5 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 30.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1056 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА. Образувано е по молба на И. С. Василева, [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т.2 и т.4 ЗМТА на арбитражно решение от 31.03.2016г. по арб.д. № 6192/2016г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум”. Ищцата поддържа, че по отношение на разрешения с арбитражното решение спор няма сключено валидно арбитражно споразумение, поради което е налице основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА. Поддържа, че арбитражното споразумение не поражда правни последици за нея, тъй като арбитражната клауза е неравноправна съгласно чл.143, т.16 от З.. Сочи, че не й е предоставен екземпляр от договора за потребителски кредит, поради което ще изложи подробни съображения за неравноправност на арбитражната клауза след представянето му от ответника. Поддържа и наличие на основанието по чл.47, т.4 ЗМТА, тъй като не е била надлежно уведомена за арбитражното дело, а за арбитражното решение е научила, след като се е свързала през февруари с НОИ, за да узнае на какво основание се правят удръжки от пенсията й. Моли арбитраното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като е предявена след изтичане на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок. В тази връзка твърди, че арбитражното решение е изпратено от арбитражния съд на посочения от ищцата в договора за потребителски кредит и карта на клиента адрес за кореспонденция и е връчено по реда на чл.13.4 от Общите условия на договора. Сочи, че куриерът е посетил адреса два пъти – на 06.04.2016г. и на 14.04.2016г. и е поставил информационни стикери за получаване на пратката, тъй като адресатът не е бил на адреса, но ищцата не е потърсила пратката. Поддържа, че дори и това връчване да се приеме за нередовно, то на 30.12.2016г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, а исковата молба е подадена на 03.05.2017г. Оспорва твърдението за неравноправност на арбитражната клауза, като счита, че правото на ищцата да се позове на такава неравноправност е преклудирано с приключване на арбитражното производство с влязло в сила арбитражно решение. Излага съображения за наличие на арбитражна клауза в изискуемата писмена форма, съдържаща се в чл.13.1 от Общите условия към договора, които са неразделна част от него и са предадени на клиента, съгласно клауза Б от договора, сключен между страните. Излага съображения за липса на неравноправност на посочената клауза, тъй като не е налице нито едно от основанията, предвидени в чл.143, т.16 З. – арбитражната клауза нито изключва, нито препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Оспорва и наличието на основанието по чл.47, т.4 ЗМТА, като твърди, че всички документи, включително разпореждане, призовка, искова молба и доказателства по арбитражното дело са изпратени на посочения от ищцата в договора адрес и са връчени по реда на чл.13.4 от Общите условия и чл.32, ал.1 ЗМТА поради наличие на условията за прилагане на уговорената от страните и предвидена в закона фикция. Ответникът излага и подробни съображения, че сключено преди влизането в сила на новата разпоредба на чл.3, ал.4 З. арбитражно споразумение е действително, както и за неприложимост на новата алинея 2 на чл.47 ЗМТА поради липса на предвидено обратно действие на тази разпоредба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Препис от постановеното арбитражно решение е изпратен на посочения в договора за кредит адрес на ответницата – ищца в настоящото производство, като пратката не е връчена и е върната с отбелязване „непотърсен”. Ответникът се позовава на така извършеното връчване и твърди, че е редовно съгласно чл.13.4 от Общите условия на сключения договор. Настоящият състав констатира, че в сключения договор е бил посочен освен настоящият адрес на кредотополучателя, на който е бил изпратен препис от арбитражното решение, но и адрес по месторабота, на който не е правен опит за връчване. С оглед на това настоящият състав намира, че не е изпълнено изискването на чл.13.4 от Общите условия за връчване на решението на всички посочени в договора адреси. По същите съображения следва да се приеме за нередовно и връчването на поканата за доброволно изпълнение. От друга страна, доколкото това връчване е относимо към преценката кога ищцата е узнала за арбитражното решение и при липса на доказателства за противното, за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА следва да се счита соченият от ищцата момент на узнаване за решението при направена справка в НОИ. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на З., поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение 31.05.2016г. по арб.д. № 118/2016г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум”, без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 483,69 лева– заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 31.03.2016г. по арб.д. № 6192/2016г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум”.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на И. С. Василева, ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 483,69 лева /четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ - разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: