 13.08.2019 г., когато е предаден на българските власти в изпълнение на ЕЗА. При така изложената до тук хронология, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на нохд № 6341/05 г. по описа на СРС и това е така, защото : Основанието за възобновяване на делото е уредено в чл. 423, ал. 5 вр. ал. 1 от НПК. Осъденият е предаден на българските власти въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от прокурор при Районна прокуратура - София за изпълнение на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 6134/05 г. на СРС. В цитираната Европейска заповед за арест българската държава е предоставила гаранции за преразглеждане на делото. Разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК задължава Република България да възобнови делото във всички случаи, когато искането е направено от задочно осъден от Република България, предаден на страната от друга държава при предоставени гаранции и когато са налице основанията визирани в чл. 423, ал. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъден се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, сочещо на укриване от органите на досъдебното производство и от съда, с цел осуетяване приключването на воденото срещу него наказателното производство. След като е бил привлечен лично като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е изменена в „подписка“ на 10.10.2001 г.,той напуснал страната на 25.01.2003 г., без да уведоми разследващия орган, което е наложило обявяването му за общодържавно издирване с телеграма. Не се е завърнал в страната и не е могъл да бъде призован за приключване на делото. Несъмнено осъденият е знаел за воденото срещу него разследване, тъй като е бил привлечен към наказателна отговорност с всички произтичащи от това задължения. Съдът не е могъл да изпълни процедурата по чл. 247 от НПК, поради недобросъвестното процесуално поведение на осъдения, дължащо се укриването му от съдебните органи. Действително чл. 6 от ЕКЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от правото си да получи справедливо гледане на делото срещу него, но възможността да иска ново разглеждане на производството е изключена, тогава когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно производство и сам се е отказал от това право,напускайки страната и укривайки се от компетентните власти, какъвто е настоящия случай и в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ. По тези съображения ВКС- първо наказателно отделение прие, че искането на осъдения Р. Я. П. за възобновяване на нохд № 6134/2005 г. по описа на Районен Съд - София е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед, на което и на основание чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Я. П. за възобновяване по нохд № 6134/2005 г. по описа на Районен съд- София. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.