Р Е Ш Е Н И Е № 399/2015 г. гр. София 02.02.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 26 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 3413 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5826/24.03.2015 г., уточнена с молба вх. № 7750/20.04.2015 г. от ищеца К. Ц. Й., чрез пълномощника Д. Й. – съпруга за отмяна на влязло в сила решение № 498/28.03.2014 г. по гр.дело № 1300/2013 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя против Т. П. Я. от [населено място] иск с пр.осн.чл.108 ЗС, с който се иска да се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху 33 кв.м. по границата на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.К., част от УПИ VI – 601 по плана на [населено място], като неоснователен. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могъл да се снабди своевременно, както и, че е налице неистинско заключение на вещо лице, върху което е основано решението – основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Към молбата са приложени писмени доказателства, подробно описани в същата. Ответникът по молбата за отмяна Т. П. Я., чрез адв.Р. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд. С определение № 236/01.07.2015 г. постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебна заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 498/28.03.2014 г. по гр.дело № 1300/2013 г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 22.04.2014 г.е отхвърлен предявения от молителя К. Ц. Й. от [населено място] против Т. П. Я. от [населено място] иск с пр.осн.чл.108 ЗС, с който се иска да се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху 33 кв.м. по границата от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.К., част от им.VI-601 по плана на [населено място] като неоснователен и недоказан. С решението е прието, че за [населено място] са налице два одобрени регулационни плана от 1904 г. и от 1987 г. и със същите не е променена регулационната граница между имоти УПИ VIII – 234, кв.27 и УПИ IX 233 кв.27, поради което между двата имота липсва придаваемо и отчуждаемо място, съответно липсва неприлагане на регулацията. Прието е също, че за регулацията и ситуирането на сградите върху вътрешната регулационна линия следва да се съобрази установеното с решение по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд Плевен, според което между двата имота УПИ VIII – 234,кв.27 и УПИ IX 233 кв.27 няма неуредена регулация, че разликата в площта на двата имота следва от изготвената кадастрална граница, утвърдена с кадастралния план на [населено място] от 1987 г., според който кадастралната граница е очертана като дъга в имота на ищеца, че липсват данни откъде идва това различие, че липсва материализирана граница на място. Съгласно същото решение одобрената с плана от 1987 г. кадастрална граница между двата имота не е имотна такава, че одобряването на същата е изготвено в нарушение на материалния закони без отчитане на правата на собственост върху процесните имоти в противоречие с действащия регулационен план и с нотариалните актове за собственост. Съдът е приел, че имот УПИ VIII 234 в кв.27 собственост на К. Й. и наследници на Й. Й. по ЗРП на [населено място] от 1987 г. и по скица № 98/14.05.2012 г. е идентичен с парцел VI в кв. 26 по документ н.акт № 78/22.05.1964 г. Районният съд е възприел заключение на вещо лице Ил. С., според което отклоненията по уличната регулационна линия, така и по оста спрямо отчетените от него данни са съответно 7 см. и 12 см. за сметка на УПИ VI-602, дължината на регулационната граница на УПИ VI-602 е отчетена 22.80 м, а измерена на място 22.43 м. Възприето е становището на вещото лице, че намалението не може да бъде само за сметка на УПИ VI-602, като се вземе предвид разликата между регулационната граница прекарана между двете крайни точки – улицата и в дъното на имота, която не съвпада с регулационната граница по плана от 1904 г. и разликата е 36 см. Съдът се е позовал на чл.14,ал.3 ЗУТ според който поземлените имоти се регулират чрез улични и вътрешни регулационни линии. Прието е, че те определят правото на собственост, но по различни причини, включително и поради грешки при трасирането, грешки при преместването на геодезични знаци и др. е възможно да съществува разминаване между площта на имота по титул за собственост, тази по скица и измереното на място. Въз основа на заключението на в.л. С. е прието за установено, че постройките на калкан-гараж и стопанска постройка съвпадат по регулационната граница от 1904 г., а другите допълващи постройки – стопанска сграда и постройката откъм жилищната сграда са изградени по регулационната линия по плана от 1987 г. Възприето е заключението на вещото лице И.С., според което има разлика между регулационната граница, прекарана между двете крайни точки на улицата и в дъното на имота, която не съвпада с регулационната граница от 1904 г., но най-голямото отклонение е размер на 33 см. между двете граници, което е в границите на допустимата грешка при измерването. При тези съображения е изведен извода, че ищецът не е доказал претенцията си и е отхвърлен предявения ревандикациондикационен иск. Молителят е представил новооткрити писмени доказателства – скица № 69/29.05.1964 г., издадена за имот пл. № VI-602 по регулационния план на [населено място], скица № 60/25.07.1957 г. на същия имот, скица № 233/26.09.2012 г., издадена за УПИ VIII-234 в кв. 27 по регулационния план на [населено място], скица № 17/22.01.2013 г., издадена за УПИ IX и X пл. № 233 в кв. 27 по регулационния план на [населено място], преписи съдебно технически експертизи, изготвени от вещото лице Х. В. Х. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място] – допълнителни експертизи от 08.07.2009 г. и от 21.08.2009 г. с приложени скици, препис от решение № 107/13.03.2015 г., постановено по адм.дело № 865/2012 г. на Административен съд [населено място], част от решение № 593/30.10.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място] – стр.9 и 10-та от мотивите, препис от решение № 592/17.12.2014 г. по адм.дело № 323/2012 г. на Административен съд [населено място], препис от решение № 66/24.02.2015 г. по адм.дело № 324/2012 г. на Административен съд [населено място], препис от решение № 67/24.02.2015 г. по адм.дело № 322/2012 г. на Административен съд [населено място], влязло в сила на 19.03.2015 г., препис от протокол от съдебно заседание от 01.09.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място], кс.копие от становище от К. Ц. Й. относно заключение на вещо лице в с.з. от 01.09.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място], първа страница от заключение на вещо лице Х. В. Х., дадено по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място]. С допълнителна молба вх. № 8938 от 05.08.2015 г. по настоящото дело молителят е представил пълен препис от заключение на вещо лице Х. В. Х. от 19.05.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място] и две скици към заключението, писмо № 1102-176-4/05.06.2009 г., издадено от [община]. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Всяко от представените с молбата за отмяна писмени доказателства – скица № 60/25.07.1957 г., както и преписи съдебно технически експертизи на вещото лице Х. В. Х. от 19.05.2009 г., от 08.07.2009 г. и от 21.08.2009 г., дадени по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място], скица № 233/26.09.2012 г., препис от решение № 593/30.10.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място] са приложени по гр.дело № 1300/2013 г. на Плевенския районен съд, съответно са обсъдени от съда с решението, чиято отмяна е поискана. Следователно тези писмени доказателства не са нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Представената с молбата за отмяна скица № 17/22.01.2013 г. също е приложена по гр.дело № 1300/2013 г. на ПлРС – приложена е към заключението на вещото лице инж.К. Ш. от 06.01.2014 г. Това заключение е прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание, проведено на 14.01.2014 г., на което молителят-ищец не се е явил, но е представляван от съпругата си Д. Й.. Следователно ищецът е узнал за това доказателство и същото му е станало известно на 14.01.2013 г. – т.е. преди приключване на устните състезания и постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. С оглед на това не представлява новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Представените от молителя преписи от решение № 107/13.03.2015 г. по адм.дело № 865/2012 г., решение № 592/17.12.2014 г. по адм.дело № 323/2012 г., решение № 66/24.02.2015 г. по адм.дело № 324/2012 г., решение № 67/24.02.2015 г. по адм.дело № 322/2012 г., всички по описа на Административен съд [населено място] са постановени след влизане в сила на решението, чиято отмяна е поискана, поради което са извън обхвата хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение по делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съдът преценява, че приложената към молбата за отмяна скица № 69/29.05.1964 г., протокол от проведено съдебно заседание от 01.09.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място] и писмо изх. № 1102-176-4/05.06.2009 г., издадено от [община] също не представляват нови писмени доказателства, с които молителят не е могъл да се снабди своевременно по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителят К. Й. при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото е имал възможност да се снабди с всяко от тях и ги представи по делото до приключване на устните състезания. Освен изложеното съдът преценява, че същите писмени доказателства не са от съществено значение за делото – те не биха променили нито фактическите, нито правни изводи на съда по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Не е ново писмено доказателство и становището на молителя вх. № 2747/07.09.2009 г., представено по адм. дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място], тъй като в същото се съдържат твърдения за факти, изгодни за молителя. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на соченото от молителя К. Й. основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 498/28.03.2014 г. по гр.дело № 1300/2013 г. на Плевенския районен съд. Доводите в молбата за отмяна, за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на молителя са изцяло неоснователни. Представеното в хода на делото писмо изх. № ПЛ-38-00-098/24.04.2015 г., издадено от ДНСК Северозападен регион съдът не обсъжда, тъй като с подадената молба за отмяна и допълнителната такава липсва позоваване на това доказателство, като обосноваващо наличието на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съдът преценява, че в настоящият случай не се установява и основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд по чл.303,ал.1,т.2, пр.3 ГПК – установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице, на което е основано решението. Твърденията на молителя Й. в молбата за отмяна-първоначална и допълнителна са, че влязлото в сила решение на Плевенския районен съд е основано на становище на вещо лице, дадено в съдебно заседание на 01.09.2009 г. по адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място], което е в противоречие с дадените от същото вещо лице три броя технически експертизи по същото дело. За да е налице основанието по чл.303,ал.1,т.2,пр.3 ГПК следва неистинността на заключението на вещото лице, върху което е основано решението, чиято отмяна е поискана да е установена с влязла в сила присъда, съответно споразумение по наказателно дело, или с влязло в сила решение по чл.124,ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено, поради някоя от причините по НПК. По делото не са представени доказателства от молителя, от които да се установи, че твърдяната неистинност на становището на вещото лице инж. Х. Х., дадено по адм.дело № 813/2007 г. на АС [населено място], както и на представените по същото дело от това вещо лице съдебно технически експертизи е установена с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело или с влязло в сила решение по чл.124,ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено, поради някоя от причините по НПК. Освен това решението, чиято отмяна е поискана не е основано на заключенията и становището на вещото лице инж. Х. Х., за които се твърди, че са неистински. Това вещо лице е изслушано по друго дело – адм.дело № 813/2007 г. на Административен съд [населено място]. Решението, чиято отмяна е поискана, постановено по гр.дело № 1300/2013 г. Плевенския районен съд е основано на заключенията на вещите лица по назначени съдебно технически експертизи И. С. и К. Ш.. Поради това съдът намира, че не е налице основанието по чл.303,ал.1т.2,пр.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд – установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице, на което е основано това решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради непредставяне на доказателства за направени такива. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 5826/24.03.2015 г., уточнена с молба вх. № 7750/20.04.2015 г., подадена от ищеца К. Ц. Й., [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез пълномощника Д. И. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 498/28.03.2014 г. по гр.дело № 1300/2013 г. на Плевенския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: