Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 360 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. Д. и Д. М. Д. от гр.Варна срещу решение №1357 от 15.12.2008г. по гр.д.№1206/08г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивният съд не е обсъдил решение №514 по а.х.д.№913/05г. на Варненския окръжен съд, с което е признато, че правото правото им на ползване на върху спорния имот се е трансформирало в право на собственост по реда на §4от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това - изводът на въззивния съд, че в спорния имот не е имало сграда към 01.03.1991г., не съответствал на доказателствата по делото. Необоснован бил и изводът за идентичност на имота на жалбоподателите и този, който е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Съдът не отчел и обстоятелството, че жалбоподателите владеят имота като ползуватели от 1988г., а като собственици – от 1994г., заплащали са данък сгради от 1997г. и към момента на предявяване на исковата молба са придобили собствеността и по давностно владение. Ответниците в производството С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. оспорват жалбата. С определение №704 от 16.07.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за давността като способ за защита на ползувателите на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на правния спор, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решението по гр.д.№9281/06г. на Варненския районен съд и е уважил предявения отрицателен установителен иск – признал е за установено по отношение на ищците С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К., че ответниците Ж. Т. Д. и Д. М. Д. не са собственици на реална част с площ от 308,70 кв.м. от имот пл.№108, находящ се в гр.Варна, район “В. Варненчек”, местност “Чатала”, при граници на реалната част: имот №106, останалата част от имот пл.№108, южната граница на имот пл.№19 и път, очертана с червен цвят на скицата на лист 90 по гр.д.№9281/06г. на В.. Въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху бивша нива от 4 дка, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и включваща процесната реална част от имот пл.№108. Решението на поземлената комисия е постановено при действието на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, ред. ДВ бр.68/99г. и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение няма конститутивно действие, тъй като границите на имота, върху който ще се извърши възстановяването още не са определени със заповед на кмета по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не биха могли да водят иск по чл.108 от ЗС за процесния имот, но имат правен интерес от отрицателен установителен иск - че ответниците не са негови собственици, въпреки извършеното от тях изкупуване, с оглед възможността този имот да бъде отреден за ищците с плана на новообразуваните имоти, като част от имота на техния наследодател. По съществото на правния спор е прието, че с решение №130-4-4 от 26.07.88г. на ИК на ОбНС Варна, на ответницата Ж. Д. е предоставено право на ползване по ПМС №26/87г. върху хавра с площ от 0,6 дка, част от която е процесният имот. Земята е била оценена на 24300лв. с протокол от 20.04.94г., в който е посочено, че тя е застроена със сграда на стойност 6585 лв. и строителни подобрения на стойност 16337лв. Сумата по оценителния протокол е платена и ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 69/2006г. През 2004г. ответницата е поискала да изкупи и разликата над заплатените от нея 600 кв.м. и със заповед №0151/26.0405г. на кмета на община Варна тя е определена за купувач. За да приеме, че въпреки изкупуването ответниците не са придобили собствеността върху земята, въззивният съд е отчел свидетелските показания, че основите и приземният етаж на съществуващата към настоящия момент триетажна сграда са правени през 1988-1989г., но след това няма данни тя да е била завършена към 01.03.91г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно чл.5, ал.2 от З., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Тъй като при ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността не настъпва по силата на закона, а едва с конститутивното решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че преди окончателното възстановяване на собствеността, придобивна давност върху имотите, които се възстановяват по ЗСПЗЗ не тече. Освен това – тази придобивна давност може да бъде само десетгодишна – в този смисъл изрично решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№844/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК и задължително, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед приетото по този въпрос, неоснователен се явява доводът в касационната жалба, че бившите ползуватели са придобили собствеността върху процесния имот чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ все още не е приключило за ищците, затова до издаването на заповед по §7к, ал.7 от ЗСПЗЗ в тяхна полза придобивна давност върху спорния имот не тече. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Решение №514 по а.х.д.№913/05г. на Варненския окръжен съд, на което са се позовали жалбоподателите, е постановено в административно производство по обжалване на оценката на 131 кв.м., които жалбоподателите са поискали да изкупят по реда на §4з, ал.2 от ЗСПЗЗ. В това производство съдът не е компетентен да разрешава спорове за собственост, мотивите на постановеното решение не обвързват гражданския съд при разрешаване на такъв спор, ето защо необсъждането на това решение от въззивния съд не представлява процесуално нарушение. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е установено наличието на завършена сграда в процесния имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. Понастоящем в имота има триетажна сграда и дървена барака. Строителството на масивната сграда е започнало след 1988г., но свидетелите не са установили кога е била завършена. В оценителния протокол от 20.04.1994г. обаче е посочено, че в имота има само сграда с площ от 9 кв.м., оценена за 6 585лв. и строителни подобрения за 16 337 лв. Данните по този протокол следва да се свържат и с декларацията на жалбоподателката Ж. Д. от 21.01.2004г. за извършено в имота незаконно строителство, според която в имота има масивна постройка на два етажа, чието строителството е започнало през 1990г. и е завършено през 1994г. Преценени в съвкупност, тези доказателства сочат, че към 01.03.1991г. в имота не е имало сграда, която да обуслови възможност за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху земята, а само незавършен строеж по смисъла на §1в, ал.3, т.4 от ДР на ППЗСПЗЗ. От друга страна няма данни дървената барака от 9 кв.м. да е отговаряла на изискванията на чл.303б от ППЗТСУ и чл.177, ал.3 от Наредба №5/77г. за правила и норми по ТСУ. И на последно място – идентичността на признатия за възстановяване по ЗСПЗЗ имот на ищците и този, който се владее от ответниците, се установява от скицата на стр.22 от първоинстанционното производство, издадена от община Варна по комбинирания план на местност “Ментеше” от 1997г., в която имот пл.№19 е посочен като имот на наследници на Д. К. Д., съгласно решение №730/18.08.2000г. Тази скица е достатъчна, за да установи идентичността на имотите, независимо от това, че по решението на поземлената комисия имот пл.19 се води в местност “Чатала”, а по скицата – в местност “Ментеше”. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1357 от 15.12.2008г. по гр.д.№1206/08г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: