Р Е Ш Е Н И Е   №  508   София,  03 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ: САВКА СТОЯНОВА                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 501/ 2008 година Производството е образувано по повод касационен протест на Софийска градска прокуратура против постановената нова присъда № 2 от 26.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 2266/ 2007г. на Софийски градски съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на същия съд. Съображенията изложени в подкрепа на доводите са, че доказателствените материали не са преценявани в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 НПК, поради което и извода на съда, че подсъдимият е невинен и оправдан е неправилен.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения и иска отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане.   Подсъдимият не се явява, производството по отношение на същия е проведено при условията на чл.269, ал.3, б.”а” НПК.   Назначеният служебен защитник намира протеста за неоснователен, твърди, че при постановяване на присъдата въззивният съд не е допуснал сочените нарушения, поради което и тя следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Софийски градски съд с присъда № 2 от 26.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 2266/2007г. е отменил присъдата от 15.05.2007г. постановена по н.о.х.д. № 10918/2006г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият Д е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.194, ал.1 НК и вместо нея постановил новата, с която признал подсъдимия за невинен в това на 18.01.2003г. в гр. С., кв. Студентки град, в интернет клуб 35, да е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон „ Нокия- 3310” със СИМ карта на обща стойност 170лв. от владението на Г. Г. А. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.194, ал.1 НК. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е основателен. При вземане на решението въззивната инстанция не е основала вътрешното си убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснала нарушение по чл.14, ал.1 НПК. Събраните пък по делото доказателства не са били подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, което сочи на едностранчивост и пълно игнориране на показанията на свид. Тунджев. В решаващите мотиви на въззивната присъда основно съдът се е занимал с годността на протокола за разпознаване от досъдебното производство и след като го е изключил от доказателствения материал е приел, че останалите доказателства не са достатъчни, за да се даде отговор на основния въпрос от предмета на доказване- участието на подсъдимия в престъплението. Съображенията на този съд, относно негодността на извършеното разпознаване, не се споделят от настоящия състав. От доказателствата по делото е установено, че свид. Тунджев е не само очевидец на времето и начина на извършване на деянието, но и макар да не знае името на подсъдимия, той многократно го е виждал, познава го като посетител в компютърната зала. От значение е и факта, че именно поради оплаквания на клиенти за извършени кражби, вниманието на свидетеля е било насочено към групата на подсъдимия. Непосредствено след отнемането на мобилния апарат и напускането на залата от подсъдимия са уведомени органите на МВР и още в момент е дадено пълно описание на извършителя. В показанията на свид. Тунджев няма никакво противоречие, или различие по отношение на възможността му да посочи лицето, извършител на кражбата. Той го е описал както по външност, така и е заявил, че според него той не е български гражданин. С оглед на това неоправдано въззивният съд е приел, че поради случайната среща между свид. Тунджев и подсъдимия в коридора на РПУ извършеното разпознаване е опорочено. След като свидетелят е последователен и категоричен в твърденията си, че ако срещне ще познае лицето, извършило кражбата, обстоятелството, че преди непосредственото извършване на разпознаването, той го е видял в коридора на РПУ не може да се приеме, че това е повлияло върху него и извършеното разпознаване е до такава степен опорочено, че следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Поначало въззивният съд е преценявал изолирано събраните по делото доказателства, което е недопустимо и е довело до нелогичност на мотивите. Вместо да се даде тежест на отговорите на основните въпроси от предмета на доказване- извършено ли е престъпление и автор ли е подсъдимия на него, е отделено голямо внимание на обстоятелства, насочващи, че и други лица са участници в инкриминираното деяние. Съдебното производство е по обвинителен акт само срещу подсъдимия и в тази рамка съдът е бил длъжен да разглежда делото, съмненията за евентуално участие и на други лица, не могат да повлияят в конкретния случай при решаване на въпроса за отговорността му. Ако въззивният съд беше преценил доказателствените материали в тяхната съвкупност, в съответствие с правилата на формалната логика, той би стигнал и до други изводи, по отношение на основния въпрос за авторството на деянието.   Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на оправдателната присъда от въззивния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствените материали , което е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение           Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ присъда № 2 от 26.05.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 2266/2007г. по описа на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: