6 Р Е Ш Е Н И Е № 574 София, 11 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1843/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения Р. В. В., за възобновяване на производството по ВНОХД № 543/2013 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 559/05.04.2013 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийски районен съд. Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение, ревизия на наложените наказания. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият В. не се явява, редовно призован. Искането се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда от 11.10.2012 г., постановена по НОХД № 4180/2011 г. от Софийски районен съд, подсъдимият В. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказанието пробация със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и определена периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил осъдения В. от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 10.08.2010 г. С въззивното решение, постановено по жалба на осъденото лице, присъдата е потвърдена. Поради липса на процесуална възможност за обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение- 05.04.2013 г., с оглед на което искането за възобновяване се явява подадено в срок, но разгледано по същество е неоснователно. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния закон. Вярно е твърдението, отразено в искането за възобновяване, че в мотивите на проверяваното решение, наред с останалите доказателства (доказателствени средства), съдът е посочил и „докладни записки”. Известно е, че фактическите положения могат да се основават върху доказателства, изведени от доказателствените средства, събрани и проверени по реда, предвиден в закона. Съдържащите се изявления на полицейския служител в изготвената от него докладна записка не са доказателствено средство, поради което и не могат да се правят фактически изводи, основани на тези изявления. Проявената от въззивния съд процесуална незаконосъобразност в конкретния случай не води до претендираната същественост на допуснатото нарушение, защото нито първата, нито втората инстанции са правили каквито и да са изводи, основани на информацията, съдържаща се в посочените „докладни записки”. По делото са разпитани полицейските служители и именно тези показания са обсъждани от съда като източник на доказателства. Промяна в позицията за доказаност на обвинението не се налага и от следващите доводи на осъденото лице – неяснота с „кой Дрегер” е извършена проверката. По делото са събрани и проверени достатъчно по обем писмени и гласни доказателствени средства, установяващи този факт. Доказателствено обезпечена е приетата хронология на събитията от момента, в който подсъдимият е бил спрян за проверка след допуснато от него нарушение на правилата за движение, до момента, в който същият е заведен до съответното медицинско заведение, за да даде кръвна проба. Отразеното в писмените документи за времеизвършване на теста, за отчетените показания от техническото средство, за вида на последното са напълно съвместими с показанията на полицейските служители А., С., П.. Свидетелите последователно възпроизвеждат възприятията си за състоянието, в което е бил подсъдимият, предизвикало проверката му с техническо средство за употреба на алкохол, отчетения положителен резултат (отразен и в АУАН, срещу който подсъдимия не е възразил), както и последващото му отвеждане до медицинското заведение. Тезата, поддържана от осъдения, за липса на отговор на защитни възражения, правени в тази връзка пред въззивния съд, е неубедителна. Втората инстанция е дала аргументиран отговор на всеки довод, поддържан от защитата, включително и за приложените писмени данни за показанията на техническото средство „Дрегер”. Тези съображения се възприемат от касационния състав, поради което не е нужно да се повтарят. Достатъчно е запознаването с мотивите на въззивното решение, за да се отхвърлят възраженията за нарушаване на правилата при доказване на обвинението. На подсъдимият е бил връчен талон за медицинско изследване, така както изисква чл. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (Наредба № 30). Едновременно с това В. е бил придружен до медицинското заведение от свидетелите. Отказът на подсъдимия да даде кръвна проба е установен безспорно. Това обстоятелство е отразено от лекаря върху самия талон за медицинско изследване и е удостоверено с подписа на свидетел. Твърденията, че е допуснато нарушение на Наредба № 30, тъй като не е съставен протокол за медицинско изследване - приложение № 2, е неоснователно, защото поведението на подсъдимия, установено в този момент (виж, показания на свидетелите), сочи на отказ за съдействие в тази насока. На следващо място, обвинението наистина почива на предположението, че отчетеното показание на техническото средство за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, съответства на действителното, но това е допустимо според препращането към чл. 6 от Наредба № 30 (виж, в този смисъл Р № 540/2010 г. на ВКС по н.д. № 530/2009 г., І н.о.). Затова, законосъобразно на основание чл. 6 от Наредба № 30, при установен отказ да се даде кръв за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена въз основа на показанията на техническото средство- 1, 65 на хиляда. Накрая, несъстоятелно е възражението за ограничаване правото на защита, изразило се в неточно формулиране на обвинението, поради неяснота коя точно хипотеза на чл. 6 от Наредба № 30 е приета като „надлежен ред”. На това възражение е отделено достатъчно внимание от въззивния съд, като съображенията за отхвърлянето му не търпят никакъв упрек. Обвинителният акт отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 от НПК. Това е така, защото в обстоятелствената част на същия е отразено поведението на подсъдимия, в това число и отказа му, направен в медицинското заведение да даде кръв. В заключителната част на акта, освен всичко друго, е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30, поради което липсва непълнота и/или противоречие, осуетяващи правото на обвиненото лице да научи за какво престъпление е предадено на съд. Обобщено казано, доводите за допуснати съществени процесуални нарушения не намират подкрепа в данните по делото. Ето защо искането на осъдения за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане не могат да бъдат удовлетворени. Установените факти покриват признаците на престъпния състав по чл. 343б,ал. 1 от НК, поради което и няма основание касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. ІІ. По претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретни доводи, относими към третото от касационните основания, не се излагат в искането за възобновяване. Декларативното заявление, че „наказанията не са съобразени по никакъв начин с доказателствения материал” не дава съществена информация в какво се изразява оспорването. Срокът на наказанието пробация е в законоустановения минимум - наложени са само двете задължителни пробационни мерки в минималния срок от шест месеца. Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е съответен на установените данни по делото за поведението на подсъдимия като водач, включително и при извършването на престъплението, които данни не са в полза на подсъдимия. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. В. за възобновяване на ВНОХД № 543/2013 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.