Р Е Ш Е Н И Е № 275 София, 12 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1424 / 2011 год. На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения С. М. Й. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 472 от 08. 02. 2011 год., постановено по ВНОХД № 345 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е била потвърдена присъда № 994 от 24. 02. 2009 год. постановена по НОХД № 980 / 2006 год. по описа на Районен съд – гр. Благоевгрд.. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се, упражняване на правомощието на касационния съд по чл. 425, ал. 1, т. 2, предложение последно от НПК, алтернативно, това по ал. 1, т. 1 от същия законов текст. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Осъденият Й. изразява становище за основателност на искането, като моли същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 994 от 24. 02. 2009 год., постановена по НОХД № 980 / 2006 год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, осъденият С. М. Й., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пред. 1 във вр. с ал. 1, пред. 2 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което, е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, осъдения Й. е бил лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност свързана с пазене и управление на чуждо имущество, за срок от една година. С въззивно решение № 465 от 21. 01. 2010 год., постановено по ВНОХД № 301 / 2009 год. по описа на Окръжен съд - гр Благоевград, присъдата е била потвърдена. С решение № 358 от 25. 06. 2010 год., постановено по НД № 293 / 2010 год., състав на Върховния касационен съд на РБългария, трето отделение, е отменил по реда на възобновяването горепосоченото въззивно решение на Окръжен съд - гр. гр. Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. С решението чиято отмяна се иска понастоящем по реда на възобновяването - № 472 от 08. 02. 2011год., постановено по ВНОХД № 345 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, първоинстанционната присъда постановена по НОХД № 980 / 2006 год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, е била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, при която е налице принципно съобразяване с указанията дадени в постановеното по реда на възобновяването решение на ВКС на РБ, Окръжен съд – гр. Благоевград, законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните и в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие свидетели, заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението в искането, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно понеже, по делото са били установени в достатъчна степен такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Няма спор, че за съставомерността на едно деяние като престъпление по чл. 206 от НК, е необходимо и достатъчно, деецът да владее или пази определена вещ/вещи на някакво правно основание, като изпълнителното деяние на това обсъждано престъпление може да се изрази както в разпореждане с владяната, пазената вещ, така и в отказ, тя да се върне. Не е необходимо да е налице сключване на някакъв вид договор, респективно юридическо оформяне на основанието въз основа на което деецът владее или пази вещта, като единственото изискване, същото да е правомерно, за разлика от присвояването на веща, което винаги следва и трябва да бъде, противозаконно, т.е., неправомерно. В конкретния случай, на базата на различни доказателствени източници по делото е установено, че осъдения Й. е получавал от свид. М. реализирани от продажбата на грозде от кооперация ”Дъбрава” парични суми, като предлог за това е било обстоятелството, че същите с оглед безопасност, да бъдат съхранявани в касата на кметството/ към инкриминирания период, осъдения е бил кмет на [населено място]/. Недвусмислено е установено и това, че след приключване на кампанийният период на гроздобер, свид. Д. е инициирал провеждане на заседания свързани с отчитането на получените като приход от продажбата на грозде суми, които били пазени от осъдения, който междувпрочем е и разходвал суми касателно дейността на кооперацията. Установено е и това, че Й. на проведено такова заседание, е отказал да даде отчет за получените парични средства. Действително, допълнителната съдебно-счетоводна експертиза не е работила с документация съобразена с разпоредбите със Закона за счетоводството, но в крайна сметка, същата освен с показанията на разпитаните по делото свидетели, а и оскъдните писмени доказателства, при изготвяне на своето заключение се е съобразила и с представените ПКО от осъдения, като на базата на всички данни по делото, е депозирала заключение, че осъденият Й. не отчел останала в наличност сума в размер на 11 393, 75 лева /докато съставомерната с оглед повдигнатото обвинение е в размер на 10 397, 43 лв./. Изложеното до тук, недвусмислено води до извода, че осъдения Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил привлечен да отговаря. Действително, изложените от инстанциите по фактите съждения относно правната квалификация на деянието, макар и не изцяло перфектни, по съществото си и като краен извод, са правилни и законосъобразни, а и както бе посочено по - горе, намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Наложеното на осъдения Й. наказание определено при условията на чл. 55 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като се явява съобразено с доказателствената съвкупност, в частност, с констатираните смекчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства и изцяло съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е в унисон с целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. По изложените до тук съображения, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение, намира постановеното решение на Окръжен съд – гр. Благоевград за правилно и законосъобразно, а искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство, за изцяло неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Й. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 472 от 08. 02. 2011 год., постановено по ВНОХД № 345 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: