6 Р Е Ш Е Н И Е № 55 София,16.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3086 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1150 от 15.10.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 27 от 04.02.2014 година по гр.д. № 521/2013 година на Смоленски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. З. Б. от [населено място] против [община]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 8 КТ вр. с чл. 326, ал.1, т. 6 КТ – съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание. В установената практика по приложението на чл. 8 КТ с чл. 328, ал.1, т.6 КТ е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или се е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал.1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В обжалваното въззивно решение на Смоленски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е работела на длъжност „главен специалист административно право, техническо и информационно обслужване на неселението” към [община]. Със заповед № 283 от 06.06.2013 г. на кмета на Общината са били утвърдени нови изисквания за някои от длъжностите в общинската администрация, в т.ч. за заеманата от ищцата длъжност, за която е било предвидено изискване за заемането и завършена образователна степен „бакалавър” по специалност „Публична администрация”. Поради липса на изискващото се за заемане на длъжността висше образование, трудовият договор с ищцата е бил прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ със заповед № 3 от 14.06.2013 г. Прието е, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата при злоупотреба с право, тъй като изменението в изискванията за заемане на длъжността е било извършено единствено с цел прекратяване на трудовия и договор. Този извод е формиран въз основа на доказателства, че трудовият договор с друга служителка - Е. Н. Ш., заемаща длъжността „АПТИОН” в кметство [населено място] е бил прекратен едва на 17.12.2013 г., въпреки, че не е отговаряла на променените изисквания, а впоследствие е била назначена отново на длъжност „главен експерт ГРАО”, [населено място], както и че не е установено прекратено ли е трудовото правоотношение със служителката З. К., заемаща длъжност „АПТИОН” в кметство [населено място]. Изхождайки от изводът, че трудовият договор с ищцата е прекратен при злоупотреба с право от страната на работодателя, съдът е отменил уволнението като незаконно извършено; възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2000 лева. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [община] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 8 КТ и чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, отменяйки уволнението като незаконно, без по делото да е установена злоупотреба с право. Изложени са оплаквания, че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната цялост; че е формиран неправилен извод за оборване на презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ, както и че съдът се е произнесъл по несвоевременно въведен довод за прекратяване на трудовото правоотношение при злоупотреба с право. Ответникът по касационната жалба С. З. Б. я оспорва като неоснователна. По въведените касационни оплаквания против въззивното решение Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по заявените от ищцата своевременно основания за незаконност на уволнението. Доводът за извършване на уволнението при злоупотреба с право е въведен от ищцата с исковата молба, в която са заявени твърдения, че след промените в изискванията за заемане на длъжността, работодателят продължава трудовите правоотношения със служители, неотговарящи на новите изисквания. В рамките на заявените с въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, въззивният съд се произнесъл по въведения своевременно довод за злоупотреба с право, предвид което касационното оплакване за произнасяне на съда по преклудирани основания за незаконност на уволнението е неоснователен. Основателно е касационното оплакване за постановяване на обжалвания акт при допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и в частност доказателствата, сочещи за прекратяване на трудовите правоотношения с всички служители, неотговарящи на изискванията за заемане на длъжността. Съдът не е съобразил представената по делото справка от Териториална дирекция на НАП от 09.01.2014 г. (л. 40 от гр.д. № 521/213 г.), съгласно която трудовото правоотношение със служителката З. К., заемаща длъжност „АПТИОН” в кметство [населено място] е било прекратено на 17.12.2013 г. Не е съобразил доказателствата, че след прекратяване на трудовия договор със служителката Е. Н. за длъжността „АПТИОН” поради липса на изискващото се за длъжността образование, работодателят е сключил с нея на 09.01.2014 г. нов трудов договор, но за длъжност „главен експерт ГРАО”, [населено място], за която длъжност тя е притежавала изискващото се образование (висше, специалност „стопанско управление – л. 58 от гр.д. № 521/213 г.). В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да приеме по делото (протокол от с.з. от 07.01.2014 г.) представените от работодателя доказателства за притежаваното образование от служителката Р. Ф., назначена на освободената от ищцата длъжност – при довод за злоупотреба с право, доказателствата за съответствие на образованието на новоназначения служител с променените изисквания са относими към правния спор. Обсъдени в тяхната цялост тези доказателства сочат, че съдът е формирал неправилни изводи по фактите, въз основа на които е възприел неправилен извод за установена злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ – работодателят е прекратил поетапно трудовите договори с всички служители, неотговарящи на променените изисквания, което сочи, че въведените нови изисквания са с оглед интереса и нуждите на работата, а не единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 8 КТ вр. с чл. 328, ал.1, т.6 КТ, не обуславя извод за злоупотреба с право и поетапното прекратяване на трудовите договори със заемащите длъжността „АПТИОН”, тъй като работодателят е разполагал с правото да прецени по целесъобразност от кой момент да прекрати трудовото правоотношение с всеки от служителите, неотговарящи на променените изисквания. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен. В исковата молба, ищцата се е позовала на доводи за незаконност на уволнението, изразяващи се в това, че е била лишена от възможност да обжалва по административен ред заповедта за изменение на изискванията за заемане на длъжността; че заповедта за уволнение е немотивирана; че въведените нови изисквания не са въз основа на Класификатора на длъжностите в администрацията, съобразно който изискващото се образование за длъжността е „средно”; че уволнението е извършено в нарушение на изискванията за предварителна закрила, тъй като ищцата е инвалидизирана пожизнено с експертно решение на ТЕЛК; че не е съобразена и предварителната синдикална закрила на ищцата като секретар на синдикалната организация към К. на независимите синдикати, както и трудовия и договор е прекратен при злоупотреба с право. Така въведените доводи за незаконност на уволнението са неоснователни, тъй като заповедта на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, която не съставлява индивидуален административен акт, не подлежи на обжалване по административен ред от изпълняващия длъжността работник или служител; няма законово изискване за мотивиране на заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ – въпросите дали изискванията за заемане на длъжността са изменени и отговаря ли уволнения работник на изменените изисквания са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението; работодателят разполага с правото да въведе по-високи изисквания за заемане на длъжността от тези, определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, където са посочени минималните такива; уволнението по чл. 328, ал.1, т.6 КТ не попада в хипотезите на чл. 333, ал. 1 и ал. 3 КТ, поради което ищцата не се е ползвала с предварителна закрила поради трудоустрояване и заемане на длъжност в синдикално ръководство, а предвид изложените мотиви по приложението на чл. 8, ал. 2 КТ, неоснователен е и доводът за прекратяване на трудовия договор при злоупотреба с право. С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените обусловени искове по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора [община] следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство по делото разноски общо в размер на 1025 лева, от които 15 лева внесена държавни такси и 1010 лева, изплатени адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 27 от 04.02.2014 година по гр.д. № 521/2013 година на Смоленски окръжен съд. с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от против [община]. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. З. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 3 от 14.06.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист административно-правно, техническо и информационно обслужване на населението” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2000 лева. ОСЪЖДА С. З. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 1025 (хиляда и двадесет и пет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: