Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 26.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 907 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
А. И. А. и В. К. А. и двамата от [населено място] , чрез адв. Т. М. – АК П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1039 от 13.06.2012 година по гр. възз. д. Nо 958/2012 год. на ОС-Пловдив. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка доказателствата по делото и материалния закон , че е необосновано поради разминаване на твърдения по исковата молба и констатации за установени факти от съда , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика : ТР 31/84 г. на ОСГК на ВС, Решение Nо 1506 /93 год. гр.д. Nо 1364/ 1992 г. на ВКС- IV отд.; Решение Nо 411/99 год. по гр.д. Nо 2190/ 98 година на ВКС- Vотд.; Решение Nо 1344/09 год. по гр.д. Nо 5868/2007 година на ВКС-II отд.; Решение Nо 316/2005 год. по гр.д. Nо 2746/2003 год. на ВКС- IV отд. , Решение Nо 51 /09 година по гр.д. Nо 4544/2007 година на ВКС- III отд., Решение Nо 942/08 год. по гр.д. Nо 3426/2007 година ВКС – I отд. и Решение Nо 1319/99 год. по гр.д. Nо 501/2008 г. на ВКС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК , с писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Н. М. Н. чрез адв.В. Г. оспорват основателността на доводите по касационната жалба , поддържа , че обжалваното решение правилно и следва да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 87 от 09.01.2012 година по гр.д. Nо 6947 / 2011 година на РС-Пловдив и е постановено ново, с което А. А. и В. А., като собственици на обект- жилище в сградата на [улица]Nо 37 и съответните идеални части от общите части на сградата в [населено място] са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят стоманобетонен трегер над вратата на таванско помещение Nо 3 в сградата на [улица]Nо 37 [населено място], както и да заплатят на Н. М. сумата 220 лв., разноски за двете инстанции.
За да уважи иска по чл. 109 ЗС , въззивният съд приема , че ответниците А. и В. А. , като собственици на жилище и други спомагателни обекти в сграда – таванско помещение , гаражи и съответно общи части от сградата, при извършено преустройство на таванското помещение - премахване на стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение No 3 , без строително разрешение, са застрашили устойчивостта на сградата при евентуален земетръс, като чрез тези действия са нарушили правото на собственост на Н. Н., собственик на апартамент, таван, гараж и общи части на сградата в [населено място], [улица]Nо 37.
По изведените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване и на основание чл.291 ГПК , настоящият състав приема , че за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ.
Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства , преки или косвени , който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние
В изложения смисъл развитата теза по Решение Nо 411/1999 год. , че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост, както и тезата по Решение Nо 942/2008 год., че не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно, следва да се възприеме като правилна. ”Неоснователното действие „ не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не , когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконстаукция и др./ , а от това дали действието пречи на нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС.
Не може да се приеме без резерви тезата по Решение Nо 1506/1993 год. че ако е извършен незаконен строеж, то това действие е неоснователно и е равнозначно на смущаващо правото на собственост действие.в сои решения съдилищата правилно приемат , че основателността на негаторния иск предполага неоснователни, а в някой хипотези и противоправни действия, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по чл. 109 ЗС ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на собственост. Възприетата теза по Решение Nо 1319/1999 год. касаещ хипотеза на узаконено преустройството на таван , само по себе си не е основание да се уважи иска по чл. 109 ЗС, е теза ,подкрепяща становището , че в процеса следва да бъде установено връзката между неоснователно действие и създаденото състояние на пречене за упражняване правото на собственост.
Изложените съображения , съобразени с мотивите на Решение от 25.11.2010 година на ЕС по правата на човека в С. по дело „М. и др. срещу България”, налагат един по-широк аспект при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС „всеки има право на зачитане на неговия личен живот и ... жилище” .Така в хипотезите съсобственост – когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл , че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия , които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия , а и до такива действия , който надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гл.т. на собственика , установеното действие да е от естество / по характер и тежест/ , че да налага намесата на съда. Преценката на последния да се извърши от гл.т. на интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие.
Предвид на изложеното следва да се приеме , че касационната жалба на А. И. А. и В. К. А. е неоснователна .
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са допуснати нарушение , нито по приложение на материалния закон , нито на съдопроизводствените правила касаещи събирането и преценката на доказателствата.
Правилно конкретно установеното, извършеното от А. И. А. и В. К. А. преустройство на собственосто таванско помещения/ номерацията на което е ирелевантен факт при липса на спор за собственост/ чрез премахване на стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение No 3 , без строително разрешение, са застрашили устойчивостта на сградата при евентуален земетръс, е квалифицирано от съда като „неоснователно действие” както от гл.т. на противопоправността /неспазване на императивни строителни правила за реконструкция на сграда/ така и от гл.т. на вмешателство в праната сфера на ищеца по делото Н. Н. ,създавайки реално състояние на опасност за съществуването на обекта на правото на собственост.
След като по делото безспорно , с допустими доказателствени средства , са установени обективни действия , осъществени от ответниците А. и В. А. , съставляващи премахване на”основен елемент на конструкцията на сградата”/ както се сочи в самата касационна жалба/ стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение No 3 с фактическо проявление, които обуславят в един широк смисъл ограничение да се упражнява правото на собственост , като абсолютно вещно право. Касае до осъществени действия , който като резултат са създали реално състояние на заплаха за съществуването на обекта на правото на собственост.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност , тъй като ‘ възстановяването на трегера” , изисква извършване на СМР, който биха създали неудобство на всички собственици в етажната собственост , не само на страните по спора. Евентуалните последици на реституцията и възстановяване на вещта в състоянието преди „неоснователното въздействие” , са ирелевантни, те са извън предмета на спора и не могат да влияят на преценката за основателност на заявения иск по чл. 109 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло въззивно Решение Nо 1039 от 13.06.2012 година по гр. възз д.Nо 958/2012 год. на ОС-Пловдив досежно уважения иск на Н. М. Н. по чл. 109 ЗС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ |