РЕШЕНИЕ № 521 София, 03 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1628 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 18.04.2011 г. по гр.д. № 353/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 26.07.2010 г. по гр.д. № 17448/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за отговорността на малолетния длъжник при неизпълнение на договорно задължение. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че при двустранните договори всяка от страните получава и може да задължи насрещната престация, защото тя е изпълнила своята. Когато насрещната страна не изпълнява задължението си, изпълнилият своето задължение кредитор може да се освободи от договора и да поиска връщане на даденото от него. Той може да развали договора, когато длъжникът не изпълнява своето задължение по причина, за която той отговаря. Длъжникът отговаря за неизпълнението, когато не е положил дължимата грижа, в такъв случай той има вина, която в гражданското право не е субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици. Той отговаря, когато неговото поведение не съответства на абстрактния модел на „дължимата грижа”. Длъжникът отговаря и за чуждо поведение. Той не може да се екскулпира, поради това че като не е искал или могъл да изпълни сам, е привлякъл трето лице, не само когато е избрал третото лице (тогава той отговаря за лошия си избор), но и когато без възможност да избира е действал чрез другиго (законен представител – родител, настойник, попечител или управител на наследство). В този случай той носи риска от това, че не е могъл да действа иначе, освен чрез законния си представител (когото не може да избира), поради което отговаря без вина. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният алеаторен договор е изпълняван от приобретателката до смъртта й на 15.04.2008 г., след което не е изпълняван от преживелия я съпруг до смъртта му на 20.07.2008 г. и от малолетното им дете, което е и негов наследник, но неизпълнението не се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, тъй като е малолетен и съответно е в обективна невъзможност да изпълни. Правилно въззивният съд е приел, че процесният алеаторен договор е изпълняван от приобретателката до смъртта й на 15.04.2008 г., след което не е изпълняван нито от преживелия я съпруг до смъртта му на 20.07.2008 г., нито от малолетното им дете, което е и негов наследник. Също правилно съдът е приел, че малолетният ответник няма своя вина за неизпълнението. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че е налице обективна невъзможност за неизпълнение – в такъв случай договорът се разваля по право съгласно чл. 89 ЗЗД. Също в нарушение на закона съдът е приел, че малолетният длъжник не отговаря за неизпълнението чрез своите законни представители. Изпълнението чрез тях е напълно възможно и след като то не е предоставено на кредиторите, те могат да развалят договора на предявеното основание. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ищците Г. В. С. и А. П. М. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.830,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 18.04.2011 г. по гр.д. № 353/2011. РАЗВАЛЯ сключения на 25.11.1997 г. с нотариален акт № ** том *. н.д. № 37976/199* на Нотараиалната служба при СРС договор да прехвърляне на недвижим имот (подробно описан в нотариалния акт) срещу задължение за издръжка и гледане между Г. В. С., ЕГН [ЕГН] и А. П. М., ЕГН [ЕГН], от една страна, и В. Г. С., ЕГН [ЕГН], от друга страна, поради неизпълнението му от С. С. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН [ЕГН] чрез настойницата му С. С. К., ЕГН [ЕГН] от да заплати на Г. В. С., ЕГН [ЕГН] и А. П. М., ЕГН [ЕГН], двамата от сумата 1.830,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.