3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274 С., 04.05.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Светла Цачева Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 97 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 522 от 13.01.2011 г. по ч.гр.д. № 13842/2010 г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждане от 30.04.2010 г. по гр.д. № 10175/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявление № 547 от 09.06.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма], [населено място] за парично вземане в размер на 16833,16 лева и за обезщетение в размер на мораторна лихва в размер на 1725,44 лева. Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба вх. № 9597 от 07.02.2011 година, подадена от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси: отговаря ли заявлението на изискванията на чл. 410, ал.2 ГПК, когато е посочен както общия размер на паричните вземания, така и обстоятелствата, при които е възникнало всяко от тях; необходимо ли е при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК да се прилагат доказателства, установяващи вземането и следва ли при констатирана нередовност в заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдът да даде указания за отстраняването и, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на заповедно производство. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 10175/2010 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от [фирма], [населено място]. З. е поискал издаване на заповед за изпълнение за парично вземане в размер на 16833,16 лева, дължими от длъжника К. К. М. от [населено място]; за мораторна лихва върху тази сума в размер на 1725, 44 лева времето от 14.04.2009 г. до 01.03.2010 г. и законна лихва от 05.03.2010 г. Изложено е, че обстоятелствата, от които произтича вземането са неизпълнение на договор № 33 от 04.01.2008 г. за повишаване на квалификация, по който заявителят е заплатил сумата 6845,41 лева и договор от 19.02.2008 г., по който са изплатени 7325 евро. С разпореждане от 03.04.2010 г., Софийски районен съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. с чл. 127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК. Разпореждането е потвърдено с определение № 522 от 13.01.2011 г. по ч.гр.д. № 13842/2010 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд, след констатация за законосъобразност на обжалваното определение е препратил при условията на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, тъй като обуславящия изхода на делото въпрос относно точното изпълнение на изискванията на чл. 410, ал.2 вр. с чл. 127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч.т.д. № 120/2009 г., заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието му е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. Когато вземането не се оспорва от длъжника, кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен лист, без да доказва основателността на претенцията си. Предвид гарантиране възможността на длъжника да възрази срещу заповедта за изпълнение, кредиторът следва да индивидуализира вземането си в степен, длъжникът да направи добре информиран извод дали да се противопостави или да не оспорва претенцията на кредитора. Когато кредиторът е посочил общия размер на паричните вземания и е отразил обстоятелствата, при които те са възникнали, в т.ч. размера на всяко от тях, заявлението съдържа реквизитите на исковата молба по чл. 127, ал.1, т.3 и 4 ГПК. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд за нередовност на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма], [населено място] за парично вземане в размер на 16833,16 лева и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 1725, 44 лева срещу длъжник К. К. М. от [населено място] е незаконосъобразно. С посочването на цената на иска (сборът на отделните вземания) и обстоятелствата, на които се основава иска, в т.ч. размера на всяко от вземанията, изискванията на чл. 127, ал.1, т. 3 и 4 ГПК са изпълнени. Заявлението съдържа и искане да се издаде заповед за изпълнение, поради което са изпълнени и изискванията на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК. Несъобразявайки изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК да се допусне издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 522 от 13.01.2011 г. по ч.гр.д. № 13842/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 522 от 13.01.2011 г. по ч.гр.д. № 13842/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.04.2010 г. по гр.д. № 10175/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на заявление № 547 от 09.06.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма], [населено място] за парично вземане в размер на 16833,16 лева и за обезщетение в размер на мораторна лихва в размер на 1725,44 лева. ДОПУСКА издаване на основание чл. 410, ал.1, т.1 ГПК на заповед за изпълнение на [фирма], [населено място] срещу К. К. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. А, ет.6, ап.15за сумата 16833,16 лева, дължими по договори от 04.01.2008 г. и от 19.02.2008 г.; за сумата 1725,44 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за времето от 14.04.2009 г. до 01.03.2010 година, както и за законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2010 г. до окончателното и изплащане и за сумата 406,17 лева съдебни разноски. Връща делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: