Р Е Ш Е Н И Е № 403 град София, 01 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2153/ 2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Н. П. П. против постановената нова присъда № 200 от 17.05.2011г. по в.н.о.х.д.№222/2011г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила –чл.348, ал1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и признаване на подсъдимия за невинен или връщане делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че сочените нарушения не са налице поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Плевенският окръжен съд с решение № 200 от 17.05.2011г. по в.н.о.х.д.№ 222/2011г. е отменил присъда № 5 от 18.01.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 30/2009г. на Районен съд- Левски и вместо нея постановил нова , с която признал подсъдимия Н. П. П. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 22.02.2009г. в гр. Белене в дискотека „Б.” причинил на П. Л. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето и на същата дата пред дискотека „Б.”причинил на П. Л. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.1 във вр чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. Г. обезщетения за причинените му неимуществени вреди общо в размер на 12000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сумата от 48лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. В касационната жалба по същество липсват конкретни съображения в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което прави невъзможно и настоящата инстанция да даде ясен отговор налице ли са такива нарушения или не.Това е така, защото твърденията, че „след пълна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съда е достигнал до извод, който не съответства на обективната истина”, както и че „при анализа и съпоставката на събраните и проверени по делото доказателства не може да се направи и приеме извода до който е достигнал съда именно, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна по безспорен и несъмнен начин” имат само декларативен характер.Те не могат да бъдат определени като съображения, изложени в подкрепа на касационните доводи, така, както изисква чл.351, ал.1 от НПК, тъй като не е посочено кои данни, ги подкрепят.Настоящият състав намира, че всъщност формулираното като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК възражение по същество може да се определи единствено като „необоснованост” на съдебния акт , по който начин всъщност касаторът сам го определя на стр.2 от жалбата.Необосноваността, както многократно е посочвал Върховният касационен съд не е касационно основание, фактите, както са приети от решаващите по същество инстанции, ако са направени при спазване на процесуалните норми, не подлежат на касационен контрол.Касационната инстанция може да разшири пределите на своята проверка само ако констатира допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, които винаги имат за последица отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане.В настоящия случай обаче при цялостната проверка на постановената от въззивния съд нова присъда не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.Съдебният акт е законосъобразен, в мотивите му са изложени съображения по всички въпроси относими както към авторството на деянието, така и по наличието на обективните и субективни признаци на престъплението.Посочено е защо се приемат за достоверни едни доказателствени средства, а се отхвърлят други , поради което и вътрешното убеждение на съда е основано при спазване на изискванията по чл.14 от НПК. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 17.05.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 222/ 2011г. по описа на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: