Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 18 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1230 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 20.05.13 г, за възобновяване на ВНЧД № 1280/12 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено определение № 481 от 18.12.12 г, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 3723 от 21.11.12 г, по НЧД № 3446/12. С първоинстанционното определение е постановено следното: - приета е за изпълнение присъда № К.78/02 от 20.11.02 г, постановена от Окръжен съд, [населено място], Република С., потвърдена с присъда № Кж.І 132/03 от 23.10.03, с която по отношение на българския гражданин А. Н. Ц., [дата на раждане] г в [населено място], обл. Л., българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, с адрес в Република България - [населено място], обл. Л., [улица], ЕГН [ЕГН], за престъпление по чл. 47, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република С., за това, че на 16.07.2002 г, в [населено място], общ. Т., лишил от живот Р. М., за което е наложено наказание единадесет години „лишаване от свобода” и е приспаднато предварителното задържане, считано от 16.07.2002 г, - деянието е квалифицирано по чл. 115 от НК на Република България, - на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затвор, - на основание чл. 457, ал. 5 НПК, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по предварителен арест за изтърпяване на наказанието в Република С., считано от 16.07.2002 г и от датата на задържането му в Република България - 19.06.2012 г до влизане на определението в сила, - на основание чл. 41, ал. 3 НК вр. чл. 178, ал. 1 ЗИНЗС, е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода”, като е приспаднат периодът, през който осъденият е работил в Република С. по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, считано от 4.03.03 г до 17.10.11 г. Искането е насочено срещу частта на въззивния акт, касаеща произнасянето по чл. 41, ал. 3 НК вр. чл. 178, ал. 1 ЗИНЗС, а именно: зачитане на периода, през който осъденият е работил в Република С. по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Сочи се, че в тази част определението е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон, представляващо основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че българският съд не разполага с правомощие да приложи чл. 41, ал. 3 НК, при положение, че чуждият закон не предвижда същата правна възможност. Посочва се, че от приложено по делото писмо, издадено от Министерство на правосъдието на Република С., срокът на наказанието „лишаване от свобода” следва да изтече на 16.07.2013 г. Твърди се, че, за да бъде постановено приспадане, съгласно чл. 41, ал. 3 НК, следва това да е предвидено в чуждата правна система, до размера, предвиден в нея. Иска се да бъде отменено въззивното определение в оспорената част, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане, в тази част, от друг състав на САС. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че не са налице условия за възобновяване на наказателното производство. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 1, б. „б”, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава, която е единствено компетентна да взема всякакви необходими решения. Вътрешното право на Република България предвижда възможност за зачитане на периода, през който осъденият е работил по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” / чл. 41, ал. 3 НК вр. чл. 178, ал. 1 ЗИНЗС /. В процедурата по чл. 457 НПК съдът прилага своите закони, когато решава въпросите по изпълнение на присъдата. Доколкото няма данни чуждият съд да е приспаднал от срока на наказанието „лишаване от свобода” периода, през който осъденият е работил по време на изтърпяване на наказанието си, това следва да се извърши от българския съд, съгласно чл. 41, ал. 3 вр. чл. 178, ал. 1 ЗИНЗС. Ето защо, СГС и САС законосъобразно са приели, че посочената хипотеза е приложима, тоест, материалният закон е приложен правилно. При това положение, липсва релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а искането за възобновяване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на ВНЧД № 1280/12 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено определение № 481 от 18.12.12 г, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 3723 от 21.11.12 г, по НЧД № 3446/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: