Р Е Ш Е Н И Е № 241 [населено място], 12.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2261/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по постъпила молба от ЗК“О.“ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлата в сила част от решение №8521/23.11.16г.,постановено по гр.д.№11228/15г. по описа на СГС,с която дружеството е осъдено на основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ да заплати на М. К. К. иск за присъждане на обезщетение за причинени му в резултат на претърпяно ПТП вреди в размер на 10 000 лв.,ведно със законната лихва. Молителят е поискал посоченото решение да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй като след влизането му в сила му станало известно обстоятелството,че с влязло в сила решение от 13.07.15г. по НАХД №1711/14г. по описа на СРС деликвентът е признат за невиновен в извършването на престъпление - при управляването на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата и да е допуснал причиняването на телесна повреда на ищеца.Позовавайки се на разпоредбата на чл.300 ГПК,молителят счита,че това решение е от съществено значение на делото.Узнаването на това обстоятелство молителят твърди,че е станало едва след като СРС му е издал препис от съдебното решение – на 30.12.16г.,когато решението по иска в тази му част вече е било влязло в сила.Невъзможността същият да се снабди своевременно с него и да го ангажира по делото е обоснована с твърдения за неуспешни опити да получи преписа от него и другите документи от наказателното производство преди постановяването на решението,чиято отмяна се иска. Моли след отмяна на решението на СГС делото да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав с попълване на същото с посочения доказателствен материал и ново произнасяне при съобразяване на посоченото обстоятелство. Ответникът по молбата М. К. К. я е оспорил с твърдения за липса на основания за отмяна.Изложил е съображения ,че молителят е могъл своевременно да узнае за обстоятелството,съществуващо в течение на исковото производство, да се снабди с решението по наказателното дело,постановено още преди завеждането на иска по чл.226 ал.1 КЗ/отм./ и да го представи в първоинстанционното производство, поради което пропускът то да бъде взето предвид при постановяването на съдебното решение,чиято отмяна се претендира,е резултат изцяло от бездействието на страната. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС , молителят се е позовал на наличието на основанието,посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Съгласно тази норма, се допуска отмяна на влязлото в сила решение,когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно. Твърдяното от молителя обстоятелство , както и представените в производството пред настоящия състав писмени доказателства не обосновават предпоставките за отмяна,сочени в хипотезите на т.1 на чл.303 ал.1 от ГПК. За да са налице последните, твърдените обстоятелства и новооткритите доказателства следва да са съществували преди постановяването на решението, незнанието на обстоятелствата и невъзможността страната да ангажира своевременно доказателствата в процеса следва да са се дължали на обективни причини,а не на субективното поведение на страната.При това новото обстоятелство и/или новото писмено доказателство следва да бъдат от такова естество,че да биха могли да променят постигнатия правен резултат по делото. В конкретния случай исковата молба срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС,станал причина за ПТП - ЗК“О.“, е заведена след постановяването и влизането в сила на решението на наказателния съд /29.07.15г./,т.е. към този момент соченото от молителя обстоятелство е било обективен факт. Видно от подадения от него на 20.09.15г. писмен отговор на исковата молба,на молителя е било известно съществуването на образувано срещу деликвента ДП №11202/13г. по описа на СДВР,тъй като с него е поискано същата да бъде изискана от съда и приложена към делото или да му бъде издадено съдебно удостоверение,въз основа на което да се снабди с преписи от документите по нея.С определение от 10.06.16г. съдът е разпоредил да бъде издадено исканото удостоверение,като последното е сторено на 14.06.16г.,видно от отбелязването върху него. На 29.06.16г. по делото е приложена платена от молителя държавна такса за определението,а същото е получено от него,видно от отбелязването,едва на 17.08.16г.Въз основа на него на 30.08.16г. му е издадена справка от СРП,удостоверяваща,че вследствие на извършените по воденото ДП №11303/13г. процесуални действия е образувано НАХД №1711/14г. по описа на СРС. На 13.09.16г. ответникът е подал молба до СРС по НАХД с искане да му бъдат издадени копия от документите по делото и от решението,в случай,че такова е постановено. В проведеното на 20.10.16г. единствено открито съдебно заседание по гражданското дело,водено пред СГС, процесуалният представител на застрахователната компания е заявил,че няма доказателствени искания и няма да представя доказателства по делото. На 23.11.16г. съдът е постановил решението си по иска по чл.226 ал.1 КЗ/отм./,частта от което,чиято отмяна се иска е влязла в сила на 23.12.16г.Със свидетелски показания,събрани в настоящото производство, страната е установила,че след подаването на молбата до НО на СРС по НАХД №1711/14г. деловодството на съда с цел за получаване на документите от делото било посетено на 05.12.15г.,но те не били готови; втори път е посетено на 15-16.12.16г.,но отново на свидетеля било отказано изпълнение по молбата му по причини,че делото било на доклад при съдията; едва на 30.12.16г. страната се снабдила с препис от решението,от което установила,че деликвентът,чиято отговорност е застраховала, е признат за невиновен. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен или не. Обвързваща сила присъдата има , независимо дали е осъдителна или оправдателна , при тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, тъй като предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя. Поради това наличието на влязла в сила такава към момента на разглеждането на гражданско дело срещу застрахователя по гражданската отговорност на деликвента представлява писмено доказателство от съществено значение за изхода от иска по чл.226 ал.1 КЗ/отм./.Първата предпоставка на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице,но не и втората. Видно от данните по делото на страната е било известно,че е образувано и водено срещу деликвента досъдебно производство.Същата е била във възможност да се снабди с издаденото й съдебно удостоверение,по силата на което да получи сведения за хода на досъдебното производство още през м.юни 2016г. /14.06.16г.,на която дата такова вече е било налице/. Реалното му получаване от страната едва на 17.08.16г. не е обяснено от нея с обективни причини за забавянето.Независимо от това, към 30.08.16г. страната вече е могла да бъде в известност /доколкото справката от СРП вече е била налице/ и за наличието на образуваното още през 2014г. съдебно наказателно производство от административен характер,за което е могла да извърши обикновена справка в деловодството на съда и да установи дали същото е приключило и с какъв резултат,след което да поиска от гражданския съд в първото по делото заседание да й даде възможност в следващо съдебно заседание да представи относимото към спора доказателство,за снабдяването с което се е наложило да премине през необходимите процедури по издаването на официално заверен препис. Всички тези действия процесуалният представител на дружеството застраховател не е предприел,а в откритото съдебно заседание изрично е заявил,че няма да представя доказателства,въпреки,че към този момент молбата му,депозирана от него пред СРС по НАХД е чакала отговор.Следващият от тези обстоятелства извод е,че твърдяното с молбата новоузнато обстоятелство и свързаните с установяването му нови писмени доказателства са могли да бъдат известни при решаването на делото,както е била налице и възможност страната да се снабди с тях своевременно,а пропускът това да бъде сторено се дължи не на обективни причини,а изцяло на бездействието й. Последното е пречка молбата й за отмяна да бъде уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗК“О.“ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлата в сила част от решение №8521/23.11.16г.,постановено по гр.д.№11228/15г. по описа на СГС,с която дружеството е осъдено на основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ да заплати на М. К. К. иск за присъждане на обезщетение за причинени му в резултат на претърпяно ПТП в размер на 10 000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.