О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е   № 362   София, 22.10.2008 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври двехиляди и осма година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Любка Богданова                                                                               Марио Първанов     като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 1711/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Ф. Х. чрез процесуален представител адвокат Б против въззивно определение на окръжен съд Пловдив № 2189/1.08.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 955/2008 г. С частната жалба са изложени съображения в подкрепа на разбирането, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и постанови друго, с което да се прекрати производството по делото поради некомпетентност на българския съд. С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че правилното и законосъобразно разрешаване на въпроса за международната компетентност на българския съд да се произнесе по спора между страните относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид фактите, че страни по спора са граждани на две държави-членки на Европейския съюз, че съдебна практика по повдигнатите въпроси липсва и предвид зачестилите случаи, в които пред българските съдилища се поставят за разглеждане въпроси с международен елемент. Освен това счита, че разрешаването на повдигнатия с частната жалба въпрос относно компетентния съд ще бъде прецедент за нашата правна система, съобразно който ще бъдат разрешавани бъдещи спорни ситуации, което би допринесло до голяма степен, както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Позовава се и на разпоредбата на чл. 28 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/, съгласно който международната компетентност се проверява служебно от съда и определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и на касационно обжалване. Ответницата по частната жалба Г. И. Ч. е оспорила частната жалба по съображения, изложени с писмено възражение от адвокат Д. Ч. касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 ГПК. При проверка за допустимост на частната жалба до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г. о. намира, че частната жалба следва да се допусне до касационно обжалване. С обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: компетентен ли е български съд да разреши спор с международен елемент относно упражняване на родителски права и определяне на мерки за лични взаимоотношения между родители-граждани на различни страни от ЕС и тяхното малолетно дете. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд, ІІІ г. о. взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение на Окръжен съд Пловдив № 2189/1.08.2008 г., постановено по в.ч. гр. д. № 955/2008 г. е оставена без уважение частната жалба на Ф. Х. , гражданин на ФРГ против определение на Районен съд Пловдив, ІІ-ри брачен състав от 5.12.2007 г. по бр. д. № 543/2007 г., с което е прието, че районен съд Пловдив е компетентен да разгледа и реши спора между Г. И. Ч. и Б. Х. при кого от двамата родители да живее детето им Й. Л. Ф. ов Ч. и кой от тях да упражнява родителските права по отношение на детето. Жалбоподателят се оспорва правния извод на въззивния съд относно приложимия нормативен акт за определяне на компетентния съд да разгледа конкретния спор, а именно Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и че съгласно чл. 8, т. 1 от Регламента компетентният съд по въпросите на родителската отговорност се определя от обичайното местопребиваване на детето. Счита, че е неправилен изводът на въззивния съд, че детето Й. Л. Ф. ов-Ч. има обичайно местопребиваване на територията на Република България от началото на 2007 г., съобразно което международно компетентен съд за реши спора между двамата родители е българският съд /районен съд Пловдив/. Счита, че при решаването на този въпрос съдът не отчел всички релевантни факти, а именно ниската възраст на детето /Йоан Л. е роден на 19.09.2006 г./ и неспособността му да взима самостоятелни решения относно установяването на определено място; че единствена причина детето да се намира в Република България към момента на предявяване на иска е неправомерното му отвеждане от майката без съгласие и въпреки изрично противопоставяне на другия родител, както и причините за установяване на територията на Република България и бъдещите намерения. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно и с оглед особеностите на конкретния случай е обосновано от фактическа и от правна страна от въззивния съд, че към момента на подаване на исковата молба /11.05.2007 г./ детето Й. Л. е имало обичайно местопребиваване на територията на Република България, въз основа на което е решен въпроса относно международно компетентния съд, който следва да се произнесе по спора. Неоснователен е и доводът за неправилен извод на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 10 от Регламент 2201/2003, определяща компетентния съд в случаите на неправомерно отвеждане и задържане на дете. Същият довод е обсъден от въззивния съд и е отхвърлен с констатацията за липса на данни за постановен от компетентен орган акт, че в случая е извършено отвличане на дете. Съдът е посочил, че с писмо изх. № 16-02-6/13.09.2007 г. на Министерство на правосъдието на Република България до Федералното министерство на правосъдието на ФРГ /л. 148-149 от делото на районния съд/ Министерството на правосъдието на РБ ще предприеме всички необходими действия в изпълнение на задълженията си по чл. 7 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, но по делото не са представени данни за действително предприети действия в конкретния случай. Твърдението на жалбоподателя в негова писмена молба /л. 53-55 от делото на районния съд/, че пред Федералното министерство на правосъдието ФРГ има висящо дело с предмет връщане на детето на страните съгласно регламент на Х. конвенция от 25.10.1980 г. се поддържа и с частната касационна жалба. То е обсъдено от въззивния съд и е отхвърлено по съображения, че твърдението не е подкрепено с доказателства по делото. Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.     О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав № 2189/1.08.2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 955/2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Окръжен съд Пловдив, VІ граждански състав № 2189/1.08.2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 955/2008 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: