Р Е Ш Е Н И Е   №  653   София, 17.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.11.2009  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 660/2009  година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. Т. П.,Ж. Г. Ц.,В. С. Ц.,А. М. А. и М. М. А.-като непълнолетна ,със с. на п. си З. А. П. против решение №516/29.12.2008г. на Софийски градски съд,ВК,ІV”Д” отд.,постановено по гр.д. №1441/2008г.,с което е оставено в сила решение от 13.08.2004г. по гр.д. №606/2002г. по описа на Софийски районен съд,44 състав. Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,свързано с произнасянето на съда по материалноправен въпрос относно настъпване на реституция на имот,на основание член 2 ал.2 от ЗВСОНИ,принадлежал на наследодателя на ищците,като впоследствие част от имота била застроена и възможността от възстановяване правото на собственост върху останалата незастроена част,ако тя може да се обособи като самостоятелен обект,в противоречие с приетото с Тълкувателно решение №6/2005г. по гр.д. №6/2005г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК на ВКС,свързано със застрояване на незаконно отнети имоти и отчуждени имоти, в периода 1944г.-1989г.,когато строежите са били законни,като според изложеното с точка първа от това тълкувателно решение-новото строителство в незастроен имот е пречка за реституиране,освен ако от незастроената част може да се обособи съобразно нормативите за устройство на територията самостоятелен обект на собственост. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение ,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба С. о. „М”гр. София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Ищците,настоящи касатори,в качеството си на наследници на общия наследодател Ц.,са предявили против С. Община-район”М”гр. София, иск с правно основание член 108 от ЗС с предмет-ревандикацията на следния недвижим имот-частта от 1100 кв.м от имот пл. №3819 от кад.листове 16 и 17 по плана от 1939г.,при описани граници на тази част,а понастоящем по действащия план представляващ част от парцел **** кв.9,граничеща на изток с бул.”А”,като твърдят,че след смъртта на наследодателя им процесният имот е бил присвоен от общината,без да е отчуждаван по надлежния ред и без те да са били обезщетявани,като част от него е била отредена с регулационния план на ж.к.”М” за жилищно строителство,което мероприятие е реализирано и заема част от имота,а от същия е останала незастроена част,процесната свободна площ от 1100 кв.м,която не е засегната от мероприятието и отговаря на изискванията на ЗТСУ/отм/ за образуване на самостоятелен парцел,поради което е възстановена по силата на реституционния закон,а ответника я владее без правно основание. Съгласно приложения по делото препис от договор за доброволна делба от 17.10.1947г.,в дял на общия наследодател на ищците Ц са поставени описаните недвижими имоти,включително процесния-описан като нива с площ 2864 кв.м,находяща се в землището на кв.”Д” гр. С.,местността”К”,при съседи:Веселин П. ,Павел М. ,Данчо П. и път. Според данните по депозираните пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд съдебно-технически експертизи липсва отчуждителна преписка относно имота ,принадлежал на наследодателя,отразен като имот пл. №3819 от кадастралния план от 1939г.,както и данни за изплащане на обезщетение в тази връзка,като с одобрения със З. №РД-50-09-224/20.05.1988г. имот пл. №3819/стар/ попада в кв.9 с отреждане за ОЖС и магазини,като част от общия имот попада и в улица и при осъществяване на мероприятието по отреждането са реализирани само ОЖС и улица. В потвърждение на изложеното в съдебно-техническата експертиза на вещо лице Т. Д. за липса на отчуждителна преписка е и издаденото удостоверение изх. №1194-І-20от 02.10.2008г. на С. община- Д. ”И”,според което за имот пл. №3819-стар,м.”Д”,липсват в архива на дирекцията данни за отчуждаване на имота за жилищно строителство,а съгласно удостоверение №АГ-94-980/11.05.2002г. имота,описан в т.1 на дял І на договора за доброволна делба от 1947г.,поставен в дял на наследодателя на ищците, е идентичен с имот пл. №3819 от кад.листове 16 и 17 по плана от 1939г.,а понастоящем попада в парцел **** от кв. 9-отреден за жилищно строителство с регулационния план,одобрен за ж.к.”М”, по силата на горепосочената заповед от 1988г.,като мероприятието е реализирано и жилищният блок заема западната част от процесния имот, останалата част от 970 кв.м,защрихована от скицата към удостоверението е свободна,който имот попада в общ терен от 54 434кв.м и за който е съставен акт за частна общинска собственост№92 от 10.12.1996г. По отношение на процесната незастроена част,според заключението на вещо лице Т. Д. ,депозирано пред първоинстанционния съд,попадаща извън сервитута на блока и е с непосредствен излаз на улица,поради което отговаря на изискванията на член 19 от ЗУТ/член 54 от ППЗТСУ/ за обособяване на самостоятелен УПИ/ парцел/,което се допълва от данните по депозираната на лист 33 от въззивното дело допълнителна техническа експертиза,в която процесното място е оцветено в червен цвят,по контура означено с буквите:АБВГ, по приложената на лист34 от делото скица, попада в затревен терен,без да има изрично отреждане”за озеленяване” по регулационния план,а в тази територия са налице реституирани имоти-оцветени в зелено на скицата. ВКС намира,с оглед задължителната за съдилищата съдебна практика,свързана с приложението на реституционните закони,обект на постановеното с горепосочените Тълкувателни решение №6/2006г. и №1/1995г. на ОСГК на ВКС,относно допустимостта на реституцията при наличието на установеното с доказателствата по делото,следва да се приложат разрешенията ,предвидени в тези решения,а именно когато незаконно отнети или отчуждени не по установения ред от държавата,общините и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г.,недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера в който са били отнети или отчуждени се прилагат разрешенията на т.1 и т.2 от Тълкувателно решение №1/1995г. за допустимостта на реституцията,ако строежа е законен. С параграф 1 ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ/Д.в бр.107/18.11.1997г./ се предвиди допълнително реституционно основание ,като се създаде нова ал.2 на чл.2 от ЗВСОНИ,според която се възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества,отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата,общините и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г.,при което положение за собствениците на тези имоти настъпва по силата на закона ефектът на реституирането на правото на собственост върху тези имоти и правоимащите по нея могат да защитят правото си на собственост по исков ред,каквато хипотеза е налице в случая,съгласно доказателствата и установеното със същите по делото,във връзка с предявения ревандикационен иск. Целта на реституцията е да възстанови имотите,доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Новото строителство в незастроен имот,каквото е налице в случая,е пречка за неговото реституиране,освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост,съобразно нормативите за устройство на територията,в какъвто смисъл са разрешенията на т.1 и т.2 от ТР №1/1995г. на ОСГК на ВКС. В настоящия спор,предмет на заявената ревандикационна претенция е именно останалата незастроена част от имота на наследодателя на ищците,отнет от последния не по установения ред ,като съгласно изложеното в техническата експертиза,депозирана пред първоинстанционния съд на 06.12.2002г. от вещо лице Т. Д. част от имота и извън сервитута на блока е с непосредствен излаз на улица и отговаря на изискванията на член 19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ/парцел/,поради което е налице предвидената в горепосоченото тълкувателно решение хипотеза и реституционния ефект по отношение на процесния имот е настъпил по силата на закона,защото не са налице пречките за възстановяване на правото на собственост върху тази част, от която може да се образува самостоятелен парцел ****ри спазване на предвидените за това нормативи. Следователно,ищците се легитимират като собственици на процесния имот,на основание настъпилата реституция на същия,както вече бе посочено по-горе и ответника владее имота без правно основание,поради което предявеният иск с правно основание член 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Като е приел противното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено и спора се реши по същество.     Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №516/29.12.2008г. на Софийски градски съд,ВК,ІV”Д” отд.,постановено по гр.д. №1441/2008г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. община,район”М”,гр. София да предаде на Ц. Т. П.,Ж. Тодорова П. ,В. С. Ц.,Г. С. Ц.,А. М. А. и М. М. А. владението върху следния недвижим имот:частта от 1100 кв.м от имот,намиращ се в строителните граници на гр. София”м.”Д”,със стар планоснимачен №3819 от кадастрални листове 16 и 17 по плана от 1939г.,обоозначена с букви АБВГ,оцветена в червен цвят на скица №1,приложена към допълнителна съдебно –техническа експертиза от19.11.2008г. на вещо лице Т. Д. и представляваща неразделна част от решението,при граници на частта:от северозапад-жилищен блок,от югозапад В. П. ,от североизток –Данчо П. ,от югоизток –път,а по действащия регулационен план на м.”М”,одобрен със заповед №РД-50-09-224/1998г.част от парцел **** от кв.9,граничеща на изток с булевард”А”,на основание член 108 от ЗС. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: