Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр. София, 22.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря И. Рангелова и в присъствието на прокурора И. Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 897 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения В. Н. С. за възобновяване на НОХД № 98/2014 г. на Ихтиманския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 78/18.06.2015 г., в сила от 04.07.2015 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и осъден да изтърпи наказание 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се твърди, че С. не се е укривал, целейки да избегне наказателното преследване, тъй като същият още на досъдебна фаза изявил желание да сключи споразумение и да възстанови щетите, което споделял и понастоящем. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие и да се възползва от разглеждане на делото по някоя от диференцираните процедури по НПК. В искането на осъдения се навеждат и доводи за незаконно определяне на вида и размера на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, като приема, че по повод екстрадицията на осъдения са дадени гаранции за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 5 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните намира, че на първо място следва да очертае пределите на извършваната проверка, като доводите относими към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК следва да останат извън нея. С оглед приетите и влезли в сила изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс (обнародвани в ДВ, бр. 42/2015 г. и по-конкретно съгласно изменената ал. 1 на чл. 424 от НПК, искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. В настоящия случай компетентен да провери присъдата, постановена от РС-Ихтиман, при наличие на предпоставките за образуване на производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е Софийският апелативен съд. От компетентността на касационната инстанция е разглеждането на производството единствено по направеното искане от осъдения В. С. на основание чл. 423, ал. 1 от НПК с доводи относно задочното му осъждане. Искането за възобновяване е било подадено на 02.08.2019 г. и е допустимо, тъй като е било депозирано в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - 30.07.2019 г., което е станало след екстрадицията на осъдения от Кралство Испания на 25.07.2019 г. въз основа на ЕЗА и предаването му на българските власти, съответно превеждането му в затвора в гр. Враца на 26.07.2019 г. Разгледано по същество, искането в частта относно задочното му осъждане е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК (чл. 254, ал. 4 от НПК преди изм. и доп. на НПК, обн. в ДВ, бр. 42/2015 г.) - надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за разпоредително заседание (с. з. преди горепосочените изм. и доп. на НПК), ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието на подсъдимия, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият В. С. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е проведено в негово присъствие. Същият е бил привлечен като обвиняем с постановление от 21.11.2013 г., на която дата е бил разпитан и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“. В протоколите за привличане и разпит на обвиняем по ДП № 108/2013 г. по описа на РУП - гр. Костенец е отразено разясняването на правата му в процеса като обвиняем, вкл. и правото му на договорна или служебна адвокатска защита, в случай че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. В посочените две писмени доказателствени средства е протоколирана информираната му воля, че не желае да се възползва от правото си на защитник, а че ще стори това на по-късен етап - при сключване на споразумение (том III от ДП, л.л. 249 - 251). В разпита си като обвиняем изрично е заявил, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани. На 21.11.2013 г. разследващият полицай е приключил делото и е предал материалите на прокурора, който внесъл обвинителен акт в Ихтиманския районен съд на 24.02.2014 г. С разпореждане от 28.03.2014 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 08.05.2014 г. Видно от изпратената призовка на съобщения по делото адрес (гр. В.,[жк], [жилищен адрес]) подсъдимият обаче не е открит, като е било посочено, че бащата на подсъдимия - лице от кръга на изброените в чл. 180, ал. 2 от НПК, отказал да получи призовката, тъй като нямал връзка с него /л. 25 от нохд/. Изпратена била и призовка за връчване чрез РУП гр. Враца /л. 34 от нохд/. За резултата от призоваването била изготвена докладна записка, видно от която В. С. не бил открит на посочения за призоваване адрес, както и негови близки и роднини. От проведен разговор със съседи на подсъдимия, същите заявили, че той не живее на адреса и не могат да дадат достоверна информация за неговото местонахождение /л. 69 от нохд/. На посоченото заседание от 08.05.2014 г. районният съд определил да се изискат справки от: началника на РУП гр. Ихтиман дали има данни лицето да е напускало страната; Национална следствена служба (НСлС) - относно възможно местонахождение в следствен арест; ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието (ГД „ИН“) - дали лицето се намира в някое от местата за лишаване от свобода в страната и задържа ли се на друго основание, като отложил делото за 13.06.2014 г. В определението на РС-Ихтиман, постановено в закрито заседание на 02.06.2014 г. /л.л. 90 – 91 от нохд/, е посочено, че видно от постъпилите справки от НСлС и ГД „ИН“ за подсъдимия няма данни същият да се намира в арестите и затворите на страната. От постъпила докладна записка от РУП гр. Ихтиман е видно, че подсъдимият С. има регистрирано излизане от страната на 06.01.2014 г. през ГКПП - В. - Дунав мост (след повдигане на обвинението в досъдебната фаза и преди внасянето на обвинителния акт в съда), като след тази дата няма регистрирано влизане на територията на Република България. Съгласно постъпилата докладна записка от РУП гр. Враца подсъдимият не е открит на адреса и е с неизвестно местоживеене. Същият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7057/20.02.2014 г. Видно от изложеното, съдът е приел наличие на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, пр. 1 и т. 4, б. „а“ от НПК и във връзка с чл. 98, т. 8 от процесуалния закон е определил назначаването на служебен защитник. На следващото с. з., проведено на 13.06.2014 г., за служебен защитник на подсъдимия С. е назначен определеният от САК адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ. Констатирано било нередовно призоваване на обявения за общодържавно издирване подсъдим, за който след щателно издирване било установено, че бил в чужбина, на неизвестен адрес. Делото било отложено за 17.07.2014 г. поради заболяване на защитника. На следващото с. з., в присъствие на определения служебен защитник на подсъдимия, ход на делото бил даден при условията на чл. 269, ал. 3, т.т. 1, 2 и 4, б. „а“ от НПК. Въпреки положените усилия подсъдимият не бил открит и за следващите с. з., вкл. и за с. з. на 18.06.2015 г., когато делото било приключено с постановяване на присъдата, при участието на служебния защитник. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 04.07.2015 г. Липсва основание за прилагане на разпоредбата по чл. 423, ал. 5 от НПК, каквото становище е изразено от прокурора от ВКП, взел участие в с. з. пред ВКС. Касационният съд е изискал екстрадиционната преписка във връзка с Европейската заповед арест /вкл. кореспонденцията между Районна прокуратура-Враца с испанските власти, както и водената с тях кореспонденция чрез Националното бюро на Република България в Евроджъст/, по повод която осъденият е бил предаден от испанските на българските власти. Същата е издадена от зам.-районен прокурор при РП-Враца на 13.03.2018 г. (пр. пр. № П 63/2017 г.) за изпълнение на наказание по НЧД № 22479/2016 г. по описа на Софийски районен съд, по което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е постановено определение от 13.03.2017 г., в сила от 29.03.2017 г. С посочения съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определено едно общо най-тежко наказание на В. С. по предходни осъждания, а именно лишаване от свобода за срок от шест години, наложено по НОХД № 98/2014 г. по описа на РС-Ихтиман като най-тежко наказание от осъжданията по съвкупността. С разпореждане от 09.04.2019 г. на магистрат-съдия в централен следствен съд № 003 Мадрид, потвърдено от апелативен съд, е разрешено предаването на В. С. на българските власти въз основа на ЕЗА, издадена от съдебните власти на България за изпълнение на определение по НЧД № 22479/2016 г. по описа на СРС. Видно както от съдебния акт на испанския съд, така и от кореспонденцията между РП-Враца и Националното бюро на България в Евроджъст, подпомагащо и координиращо в случая правното сътрудничество между издалата ЕЗА РП-Враца и компетентните испански съдебни власти, „предаването се подчинява на условието, че исканото лице ще се върне в Испания за изтърпяване на наказанието или осигуряване на мярка, която може да се наложи в издаващата страна (България)“. Втората и последна гаранция, която е поискана със служебно писмо от 12.04.2019 г. от централен следствен съд № 003 Мадрид и предоставена на испанските власти от РП-Враца, се изразява в това, българските съдебни органи да гарантират възможно най-бързо, че след предаването на исканото лице В. С. ще му бъде връчено съдебното решение и същият ще бъде уведомен за възможността за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово участие, както и за срока, в който да стори това. Във връзка с тази гаранция, видно от кореспонденцията на Националното бюро на България в Евроджъст до РП-Враца, е пояснено, че по испанското законодателство присъдата, чието изпълнение се иска, се приема, че не е влязла в сила поради това, че лицето е осъдено задочно. При това положение компетентният испански съдебен орган е поискал категорични гаранции, че лицето ще има право на възобновяване на производството веднага щом му бъде връчена присъдата. Видно от изложеното, което е посочено изрично и в писмото от 10.09.2019 г. на РП-Враца до ВКС (вх. № 7850/13.09.2019 г. по описа на ВКС) не са предоставяни гаранции за възобновяване на делото, поради което и основанието по чл. 423, ал. 5 от НПК не е налице по настоящото дело. На л. 10 от к.д. е приложено заверено копие на саморъчна декларация от осъдения В. С., че на 30.07.2019 г. е уведомен за възможността да направи искане за възобновяване на наказателното дело в шестмесечен срок, считано от датата на уведомяване, както и че е получил копие от определение по НЧД № 22479/2016 г. по описа на СРС и присъда по НОХД № 98/2014 г. по описа на РС-Ихтиман, с което е изпълнена едната от двете дадени гаранции на испанските съдебни органи. Що се отнася до гаранцията, свързана с изтърпяване в Кралство Испания на наложеното общо наказание на осъдения С., следва да се отбележи, че изпълнението й е извън предмета на делото пред ВКС и правомощията на настоящата инстанция (вж. Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, в сила от 01.01.2020 г., въвеждащ изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г.) Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период, след надлежно привличане като обвиняем в хода на наказателното производство в неговата досъдебна фаза (на 21.11.2013 г.), осъденият С. се е укрил. След образуване на съдебното производство първоинстанционният съд е положил дължимата грижа и усилия за неговото уведомяване, които са останали без резултат, като същевременно той не е бил установен и при проведеното щателно издирване. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за съдебното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Тъй като в искането за възобновяване са изложени претенции за явна несправедливост на наложеното наказание, то в тази част компетентен да го разгледа е Софийският апелативен съд, на който делото следва да се изпрати за разглеждане. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. Н. С. за възобновяване на НОХД № 98/2014 г. на Ихтиманския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 78/18.06.2015 г., влязла в сила на 04.07.2015 г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения В. Н. С. за възобновяване на производството по НОХД № 98/2014 г. на Ихтиманския районен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.