Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 89                                    гр. София, 16 февруари 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 726  по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 18.11.2009 г, за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 82 от 15.07.2009 г на Окръжен съд, Стара Загора, по НОХД № 462/09, влязла в сила на 31.07.2009 г, с която подсъдимите Ю. А. А., А. А. А. и Д. Н. М. са признати за виновни в това, че на 27/28.11.2008 г, в гр. К., обл. Стара Загора, в съучастие като съизвършители помежду си, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 154 лв, от владението на Г. И. К. , с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила, изразила се в средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени на по две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години, като, на основание чл. 67, ал. 3 НК, е постановена „пробация” през изпитателния срок, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че при постановяване на присъдата е нарушен материалният закон, като, в разрез с чл. 67, ал. 3 и чл. 42 б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /, са постановени две пробационни мерки през изпитателния срок, респективно, липсва периодичност на мярката по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и счита, че то следва да бъде уважено. Защитниците на осъдените пледират за уважаване на искането. Осъдените не участват лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.   Разгледано по същество, е основателно.   Присъдата, предмет на настоящето искане, е произнесена на 15.07.2009 г, към който момент вече са били в сила чл. 67, ал. 3 НК и чл. 42 б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09, в сила от 1.06.2009 г /, съгласно които съдът може да постанови през изпитателния срок една от пробационните мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1-4 НК, а, ако определи „задължителна регистрация по настоящ адрес”, дължи посочване на нейната периодичност, която не може да бъде по-кратка от два пъти седмично. Като не е съобразил измененията на НК, ДВ, бр. 27/09, съдът е допуснал нарушение на материалния закон по чл. 67, ал. 3 НК, респективно, по чл. 42 б, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Нарушението обаче може да бъде отстранено и без отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като основанието за възобновяване е в полза на осъдените, поради което, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, присъдата може да бъде изменена от настоящата инстанция. ВКС намери, че, при условията на чл. 67, ал. 3 НК, спрямо осъдените следва да бъде изпълнявана мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, а мярката по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК следва да отпадне, в какъвто случай не се налага определяне на периодичност, на основание чл. 42 б, ал. 1 НК. В посочения смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда.   По изложените съображения, искането за възобновяване се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда № 82 от 15.07.2009 г на Окръжен съд, Стара Загора, по НОХД № 462/09, като я ОТМЕНЯ в частта, с която, на основание чл. 67, ал. 3 НК, е постановена „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: