РЕШЕНИЕ № 553   София, 15. юли 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 206 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. № 132/2008, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 10.08.2007 г. по гр.д. № 2870/2006 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение поради задържане на трудовата книжка, когато работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 6, ал. 3 НТКТС. По повдигнатия въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 68 ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. ЗЗД не изисква покана, за да изпадне длъжникът в забава, когато естеството на задължението не предполага такава, напр. наемателят и заемателят за послужване са в забава, ако не уведомят наемодателя, съответно заемателя за послужване за повреди или посегателства върху вещта, също и довереникът е в забава, ако е извършил нещо по мандата и не се отчита пред доверителя. Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовата книжка е съхранявана от работодателя, но не е задържана незаконно, тъй като по делото не се установява ищецът да е правил постъпки да си вземе книжката и това да му е отказано. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че работодателят няма общото задължение да кани работника за получаване на трудовата книжка. Такова задължение може да възникне за него, ако трудовата книжка му е предадена за оформяне, но са съществували пречки тя да бъде оформена и върната веднага и работодателят не е посочил деня, в който книжката ще е готова за предаване на работника. Такова задължение възниква за работодателя и когато работникът е потърсил трудовата си книжка и така го е поставил в забава. В този случай, за да се освободи от последиците на своята забава, работодателят трябва да покани работника за получаване на трудовата книжка. В закона не е уредено специално изискване за форма на поканата. Поканата може да бъде отправена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 НТКТС, но може да бъде и устна, както и да бъде отправена с всякакви комуникационни средства. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касацията бъде присъдена сумата 300,00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. № 132/2008. ОСЪЖДА Г. С. М. от София да заплати на М. на в. р. , София сумата 300,00 лева разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.