Р Е Ш Е Н И Е № 306 гр.С. 07.06..2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1556/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от [фирма], [населено място] против решение № 320/28.05.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 166/2009 г. С определение № 139/01.02.2010 г. съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на горния съдебен акт само в частта с която Н. И. Н. при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място], е осъден да заплати на Н. Г. В. 2 500 лв. неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 22.08.2207 г., както и законната лихва, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата и съдебно-деловодни разноски. Н. Г. В. е предявил искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие. Претенциите са заявени срещу прекия причинител Н. И. Н., който е привлякъл [фирма], [населено място] като трето лице помагач. С обжалваното решение въззивната инстанция е установила, че [фирма], [населено място], като застраховател на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е сключил на 03.01.2008 г. споразумение с пострадалия В., който се е съгласил, че по този начин е уредил отношенията си със затрахователя и, че няма други претенции към него. Застрахователят е изпълнил задълженията по споразумението, като е изплатил 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 966 лв. за имуществени вреди. Съдът е изложил съображения, че основанията да се търси обезщетение от застрахователя и от прекия причинител на вредата са различни. Поради това е приел, че увреденият В. може да търси от деликвента Н. разликата между действително причинените вреди и заплатените му от застрахователя [фирма], [населено място]. В случая действително претърпените болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди съдът определил по справедливост на 5 000 лв.. Отчетено е, че застрахователят вече е платил 2 500 лв., поради което неудовлетворено остава вземането за разликата до 5000 лв. Тя се дължи от деликвента, който е осъден при участието на трето лице помагач – акционерното дружество застраховател да я заплати на пострадалия Н. В.. Поставеният в изложението въпрос е дали споразумението, по което застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите е изплатил обезщетение на пострадалия има правопогасителен ефект спрямо прекия извършител и за разликата над евентуално неудовлетворена вреда. По този въпрос е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК в Р-478-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 943/2009 г. и настоящият състав намира, че даденото тълкуване е точно. Когато застрахователят удовлетвори изцяло пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител, защото и застрахованият, и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вреди от осъществения риск. Именно поради това и пострадалото лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователния договор. По тази причина, както е разяснено и в ППВС-4-1975, т. 12, деликвентът и застрахователят не са солидарно отговорни, а увреденият не може да търси обезщетение от извършителя до размера, до който е вече обезщетен от застрахователя. При положение, че увреденият и застрахователят са се договорили за изплащане на вредите от застрахователното събитие, като изрично са заявили, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път поради това, че неточно са определени в споразумението. Подобно вземане той няма както към застрахователя, но още и към деликвента. Налице е неудовлетворена вреда, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили /напр. при ексцес, последващи разходи за лекарство и лечение и пр./; поради нищожност на споразумението или унищожаването му, както и, когато споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка, която обаче не покрива вредите – тогава отговорността, на деликвента може да се ангажира за разликата до действително претърпените вреди. По касационните оплаквания: Съобразно дадения отговор, основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 45 ЗЗД. По силата на споразумението, сключено между В. и застрахователя [фирма], [населено място] на първия е заплатено обезщетение за причинените му неимуществени вреди от пътнотранспортното произшествие в размер на 2500 лв. Лимитът по сключената застраховка „Гражданско отговорност” е над тази сума и над установената от съда 5 000 лв. и пострадалият се е съгласил, че договореното със застрахователя обезщетение напълно ги удовлетворява за посочените вреди. Следователно, той няма основание да търси още и от деликвента сума от 2500 лв., щом не се основават на други или новонастъпили неимуществени увреждания. По така изложените съображения, искът е неоснователен. Р. е постановено в нарушение на материалния закон и трябва да бъде касирано и спорът разрешен от настоящата инстанция, като иска се отхвърли. По разноските: Третото лице помагач не може да търси съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 11 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 320/28.05.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 166/2009 г. в частта с която Н. И. Н. при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място], е осъден да заплати на Н. Г. В. 2 500 лв. неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 22.08.2207 г., както и законната лихва, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата и съдебно-деловодни разноски над 48,21 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г. В. от [населено място],[жк][жилищен адрес] против Н. И. Н. от [населено място], [община], ул. „”скър” 27, при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение от 2 500 лв. за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 22.08.2207 г., както и законната лихва, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: